Господа депутати, може би сега е моментът да покажете, че защитавате хората, а не престъпниците

СЛАГАМ параф и с двете си ръце в подписката на четирите села, които защитиха в съда Димитракис Пирилис от пловдивското село Болярино.

Кипърският фермер е обвинен, че на 11 май сгазил с джипа си Петър Гаджанов, който отишъл с аверите си Ангел Иванов и Ангел Гаджев да крадат от кравефермата на чужденеца.

Мисля, че е справедливо г-н Пирилис да бъде освободен от ареста и евентуално осъден условно, а крадците да получат най-тежките възможни ефективни присъди.

Това е лично мнение, знам, че никой, поне по конституция, не може да се меси в работата на българския съд и да коментира присъдите му.

Преди човекозащитниците от Българския хелзинкски комитет да са извикали “Карул, бият ромите!”, искам да уточня, че не мразя по-мургавите ни сънародници. Така се случи, че мои кръстници в родното ми белоградчишко село бяха цигани - Цвета и Алия, на когото викахме Илия.

Работливи и почтени хора, до смъртта им редовно си гостувахме и поддържахме връзка.

Искам също така да попитам всички, които защитават крадците по селата, дали някога са работили селска работа. Косили ли са трева и копали ли са в ниви и градини? Пръскали ли са лозе? Знаят ли колко грижи и усилия трябват, за да се отглеждат крави и други животни?

Трудно е, много е трудно всичко това! Неслучайно народът е измислил поговорката “От селска работа не се богатее, а се гърбавее...”

И след като с месеци си се “прекършил от работа”, както казват торлаците, идва някой, плюе на труда ти и те обира най-безцеремонно. Е, как така? Поставете се за миг на мястото на човека с ограбения труд и може би ще почувствате част от неговата мъка, гняв и чувство за безнадеждност. Човек може и инфаркт или инсулт да получи.

Хайде да погледнем обективно какво има на везните на Темида по случая “Болярино”.

От едната страна е мъж от Кипър, бивш полицай в родината си, който за 17 години е инвестирал 5 млн. лева, за да развива животновъдство в българско село. Предприемчив, отдал много труд, който не може да се калкулира. И през тези години му крадат 150-200 животни.

От другата страна са трима цигани, които сигурно нямат и един работен ден в биографията си. Животът на които преминава в пиене, чалга и правене на деца. Гаджанов има 14 присъди, не вярвам и на другите двама съдебните им досиета да са чисти. И които отиват в кравефермата на кипъреца едва ли за да нахранят животните му.

Добре, да приемем, че в състояние на афект г-н Пирилис е преувеличил броя на откраднатите добичета. Но че са му крадени животни, е факт. Нали се е оплаквал за това в полицията, а там му казвали да пие по една студена вода.

За подобен случай писах в “24 часа” 2007 г. Тогава през декември в едно берковско село по европейска програма и с разрешение на земеделското ни министерство пристига фламандецът Карлос Адриансен с над 200 крави и 19 коня.

Докарва ги със специални тирове от Пиренеите, където вече нямало достатъчно свободни пасища. Кравите са от породата гаскойн, които не търпят покрив над главите и се отглеждат на открито.

Местните не приемат Карлос, въпреки че той стриктно спазва законите ни. Селяни го обвиняват, че кравите тъпчат ливадите им, макар че те не полагат никакви грижи за тях още от връщането им след 1989 г.

Местна ловна дружинка застрелва няколко телета на Карлос. Той се оплаква на полицията и отговора... вече го знаете. Чаша студена вода. Все пак има проверка и намират прясно телешко месо в хладилници на роднини на местните големци. Но последствия от всичко това няма!

Фламандецът е принуден да напусне землището на селото и сега пасе кравите си край с. Сакар, близо до границата с Турция. По случая с режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева заснехме документалния филм “Един каубой в България”.

Убийството в Болярино дойде като по поръчка - в парламента миналата седмица депутатите обсъждаха и приеха на първо четене промени в Наказателния кодекс (НК) за неизбежната отбрана.

Едни депутати пледираха за разширяване на възможностите за неизбежната отбрана, други смятат, че това е произволно и опасно.

Юристи биха тревога, че тези промени противоречат както на конституцията ни, така и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и на Европейския съд.

Италия е член на Европейския съюз, нали така? Обаче на 4 май 2017 г. Камарата на депутатите одобрява законопроект за самозащита, според който се разрешава и употребата на оръжие, ако в дома ви извършват грабеж.

Закон в Южна Австралия повелява “срещу лице, тръгнало да влезе в дома ви, е разрешено използването на каквато сила се сметне за необходимо, за да защитите себе си или своето семейство”.

Законът и правосъдието в САЩ отдавна не си поплюват по отношение на крадците и взломаджиите, защото за американците частната собственост е неприкосновена.

В наказателните кодекси на някои щати е записано: “Позволена е употребата на смъртоносна физическа сила срещу лице, което прави опит или извършва кражба с взлом в жилище или сграда, от страна на лице, което е техен собственик или ги контролира.”

Впрочем, господа ковачи на закони, промяната в законодателството на Италия за неизбежната отбрана става след конкретен случай: собственик на ресторант в Милано гръмва крадец, нахлул в заведението му, за да го обере.

Почти като нахлуването на тримата крадци в кравефермата на Димитракис Пирилис. 21 години затвор заплашват 65-годишния ресторантьор в Милано. Той обаче получава масова обществена подкрепа и случаят ускорява приемането на промените в закона.

Господа депутати, може би сега е моментът да опровергаете общественото убеждение, че българските закони се правят в интерес на престъпниците и в ущърб на обикновените хора.