Особено домашна ракия

Миналата седмица попаднах в един оживен разговор на тема легализиране на продукти от канабис за медицински цели. Поводът бе една декларация на Европейския парламент по темата.

Аз лично не виждам никакъв проблем в медицинската практика да се прилагат продукти от коноп по лекарско предписание. В терапиите се използват доста опиати и това не е тема на отделен разговор. Например т. нар. лидол - морфинов дериват, който е част от пакетите, които се дават на пехотинците. Ако мина ти откъсне крака, си удряш една инжекция и не те боли. Имал съм възможност да се убедя в обезболяващите качества на лидола, които са велики, но и също така първият наркоман, когото познавах в живота си, бе пристрастен именно към лидола.

Тоест въпросът за медицинските приложения на наркотиците според мен е ясен и саморазбиращ се и не се нуждае от някаква специална регламентация.

Смятам, че многото приказки за легализацията на марихуаната за медицински цели искат едно - някаква форма на легализация, за да се ползва масово уж по медицински причини. Не знам дали това е правилно, думата ми е за другите легални дроги - най-опасна от които е домашната ракия. Тя е направила толкова бели на българския народ, които са многократно по-тежки от сумарната вреда на всички забранени дроги. По-големи от жертвите на хероиновата епидемия през деветдесетте, от която загинаха към 30 000 младежи.

Заради моя Ehrfurcht vor dem Leben (“преклонение пред живота” - термин в германската теология, от немски, б.р.) смятам, че ако за нещо трябва да се говори, е легалната наркомания към домашната ракия. Тя е достъпна, евтина, законна и много вредна. Не че съм някакъв фен на марихуаната - опитвал съм веднъж в Амстердам и нищо не ми стана. Но напоследък ми се наложи да помагам на няколко човека, страдащи от чернодробна недостатъчност. Няма да разказвам драматични подробности, но ви уверявам, че бих могъл. Предпочитам да кажа малко повече за опасността от домашната ракия. Която и да е промишлена напитка е в пъти по-безвредна от която и да е домашна ракия.

Битува една градска (селска) легенда, че домашната е “по-истинска”, “натурална” и “безвредна”. Пълни глупости като антиваксърските легенди - израз на същото масово недоверие към експертите.

Домашната ракия има много от трите най-големи отрови - метилов алкохол, етилацетат и ацетон. Вещества, които при промишлено производство се избягват заради експертизата на производителите. Масово битува представата, че есенциите, които се прибавят към промишлената ракия, са нещо опасно, а те са напълно безвредни.

Защо е така? Защото има драстична разлика в технологията. Домашната ракия се прави в казан и наличието на по-леките и по-тежките фракции извън етиловия алкохол зависи от майсторството на казанджията и алчността на производителя. Ако той е лаком за повече, не изхвърля първите и последни количества.

Докато промишлената се прави в ректификационна колона и чрез нея в готовата напитка се отвежда само етиловият алкохол. Ако се добавя чист спирт, произведен от зърно или нефт, той също няма вредни съставки. Тъй нареченият етилацетат е вещество, което се получава, когато започне оцетна ферментация в джибрите. Заради повсеместното невежество т.нар. материал за ракия се оставя да ферментира месеци. Добрата и безвредна ракия се получава само при контролирана алкохолна ферментация, която не продължава повече от 7 дни, освен ако не се преварява добро вино. Ако е вкиснало, е сигурно, че ще има етилацетат.

Това е относно домашната ракия, но бирата също убива, макар да няма такива вредни съставки. Чистият етилов алкохол в нея е невротоксичен сам по себе си, а заради нейната всеобща достъпност ѝ придава епидемичен вид. Както се шегува един приятел, двулитровите пластмасови бутилки убиха в България наркокартелите. Една двулитровка струва колкото цигара с марихуана и осигурява 2 часа забавление. Когато видите младежи в парка с пластмасова бутилка, се замислете за това.