Доживотници съдят държавата за интимност без камери
Рецидивистите настояват да се виждат с жените си в помещения без камери и надзиратели
Надзиратели с бронежилетки и автомати отцепват голяма част от Съдебната палата. Дошлите по работа с интерес очакват да видят коя знакова фигура на подземния свят е дошла, за да се бори за своите интереси.
Оказва се, че не един, а десетина изключително опасни затворници са дошли в съда, за да поведат поредната си битка с държавата. Мнозинството от ищците са затворници с доживотни присъди, които идват от най-строго охраняваните затвори в страната. Ответник е държавата, а делото е за желанието на доживотните да бъдат интимни със съпруги и приятелки, без да бъдат наблюдавани от надзиратели и камери. Походът им за тяхната си справедливост изглежда обречен на провал. На първа инстанция са загубили делото, но обжалват. И ще го правят, докато могат, в името на няколко часа извън опасаните с решетки затворнически общежития.
В сегашния закон е предвидено т.нар. удължено свиждане, което трае до 4 часа. В него пандизчиите могат да бъдат интимни с половинките си, но срещите им стават в присъствието на надзиратели. Желанието на дошлите в съда рецидивисти е чуждите очи и камерите да напуснат стаята, когато посрещат любимите си. Любопитното е, че много малко от обитателите на затворите в страната въобще имат шанса да се възползват от екстрата да бъдат 4 часа насаме с дамите на сърцето си. Това е екстра, която се предлага само като награда за добро поведение. И то в изключително редки случаи. Със сигурност мъже, получили доживотни присъди за жестоки убийства, няма как да се доберат до пандизчийския бонус. Още повече че именно те трябва да бъдат наблюдавани във всяка една секунда от денонощието, тъй като бягството е единственият им шанс да видят отново света навън.
"Те нямат друга алтернатива,
освен да мислят
за бягство.
Сами разбирате, че няма как да ги оставим без надзор", разказва Красимир Бекяров, началник на сектор "Конвоиране" София.
Точно по време на едно такова интимно свиждане затворник се барикадира със съпругата си във френския град Конде сюр Сарт. Осъденият на 30 години за отвличане и последвала смърт на заложник
успява да рани тежко двама полицаи,
а след това се барикадира с жена си. След десетчасови преговори тежковъоръжени ченгета атакуват стаята. Бандитът е заловен, но неговата съпруга загива от наранявания, получени по време на антитерористичната операция. Случаят предизвика широк отзвук във Франция, а местните надзиратели започнаха да стачкуват. Точно този случай подсказва, че нашите доживотни затворници едва ли ще имат някакъв успех в съдебната зала. Едва ли и самите те се надяват на положителна развръзка. Защо го правят ли тогава? Подобно дело е единственият им шанс поне за няколко часа да се измъкнат от тесните килии, които ще бъдат техен доживотен дом.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха