За знамето:

По време на втората война в Залива, тази от 2003-та година, в Америка подкрепата за нея беше много голяма. Имаше цяло движение, наречено Подкрепете нашите войски, хората слагаха флагчета на колите, лепенки с призива, жълта панделка беше символът и можеше да я видиш навсякъде.

Обаче американското знаме, което те си слагат и без това по къщите, се вееше повсеместно. Тениски със знамето, значки и всичко останало, масово беше.

И влизаме в дискотека, страхотни танцьорки са качени на специални подиуми, знаете как разполагат красавици да танцуват в заведенията. Всичките бяха оскъдно облечени, както се полага, целият плат за бикините и сутиена е колкото носна кърпичка. И е американското знаме, звезди и ленти. Танцуваха и с флагчета в ръце, пак се вее знамето.

Не знам дали е американски кич, или болен патриотизъм, това ще го изяснят експертите тук, нямам съмнение. Знам, че беше въздействащо, феерично, много красиво.

У нас ако някой го направи, както веднъж-дваж се е случвало, започва вой и трясък. Ад, ужас, поругаха знамето, чували сте коментарите.

Ние наричаме най-голямата си църква в столицата на родината храм-паметник. Паметник, културно наследство е за нас, не е жива църква. Вероятно и с трибагреника е така, символ, не е нещо да присъства в живота ни,т то е по протокол и за специално определени случаи.

Представяте ли си тук да има знаме в ресторант, или бар? Помня какво стана с Камелия и Биляна Йотовска по този повод.

Знамето е за музея, както и църквата. Така го виждаме ние.