Кризата май отмина, но венецуелци и колумбийци започват да изместват африканците

Все повече мигранти пристигат в Европа не с паянтови лодки през Средиземно море или по опасните нелегални канали през сухопътните граници, а съвсем легално. Снабдени с туристически шенгенски визи, те кацат със самолет на някое европейско летище, след което подават молби за убежище.

Това показват данните на Европейския офис за убежището (EASO), който е базиран в една от вратите на Европа за мигрантите - Малта.

Мигрантската криза от 2015-2016 г., когато на моменти нелегалните пресичания на границите достигаха над 400 000 души на месец, отмина. И в момента за целия ЕС нелегалните пресичания на границата са от порядъка на

по-малко от

50 000 души

на месец

За сметка на това обаче все повече мигранти пристигат легално, което личи по статистиката за подадените молби за убежище, сочат данните на европейската организация. EASO е създадена именно за да координира прилагането на политиките на ЕС по миграцията в различните европейски държави, следи редовно информацията от държавните агенции за бежанците и помага с екипи, които при криза да участват в обработката на документите на мигрантите. В момента европейският офис има мисии в помощ на Гърция, Кипър и Италия.

Основната причина кандидатите за убежище в Европа да изоставят нелегалните канали е, че цената на

легалното

влизане със

самолет и

шенгенска виза

излиза колкото

нелегалното

пресичане

с лодка или на зелена граница, твърдят анализаторите на европейския офис за убежището.

От скоро EASO, която има амбицията да се превърне в европейска агенция с доста повече права, следи и нелегалната търговия с паспорти сред желаещите да се установят в Европа. Причината е, че при нелегално влизане с оправданието “бягство от война” документите лесно може да се обявят за загубени. При легалните влизания обаче е нужен чист паспорт и по интернет форуми вече се вихри

черна борса

за паспорти,

които биха дали чиста самоличност на притежателя им. Засега тази дейност на европейския офис не се афишира, защото все още не е разширен мандатът на организацията.

В целия ЕС за 2018 г. са подадени 634 700 молби за убежище и международна защита, което е намаление с 10% спрямо 2017 г., сочат данните на EASO. В същото време обаче

уважените молби

са едва 1/3

Една от 5 молби за убежище пък идва от граждани на държави, които имат либерализиран визов режим с ЕС и те не се нуждаят от виза, за да влязат на територията на страните от съюза.

Нов тренд в желаещите да се преселят в ЕС са мигрантите от Латинска Америка. Бежанците от Венецуела вече са в топ 5 на държавите, от които пристигат кандидати за убежище. Расте и броят на колумбийците, показват статистиките на европейския офис.

Данните на EASO се потвърждават и от реалната ситуация в Малта. Островът в Средиземно море с едва 500 000 души население се “радва” на засилен интерес от мигрантите още от 2002 г.

Напоследък наистина расте броят на пристигащите през летището и снабдени с визи мигранти, но това

не означава,

че са секнали

опитите за

достигане до

Европа с лодки

през Средиземно море, коментира говорителят на правителството на Малта Курт Фаруджа. Миналата година на острова с лодки са дошли 581 мигранти. Те обикновено тръгват от бреговете на Либия. Общо обаче са подадени над 2000 молби за убежище, отчита малтийското вътрешно министерство.

Интересен феномен според Фаруджа е, че мигранти, които първоначално са влезли в Италия, се насочват към Малта. Донякъде и заради бурно растящата икономика на островната държава.

Самата Малта обаче не задържа мигрантите на своя територия, особено ако са получили вече документи. С тях е възможно пътуването в цяла Европа, обяснява Фаруджа.

Никоя от институциите не желае да споделя данни колко от пристигналите през Малта мигранти са избрали да се преселят на континента. Само през миналата година обаче до Малта са подадени 912 искания да си приеме обратно мигранти, влезли в ЕС през нейната територия. Приетите обратно са само 112 души. Сред поискалите да върнат чужденци в Малта е и България - с 9 мигранти.

Факт е, че не желаят да останат там. Напротив,

въпреки че в

Малта имат

работа,

образованието

е безплатно, а и

държавата им

дава по 130

на месец, повечето

опитват да

стигнат в

по-северните

държави

на Европа. Това са наблюденията на Франс Шифо, който управлява център от отворен тип за настаняване на мигранти. Центърът е в селцето Балзан във вътрешността на острова и се помещава в бивш женски манастир. Финансира се от католическата неправителствена организация “Комисия за емиграция”. Мнозинството преминали през центъра продължават към Германия и Норвегия, сочат наблюденията на Шифо. В управлявания от него център в момента има 90-ина души, главно семейства с деца от Афганистан, Еритрея, Етиопия, Чад и Филипините.

“Факт е, че

тези хора никога

няма да

заживеят като

европейци. Има

надежда обаче

техните деца

да бъдат

интегрирани”,

категоричен е Шифо. “Тези хора просто не са европейци. Те дори не чистят след себе си - жилищните си помещения и общите части, като европейци. Нигерийците като че ли са най-чистите. Сомалийците пък са на другия полюс. Малко по-добре са тези от Еритрея, а етиопците са съвсем малко над сомалийците”, споделя впечатленията си той.

Искат европейска агенция за мигрантите, която да помага в регистрацията им

Мандатът на EASO да бъде разширен и тя да се превърне в европейска агенция за мигрантите, която да може да се намесва в случай на нужда.

Това е част от предложенията на Европейската комисия за реформа на европейската политика по миграцията.

В момента в офиса работят 220 души, но бързо се разрастваме и целта ни е да стигнем 500 души до 2020 г., сподели говорителят на EASO Коен Ръсел-Камбрие. Плановете предвиждат и резерв от 500 души специалисти в регистрирането на мигранти, които да се притичат на помощ на държавите, поставени пред мигрантска криза. В момента офисът също предлага тази помощ, но изпращането на екипите става само със съгласието на приемащата държава. Ако мандатът бъде разширен до агенция, намесата вече ще може да става след решение на централата във Валета.

EASO в момента продължава да помага и на България, като целта е да се подобри капацитетът на Държавната агенция за бежанците да обработва документи. В страната ни обаче не е имало специална мисия, каквато е правена в горещите точки на Европа като Италия и Гърция.