Трикратният световен шампион оцеля в една от най-чудовищните катастрофи за всички времена във Формула 1, а 43 години по-късно отново не се даде без бой на смъртта

До последния дъх животът му беше едно голямо състезание. Някога хлапето драпаше със зъби и с нокти за своето местенце под слънцето. Когато порасна, се впусна в зрелищни съревнования с другите асове на бързите скорости. С идването на старостта той поведе решителна битка за собствения си живот. И я изгуби. Смъртта дойде и взе със себе си Ники Лауда 9 месеца след като преживя животоспасяваща белодробна трансплантация.

Легендарният пилот от Формула 1 живя на скорост и си отиде с достойнство. Приживе той обичаше да казва, че е бил възнаграден от съдбата с едно щастливо съществуване на тази земя. Три пъти стана световен шампион, а и след пенсионирането си превръщаше в злато всичко, до което се докосне. Отиде си на 70-годишна възраст, но 43 от тях също му бяха подарък от щедрата съдба. През 1976 г., когато Лауда е само на 27, ферарито му се

блъска със

страшна скорост

в загражденията на пистата "Нюрбургринг". Пламъците го обгръщат за секунди, отровният пушек задръства белите му дробове. Животът му виси на косъм.

Благодарение на неколцина смели мъже австриецът оцелява и за рекордно кратко време успява да се върне на пистата, за да прибави още две световни титли в колекцията си. Да, такъв човек изглежда напълно неподвластен на времето и природните закони. Но действителността е различна.

През август миналата година той претърпя белодробна операция, след като преди това прекара два месеца на болничното легло. Лекарите, извършили трансплантацията, го похвалиха за бързото възстановяване и изглеждаше, че световният шампион отново ще се измъкне на косъм. През януари обаче той отново влезе в болница заради грип, който

усложни и без

това тежкото

му състояние.

Следват нови скъпоструващи медицински интервенции, но организмът му не успява да се пребори и органите му един по един отказват. Великият шампион напуска този свят, но спомените за него ще останат.

Със сигурност най-яркият сред тях е именно онази катастрофа на пистата "Нюрбургринг", която би убила всеки друг пилот, но не и железния австриец. Чудодейното му оцеляване се дължи не само на здравия му организъм, но и на бързите действия на смелчаци, които успяват да го извадят, преди тялото му да се опече, а белите му дробове да блокират заради отровните газове. Трима са пилоти и за тях през следващите години ще се говори много. Брет Лънгър, Гай Едуардс и Артуро Мерцарио реагират с пословичната за пилотите от Ф1 бързина в критичния момент. Най-самоотвержен е италианецът Мерцарио, който

първи се хвърля

да вади тялото

на Лауда.

Истинският му спасител обаче се казва Херберт Линге. Той пристига на мястото с "Порше 911", което собственоръчно е превърнал в пожарна кола. Линге обсипва горящия автомобил с пяна и така попречва на пламъците да отнемат живота на австрийския пилот.

Той е в окаяно състояние. Каската му е счупена, половината му глава е изгорена, белите му дробове са пълни с токсични газове. В първите минути Лауда е в съзнание, но на път за болницата изпада в кома. Лекарите извършват жизненоважна белодробна операция, но не дават обещания, че ще оживее.

Трикратният световен шампион не само се събужда, но се връща на пистата шест седмици след катастрофата. Да, липсва му половината дясно ухо и част от десния клепач, все още сменя кървави бинтове, но е готов за битка. Другите пилоти не могат да повярват, че австриецът, който почти се е изпекъл жив, отново ги предизвиква. Отвсякъде го потупват, прегръщат, заливат с въпроси. Ники е замаян от целия този интерес към особата му и може би заради това

забравя да благодари на спасителите си.

За изобретателя Херберт Линге никой не се сеща през следващите години, но италианецът Артуро Мерцарио е егоцентрично момче и не иска да остави нещата току-така.

"Докато тичах към колата, чувах крясъците на Ники. Когато стигнах при него, той вече беше в безсъзнание. Когато се върна, той ме подмина и дори не каза едно "Благодаря ти!" От моя гледна точка Лауда се държа като абсолютен задник", ще сподели след това италианецът. 36 години след катастрофата Лауда и Мерцарио все пак ще седнат на една маса, а разговорът им съвсем естествено ще получи световен отзвук. В началото събеседниците се държат хладно един към друг, но Лауда все пак намира сили да признае, че е сгрешил.

Първото нещо, което трябваше да направя, беше да те потърся и да ти благодаря", промълвява австриецът и като с магическа пръчка премахва напрежение, трупано повече от три десетилетия.

Но да се върнем към онази ужасяваща катастрофа и чудодейното завръщане на пилота след само няколко седмици в болницата. Бензинът във вените на Лауда отново започва да кипи, сърцето му бумти като двигател на състезателен болид. Той не може да стои повече окован в бинтове и тръби, тъй като има реален шанс да спечели световната титла. Големият му съперник Джеймс Хънт е натрупал точки, докато австриецът е в болница, но нещата не са решени.

Битката между двамата асове се ожесточава и всичко трябва да се реши в последното състезание на пистата в Япония. Точно преди старта обаче се изсипва дъжд, а пороят сякаш отключва кошмарите на Лауда.

В душата му се води титаничен двубой

между страха и желанието за победа. След една завъртяна обиколка австриецът слиза от болида и без много обяснения напуска пистата, а след това хваща първия полет за Европа. От тима на "Ферари" измислят някаква версия с повреден двигател, но малко по-късно Лауда се изправя смело пред света, за да си признае, че стресът е бил твърде голям и той не е бил готов да продължи състезанието. В крайна сметка Джеймс Хънт печели световната титла само с една точка преднина.

Съдбата връща версиите си и още на следващата година Лауда за втори път става световен шампион. Което не му пречи да се изпокара с шефа си Енцо Ферари. Босът му е намерил по-млад заместник, а на него предлага пост в управлението на тима. Австриецът отказва, печели достатъчно точки, за да е недостижим на върха, и

напуска с гръм и трясък два кръга преди края на сезона.

Бърни Екълстоун го кани с най-големи почести в своя тим "Брабам", но там не му провървява заради слабите показатели на колата. През 1979 г. Лауда уж се отказва от Формула 1 с думите "писна ми да се въртя с колата в кръг". Малко след това бензинът отново подкарва буталата в душата на Ники и той се завръща, за да спечели през 1984 г. третата си титла с екипа на "Макларън". Това очевидно е достатъчно голямо постижение, което да успокои демоните на великия пилот и той най-сетне да се насочи към новия си бизнес - авиокомпанията "Лауда еър".

Именно там го чака изключително тежък за психиката му удар. През 1991 г. самолет на неговата компания се разбива в Тайланд. Загиват всичките 223-ма души на борда, а разследването показва, че причината за катастрофата е повреда на летателната машина. Лауда някак успява да се съвземе след този случай и през 1999 г. продава компанията си на австрийските авиолинии, а 4 години след това създава нова, която също продава на добра цена. Австриецът до края остана верен на автомобилния бизнес и дори през 2012 г. беше избран за изпълнителен директор на "Мерцедес".

В последните си дни сред живите Лауда със зъби и нокти се бори за своето оцеляване, така както се е борил за победите на пистата. "Ники до последно правеше всичко възможно да оцелее. Той беше наистина страхотен мъж", призна личният му лекар. Ще е добре следващите поколения да не забравят този уникален пример за непоколебима воля и неистова жажда за успехи.