Армия от десетки хиляди въоръжени с ножове младежи излиза всеки ден на лов за нови емоции, които често завършват с локви кръв. Абсолютно никой не е застрахован от техния гняв. Една от пресните им жертви е шофьорът на тролей щ10 в Перник Спас Лефтеров. Датата е 30 ноември 2010 година, часът - малко след 19.

Лефтеров се готви за последния курс за деня, когато е нападнат от трима 20-годишни младежи. Той е жестоко намушкан с нож и бит до припадък. Нападателите изпочупват тролея, а с ножа, който преди това са го намушкали, режат гумите на превозното средство.
"Почивах между курсовете, когато трима младежи се качиха в тролея. Видимо почерпени, започнаха да крещят. Казваха, че им преча да паркират колата си. Опитах се да им обясня, но никой не ме чу. В следващия момент вече бях на земята.

Единият се нахвърли върху ми и започна да ме бие с метален бокс. Започнах да викам и тогава друго момче с хладнокръвно движение извади нож и го заби в шията ми", връща се към болезнените си спомени Спас Лефтеров. Полицията успява да хване само един от нападателите му. За щастие не са засегнати нерви и шофьорът оцелява, въпреки че според лекарите се разминава на косъм от смъртта.

"Имам 35 години практика в градския транспорт. Видял съм много неща, но след този случай не съм същият. Още не ходя на работа. Шокът е прекалено голям. Вече не знам какво може да ми се случи, след като деца скочиха толкова агресивно срещу мен и едва не ме убиха", чуди се Лефтеров.
"Движението, с което хлапакът и

звади нож от джоба на дънките и го заби в мен, сякаш беше репетирано стотици пъти. Още ме побиват тръпки, като се сетя."
Тази история може да се случи на всеки. Поради простия факт, че всеки втори тийнейджър носи в себе си нож.

С него може да влезе необезпокояван както в дискотека, така и в училище. Резултатът е ясен за всички. Само за последния месец на миналата година с нож бе намушкан световният ни шампион Михаил Ганев, 42-годишен мъж бе ранен в центъра на София, а 65-годишен старец в Пловдив умира на път към болницата, след като бе обран и намушкан от деца.

Хиляди са и случаите на

заплахи с нож

или нападения, които по една или друга причина не влизат в регистрите на МВР.
"На практика всеки от българските ученици е въоръжен с ножове. Много рядко се среща някой, който да не носи хладно оръжие", казва Георги Тотков, шеф на дирекция "Престъпления срещу личността" в Столичната полиция.

 Навикът да се носи оръжие остава и след като децата напуснат училище.
"Всеки петък и събота

претърсвам младежите

на входа на дискотеката и събирам за съхранение при мен ножовете. Бройката е стигала до над 150", разказва Бисер Никодимов, охранител в популярен столичен клуб.

Като се има предвид, че само в столичния Студентски град има десетки подобни заведения, а положението в цялата страна е подобно, не е трудно да се пресметне, че Армията на ножовете доближава по численост официалната Българска народна армия. Твърде възможно е дори да я надминава, защото по последни данни в БНА са останали едва 44 100 военнослужещи.

Предстоят и още съкращения. Докато броят на децата бойци всеки ден се увеличава. Те са основна цел на

престъпните организации

наркодилъри и лихвари, които си търсят биячи.
В жаргона на тийнейджърите всеки, който излиза на улицата невъоръжен, е абсолютен Лузър. Идва от английската дума loser. "Това е човек, чийто живот е пълен провал. Губещ. Никой не иска да е такъв", разказва 15-годишният Мартин Стефанов.

Преди години на лузърите им викаха балъци. Сега децата знаят английски и думата е префасонирана.
Самият Мартин носи кама в раницата, с която ходи на училище. Вечер премества оръжието във вътрешния джоб на якето. За всеки случай.
 "По-големите банди имат тайни срещи, където тренират поне няколко пъти седмично. Но там се допускат само проверени момчета.

Изключено е на такова място да попадне някоя порта. Искат да бъдат като затворен боен клуб. В училище всички знаят кои са тарторите. Тях никой не смее да ги закача", разказва Мартин.
Ножът е

предпочитаното им оръжие

по няколко причини. "Първо, хладното оръжие е изключително опасно, обяснява Георги Тотков. - От близка дистанция ножът е много по-опасен от пистолет. В пъти по-опасен. Компактен е и може да се носи навсякъде. Но нито ножът, нито пистолетът убиват. Убива човекът.

Момчетата го носят за самозащита и самочувствие. В повечето случаи ножът влиза в употреба, когато трябва да се пазят. Най-често срещаният сценарий. Отиват в дискотеката и започват да се наливат с алкохол. После става проблемът и започва кавга. По нашите географски ширини боят почти никога не е невинно раздаване на шамари. Бият се юнашки. В един момент всеки се бори за живота си. Тогава, ако има нож, го вади. И става, каквото има да става", разказва Тотков.

