Пълните догоре с клишета футболни специалисти и коментатори обичат да се хвалят как "на терена се водела истинска война", когато станат свидетели на поредното напечено дерби. Малцина от тях знаят, че футболът веднъж е бил използван като претекст за започването на истинска война.

Тази година се навършват 50 г. от избухването на този странен въоръжен конфликт, довел до смъртта на поне три хиляди души и съсипал живота на стотици хиляди.

Военните действия между Хондурас и Ел Салвадор започват на 14 юли 1969 г. и поне според официалната статистика продължават 6 дни. Броени дни по-рано пък двете централноамерикански държави се сблъскват в решителен полуфинал на зона КОНКАКАФ за световното в Мексико'70. И тук клишето се превръща в реалност - мачът наистина е кървав, по трибуните избухват сблъсъци, в които безчинстващи бандити изнасилват и убиват. Веднага след скандалния двубой в мелето се включват армиите на двете държави и работата става наистина сериозна.

Преди да задрънкат оръжията обаче, е добре да бъде включена малко предистория, която да обясни същинската причина за избухването на военния конфликт. По онова време двете съседни държави в Централна Америка са управлявани от диктатори, които не могат да се справят с икономическите предизвикателства. А какъв по-добър начин да отклониш вниманието на тълпата от бедността и глада от това

да обвиниш съседа за собствените си несполуки.

Другият голям проблем са различните пропорции. Ел Салвадор има почти същото население като Хондурас, но е почти пет пъти по-малка по територия държава. На всичкото отгоре само една рекичка разделя гладуващите салвадорци от пустеещите хондураски земи, които могат да ги изхранват. И постепенно те се научават да прекосяват реката и да се заселват на чужда територия. Първо са сто, след това хиляда, а след това петдесет пъти по толкова.

Домакините още отначало не са особено гостоприемни, а с течение на времето властите в Хондурас започват да използват имигрантите като универсално плашило за прикриване на собствената си несъстоятелност. Бедни сте? Хондурасците са виновни! Гладни сте? Хондурасците ви крадат земята!

Подобна политика няма как да не трупа напрежение между двата народа, а ситуацията ескалира през януари 1969 г., когато хондураското правителство обявява план за изселването на хората, които нямат гражданство.

Към Салвадор тръгват колони от селяни, на които е забранено занапред да обработват чуждата земя. Властите в най-гъсто населената част от Централна Америка няма как да се справят с огромния мигрантски поток и на свой ред насъскват поданиците си, че техните събратя незаконно са изгонени от земи, които собственоръчно са облагородили. Медиите в Ел Салвадор допълнително наливат масло в огъня с материали за зверствата, извършвани от хондураските военни. Властите на двете съседни страни очевидно нямат желание да охладят емоциите и започват взаимно да се плашат с военна агресия.

В тази изключително напрегната ситуация идва време за толкова важните световни квалификации. 

Първият мач на 6 юни се играе в хондураската столица Тегусигалпа и завършва с минималното 1:0 за домакините. По трибуните избухват кратки стълкновения, а салвадорските вестници твърдят, че сънародничка се застрелва от мъка след края на мача.

Далеч по-сериозни са ексцесиите на реванша в Ел Салвадор на 15 юни.

Домакините са

се подготвили предварително да отмъстят

на омразните съседи, които са тормозили техни сънародници. Като за "Добре дошли!" е подпален хотелът на гостуващия отбор, но инцидентът се разминава без жертви.

В часовете преди мача тълпата гори хондураски знамена и иска мъст. Гостуващи фенове са бити, а играчите едва се измъкват от публичен линч.

Футболната среща завършва 3:0 за домакините и по тогавашните правила се налага да се играе решителен двубой на неутрален терен.

На 27 юни на ст. "Ацтека" в Мексико Сити редовното време завършва 2:2, а в самия край на продълженията звездата на салвадорците Пипо Родригес вкарва за крайното 3:2. Инфарктният развой на футболните събития буквално

подлудява двете агитки

и те окървавяват стадиона.

Загиват хора, много жени са изнасилени. Това е капката, която прелива чашата на търпението.

В часовете след мача двете страни скъсват дипломатически отношения и започват военна мобилизация. На 11 юли на границата избухва кратко сражение, а на 14-и салвадорската армия преминава в настъпление.

Враждуващите съседи пускат в боя и бойни самолети, които до един са вехти машини, изостанали от Втората световна война. Все пак салвадорската армия изглежда по-добре въоръжена и тренирана и бързо взема надмощие, навлизайки на няколко километра навътре в Хондурас. В този момент и двете държави се надпреварват да тръбят за своите успехи на бойното поле.

Единственият сигурен такъв е превземането на малко хондураско градче от салвадорската армия.

В този момент враждуващите съседи са подложени на силен международен натиск. Организацията на американските държави заплашва двете си членки с жестоки санкции, които биха сринали и без това кретащите им икономики. ФИФА също се намесва и обещава да извади двата отбора завинаги от структурите си,

ако оръжията не замлъкнат.

Това се случва около 20 юли, като и двете враждуващи сили се обявяват за победители. Но такива няма.

Загиват хиляди, още повече са ранени. Хондурас успява да изгони над 150 салвадорци, които се завръщат в родината си и стават повод за идването на жестока икономическа криза, която впоследствие води и до опустошителна гражданска война.

След обявяването на несигурното примирие Ел Салвадор все пак успява да се класира за световното, където губи безславно и в трите си мача. Съседите продължават с провокациите и чак през 1980 г. е подписан мирен договор.

Истинският мир между двата народа обаче настъпва две години по-късно и отново футболът е в основата на промените, но този път в ролята на маслинова клонка.

Тогава класирането на Салвадор за световното в Испания зависи от мача Хондурас - Мексико. Домакините са се класирали за мондиала и не гонят нищо в сблъсъка с "ацтеките".

Въпреки това хондураските национали удържат нулевото равенство и така подаряват шанса на бившите си врагове да пътуват с тях за Европа. По трибуните са се настанили хиляди салвадорци, които след края на мача се прегръщат с хондурасците. Враждата е забравена завинаги.