По магистралите на Европа и България свети надпис “Карай внимателно, някой те обича”

Това е най-депресиращият надпис на света. Или поне в Европа.

За тези, които никой не ги обича, защото, нека си го кажем, има такива, този надпис означава “Емиии, ти можеш да караш по-невнимателно, да ти кажа, но гледай само да не бутнеш някой, дето го обичат.” Предполагам това е любимият надпис на наскоро овдовели хора или изгубили най-близките си. Как да не се шибнеш в стената?

Но мен ме интересува повече аспекта с хората, които все пак, все още някой ги обича.

Какво значи аргументът “Карай внимателно, Иван Стефанов те обича”, освен някаква диктатура на тоя, дето сам е избрал да те обича и никой не го е канил.

Уви, не е само Иван. То е леля ти от Добрич, приятел тук там, дете, мъж/жена.

И те, хората, се събират и те гледат втренчено с укор. “Караш ли внимателно? Да не вземеш да се треснеш в некое дере. На нас ще ни е гадно.”

Та, вие по пътя трябва да внимавате не за себе си, не за другите участници, а за някакви трети лица. Обичливи.

Те ще плачат. Не можем да ги оскърбяваме.

Вие, собствено, не сте важни, но ехей, Иван Стефанов...

Това е тормоз и опит някакви хора да те ангажират постоянно със себе си и аз отказвам.

Настоявам да карам както искам на самотен път. Когато съм сама.

Особено, ако съм застрахована в полза на тези, които ме обичат. Какво повече? Каква по-голяма обич и компенсация?

От фейсбук