Полицаят е категоричен, че проблемът няма как да се реши с някаква законодателна забрана. Защото винаги ще се намери начин тя да бъде заобиколена. "Когато в едно семейство основната цел е оцеляването, възпитанието остава на заден план. Това е особено изострено в кризата. Оттам идват проблемите - нисък праг на задръжки, чувство за недосегаемост. Преди хлапетата имаха респект от кварталните мутри. Знаеха кой кой е. Сега няма такова нещо. На никого от нищо не му пука", казва полицаят. 

Иван Игов, училищен психолог:

Стават все по-агресивни

- Г-н Игов, как ще коментирате факта, че всеки втори ученик у нас е въоръжен с нож?
- Това не ме изненадва, защото тази тенденции се засилва в последните години. Учениците ходят необезпокоявани с ножове дори в училище. В интернет има форуми, в които се обсъжда как да се учим на самоотбрана. Това е една вълча философия, която придобива застрашителни размери. Най-лошото е, че училището абдикира. Ако преди имаше наказания за децата, които носят нож в училище и дори се изключваха, сега няма последствия. Учителите вдигнаха ръце.
- Къде е ролята на семейството?
- В повечето случаи родителите нямат никаква представа какво се случва с децата им. Да не говорим, че българският родител отсъства чисто физически. Има цели градове, в които семействата са в чужбина, а децата са отглеждани от баби и дядовци.
- Едно от предположенията за честите нападения с ножове е влиянието, което оказват компютърните игри върху децата. Така ли е?
- Няма преки доказателства, че насилието в интернет може да направи едно дете насилник. Но ако детето има проблеми, развива се като агресивен тийнейджър, това може да бъде катализатор. Наши изследвания показват, че 4% от децата между 10 и 14 години са агресори. Това е страшно.

Янки създава наука за боя с ками

Истинска наука за боя с ножове създава американският бивш военен Марк Макйънг.
Той е обучаван в най-добрите школи на американската армия и участва в десетки военни акции по горещи точки на света.
Макйънг изработва система от 10 правила, които помагат да се оцелее при нападение с хладно оръжие. Обяснява и 19 най-разпространени заблуди за боя с ками.  Под номер едно е поставена илюзията: "Ще имам време да извадя собственото си оръжие." - "Докато разберете, че противникът има нож, вече сте нападнат с него. Той няма да покаже собственото си оръжие, преди да нападне. Така е, защото тези, които са достатъчно тъпи да размахват оръжие в места, където оръжията са често срещани, просто не живеят достатъчно дълго", твърди Макйънг.
Американският ветеран преподава на курсанти в Германия. "Показвах техника за невъоръжен бой. Един от тях ме събори. Настоявам курсантите да ме нападат, както биха го направили в реален бой. Разбрах, че няма начин да се справя със силата на това момче.Бях паднал близо до един тренировъчен нож. Вдигнах ножа и го прекарах до гърлото му. "Той те събори", каза един от курсантите. На което аз отговорих "Да, а аз прерязах гърлото му", спомня си Макйънг.

 

Кралят на убийците разстрелян на Коледа

ЕДИН от най-опасните престъпници в света си спечелва прозвището Педро Ножа. Той е легенда в Колумбия, родината на наркомафията.
Цялото му име е Педро Оливейро Гереро. Той започва издигането си в йерархията на престъпния клан с брутални убийства. На съвестта му лежат стотици жертви, повечето буквално заклани с нож. Жестокостта му го нарежда сред тримата най-могъщи наркобарони в страната. Картелът му върти милиарди долари. Залавянето му се превръща в първостепенна задача на националната сигурност. Гереро вече не изпълнява лично мокрите поръчки, но ежедневно издава смъртни присъди. Счита се, че е отговорен за повече от 3000 убийства.
Полицията започва мащабна акция по издирването му. Обявена е награда от 2,5 млн. долара за всяка информация, която би довела до залавянето на Гереро. Над 200 ченгета участват в преследването, при което мафиотът е убит навръх Коледа в края на 2010 г. Двама полицаи намират смъртта си в преследването. "Кралят на убийците е детрониран", обяви самият президент на страната Хуан Мануел Сантос.

 

Пуснаха убиеца от "Соло"

ДНИ преди Коледа Софийски градски съд пусна под домашен арест Илиян Тодоров. В нощта на 18 април 2009 г. Илиян нанесе смъртоносни удари с нож на вратаря на националния отбор по хокей Кирил Въжаров и приятеля му Васил Александров. Друг техен приятел беше приет в болница без опасност за живота. По-късно Тодоров сам се предаде в полицията в Перник. Случаят разби живота както на семействата на загиналите, така и на Илиян Тодоров. От пълен отличник в училище, той се превърна в арестант, а баща му, който е шеф на общинската структура на БСП в Перник и съветник от левицата напусна всичките си постове. След ареста на Илиян, семейството му напусна апартамента си в Перник.

