Когато съм някъде по света, винаги се приближавам, ако видя трибагреника и осмовръхия кръст. Просто отивам близо до тях, да видя какво има. Защото това са символите на отечеството и вярата ми, двете опори в този и другия живот. Така е за мен, аз съм българин и православен, това ми е достатъчно тук на земята, както и в небесата, за да се определя кой съм. Естествено, вероятно съм и много други неща като професия, интереси, възгледи и тъй нататък. Котвите обаче са тези, вяра и идентичност. Координатната система, в която съм разположен. Другото идва после.

И съм спокоен, щастлив с тези опори. Имам родина, имам и Бог, не е малко никак. Когато видя хора, които като комунистите са безбожници и интернационалисти, винаги ми става жалко за тях. Те мислят вероятно, че са много свободни, много модерни. Че ако мразят България и църквата, стават голяма работа. И не пропускат да оплюят знамето, дали на Оскарите, или на хоро, все тая. Не спират и да хулят църквата, без дори да са стъпили в храм.

Те се определят с омраза, не с любов. Мразят себе си, собствената си страна и религия. Думата за тях е безродник и безбожник.

Е как да са щастливи? Няма как, трябва да бълват тази омраза навън, защото ги задушава. И затова денонощно плюят, изливат отровата от телата си. Тъжен живот е това, без опора и без себе си.

*От фейсбук!