Страхливи партийни водачи го принуждават да се откаже от заслужен златен медал на игрите в Мелбърн, но 4 г. по-късно той взима своето в Токио и става първият ни олимпийски шампион в класическия стил

Постиженията му бяха изключителни, но вродената му скромност някак си го остави извън светлината на прожекторите. Самият той казваше, че славните моменти са си отишли също толкова бързо, колкото са и нахлули в живота му. Преди дни легендарният ни борец Димитър Добрев си отиде от този свят две седмици преди да навърши 88 години. Мнозина от по-младите фенове на спорта със сигурност не са чували името му, въпреки че той е първият ни олимпийски шампион по борба класически стил.

На олимпиадата в Рим през 1960 г. българският борец е безапелационен до самия финал, по време на който прекършва съпротивата и на опитния турчин Айваз. По време на награждаването българинът не е на себе си от щастие, тъй като най-сетне се е качил на световния връх и е получил лично удовлетворение. 4 години по-рано той също заслужава олимпийското злато, но е принуден от страхливи партийни лидери да преклони глава пред звездата на СССР Хиви Картози. Тогава на игрите в Мелбърн състезателят ни в класическата борба размазва съперниците си и на финала се изправя срещу грузинеца Картози, който е смятан за сигурен златен медалист от съветските си ръководители. Решаващият сблъсък на тепиха е изключително оспорван и съдиите присъждат победата на грузинеца с 3:2 гласа.

След края на състезанието един от реферите отива до Добрев и го съветва да подаде контестация, която според него почти сигурно ще бъде уважена. В този момент се намесват водачите на българската група в Мелбърн, които нареждат на бореца да не вдига излишна пушилка, за да не предизвика политически скандал.

"Сериозно се бях замислил сам да платя 10-те долара, които се плащаха за контестация. После реших, че няма смисъл да си навличам толкова много неприятности и трябваше да се задоволя със сребърния медал. След 4 години на олимпиадата в Рим пак имаше съветски състезател срещу мен по пътя към финала и се постарах да бъда абсолютно безапелационен, за да не стане някоя грешка", разказва по-късно Димитър Добрев.

Израснал в семейството на учители, той получава добро образование, но пътят му

завинаги ще е свързан със спорта.

В началото тренира лека атлетика, но се ориентира към борбата малко след като пристига да учи в София.

"4 години се занимавах с атлетика, която ме привлече с красотата и сложността си. Идвайки да следвам в столицата, лека-полека осъзнах, че от мен няма да стане добър гимнастик. Просто нямаше да съм на върха, а аз винаги съм преследвал най-високите цели. Започнах да се оглеждам за някакъв подходящ спорт и тогава се запознах с борбата", разказваше едно време Димитър Добрев. Роденият в разградското село Езерче здравеняк е от онези хора, на които съдбата чак се е забравила, когато им е наливала спортен талант във вените. Точно когато започва да постига значими успехи в борбата, той прави изненадващ завой към щангите, където също постига многобройни успехи. Решава се на толкова рязка промяна след скандал с шефовете на федерацията по борба.

"По онова време бях шампион на страната, но от федерацията не ме повикаха за първенството в Полша. Помислих една нощ и на сутринта реших да ги зарежа, за да се пробвам в щангите. След шестмесечни тренировки станах майстор на спорта, трети на световно студентско първенство и почти всяка седмица подобрявах рекорди. По едно време от борбата се усетиха какво са направили и започнаха да ме увещават да се върна в техните редици. Съгласих се, защото изживяванията на тепиха ми бяха по на сърцето, отколкото вдигането на тежести", спомняше си приживе Добрев. След края на спортната му кариера за него най-естественото решение е да остане в борбата, но като треньор. На олимпиадата в Токио вече е влязъл в новата си роля и дава указания отстрани на тепиха.

"Боян Радев беше сред моите възпитаници и тогава спечели златен медал. Кирил Петков и Керезов останаха със сребърни медали. И до днес се чувствам горд, че показах уменията си не само като състезател, но и като треньор", сподели Димитър Добрев в едно от редките си интервюта за предаването "Преди обед" по Би Ти Ви. Въпреки успехите на олимпиадата в Токио'64 и на световното две години по-късно, Добрев решава да се откаже от треньорската професия.

През 1989 г. към занаята го връща не кой да е, а иракският лидер Саддам Хюсеин. Диктаторът мечтае за големи успехи в спорта и няма намерение да пести пари. Добрев и още 11 български треньори заминават за Ирак, за да обучават местни спортисти. Нашите специалисти стоят само няколко месеца на чужда земя. Предварително са информирани, че американците се готвят за военната операция "Пустинна буря" и тихомълком напускат арабската държава.

На родна земя Добрев за кратко се захваща отново с националния отбор, но след това преценява, че е по-добре да се радва на живота. Великият борец приживе казваше, че рецептата за здраво тяло и спокоен дух са всекидневните разходки и бягството от дребните дрязги.

Поклон пред паметта му!