Харалан Александров, социален антрополог:

В България важи синдромът на гетото

- Г-н Александорв, защо все по-често българите се опитват да решават проблемите си с агресия?
- Българите възприемат страната, в която живеят, като опасно място. Затова вземат мерки за самозащита. Ножът е по-достъпно оръжие от огнестрелното. Но едно е да носиш нож, друго е да го извадиш и да нападнеш някого. Това е синдромът на гетото, където агресията се възприема като сила. Както и като предпоставка за социален успех. В други държави това е валидно само за гетата. В България важи за цялата държава.
- Защо младите хора се опитват да изпъкнат чрез прояви на насилие?
- В нашето общество голяма част от младежите трябва да избират между две роли - на жертва или на насилник. Посланието, което получават учениците от средата, в която живеят, е ясно - ако не нападаш, ще бъдеш смачкан. Героите на деня са или мутри или полицаи. И в двата случая хора, които са свързани с позицията на силата.
- Размахването на ножове само демонстрация на сила ли е, или има и нещо друго под повърхността на този акт на насилие?
- На рафтовете с книги и списания по бензиностанции може да видите десетки заглавия за големите престъпни босове, за смъртта на видни мафиоти, за жените, с които спят бандитите. И тези книги са бестселъри. Нашето общество митологизира мафиотите. Няма защо да се учудваме, че децата се опитват да им подражават.

Черна хроника

25 октомври 2002 г.
15-годишната Юлия Александрова е зверски убита с нож от свой връстник Венислав Илиев и 13-годишния Станислав Христов. Те успели да скрият добре трупа и следите, но 9 месеца по-късно са разкрити.

10 април 2005 г.
Деветокласник наръгва с нож в гърба 14-годишно момче от Варна, защото му изцапало колелото. Раненото момче претърпява сложна операция

13 декември 2007 г.
13-годишният Ясен Чирийски от Самоков наръгва с джобно ножче в гърба 12-годишния си съученик Светослав Янов, след като двамата се скарват на тема прякори. За щастие, инцидентът завършва без фатални последици.

14 март 2008 г.
17-годишният Станислав Иванов от гимназията по машиностроене във Враца е наръган с нож от 16-годишния Стефан Емилов, по прякор Мачката. Нападението е заради момиче. Станислав е опериран по спешност.

19 май 2008 г.
19-годишният Николай Ивов Арабаджиев убива и разчленява тялото на своя съученик Атанас Христов Атанасов. След това изхвърля частите от тялото в кофа за смет в столичния квартал "Гевгелийски".

23 ноември 2008 г.
18-годишният ученик Светлин Петров от село Тръстиково, община Аврен, е убит от връстника си Мартин Росенов. Светлин е нападнат в гръб от Мартин, който е въоръжен с кухненски нож. Острието поразява ученика в шията, гърба и стомаха. Окървавен, Светлин се добира до дома си и баща му го закарва с кола до „Бърза помощ" в Девня. Там младежът издъхва.

27 януари 2009 г.
22-годишният Найден Вучков е наръган жестоко след пиянски скандал до НДК. Младежът издъхва на столичната улица "Бузлуджа".

8 март 2009 г.
15-годишният Алберто Йорданов е заклан от неговия 19-годишен приятел Владислав Владимиров в ранните часове на неделя. Владислав умъртвява в мазето на дома си Алберто и изхвърля тялото му в шахта. Най-вероятният мотив за убийството е конфликт между двете момчета, довел до побой.

18 април 2009 г.
Двойно убийство е извършено в центъра на София след сбиване на младежи. Всичко се случва малко преди 4 часа през нощта на улица "Позитано" № 8, до известно столично заведение. Скандал избухва между две компании младежи. Васил Александров и Кирил Въжаров, национал по хокей, побягнали, но били застигнати от мъж от другата група, който ги намушкал смъртоносно в гръб. Третият младеж е без опасност за живота. Убиецът Илиян Тодоров е под домашен арест.

05 декември 2010
Нападателят на футболен клуб "Велбъжд" Иво Максимов е наръган с нож в кюстендилска дискотека. Нападателят е заловен няколко часа след престъплението.

26 декември 2010
Световният шампион по борба Михаил Ганев е намушкан с нож. Инцидентът се разиграл около 5.30 сутринта пред габровско заведение. Шампионът е бил ударен 5 пъти в корема и в гърдите, има лека рана в ръката. Откаран е веднага в местната болница, където му е била извършена животоспасяваща операция.