Защо никой не е задал на Иванчо Хаджипенчович въпроса за издаването на смъртна присъда?
Приятели,
от време ме глождят няколко въпроса на който нямам отговор.
Снимката, която публикувам е на Иванчо Хаджипенчович, един от седмината осъдили Васил Левски на смърт чрез обесване.
През лятото на 1876 г. Хаджипенчович е назначен в специална турска комисия за събитията около Априлското въстание и посещава лично Батак и Перущица. В подкрепа на доклада, който изрично упоменава зверствата, извършени от башибозуците, и преброява около 1700 души жертви Той е назначен и в шестчленна комисия, която разследва събитията и изпраща на съд главния виновник за Баташкото клане Ахмед ага Барутанлията.
След Руско-турската война и конституирането на Княжество България през февруари 1879 г. Хаджипенчович е назначен за депутат от Русенски окръг в Учредителното събрание, гласувало Търновската конституция. Адютант на самия генерал-губернатор Дондуков - Корсаков
Пренася се в новата столица на България София и става член на Върховния съд, а по време на Режима на пълномощията (1881 – 1883) – и на Държавния съвет. Умира през 1894 година в София.
Та въпросът ми е:
Защо нито един от народните представители във Великото Народно Събрание не е задал въпроса за издаването на смъртна присъда?
Защо не е оказана съпротива от обществото и влиятелните авторитети - поборниците за свобода, живите участници в комитетите създадени от Васил Левски, Петко войвода, Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков, Марко Балабанов, Тодор Бурмов, Димитър Пъшков, който е и съратник на Левски - при назначаванията на състудента на Мидхат паша от Сорбоната във висшата власт след освобождението ни?
Защо и до ден днешен не се говори за човекът, който заедно с Гаврил Кръстевич и Георгаки Чалъкоглу е участник от българска страна в смесената българо-гръцка комисия по уреждането на църковния спор от 1869 до 1872 между Цариградската Патриаршия и обявената с ферман през февруари 1870 г. Българска Екзархия?