Преди 140 години половината от делегатите на Учредителното събрание владеят по два чужди езика

Според Санстефанския договор Временното руско управление е за срок от две години, но Берлинският конгрес определя продължителността му на девет месеца.

Малко известно е, че в Западна България (Босилеградско, Царибродско, Кула, Враца, Берковица, Сливница и Трън) тази функция се изпълнява от сръбската войска. Върховното управление обаче е руско и първоначално се оглавява от княз Черказки, а след неговата внезапна кончина на 3 март 1878 за кратък период се поема от генерал Дмитрий Анучин, а после от княз Дондуков.

Първоначално седалището му е в Пловдив (от 20 май до 10 октомври 1878 г.), а след това е преместено в София, тъй като по решение на Берлинския конгрес градът под тепетата остава извън Княжество България.

В работата му участват и голям брой българи, сред които са Марин Дринов, Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Бурмов, Васил Караконовски, Киряк Цанков, Илия Ценов, Христо Стоянов, Константин Кесяков, Иван Кишелски, Петър Оджаков, Димитър Каранфилович. Приети са голям брой нормативни актове за устройството на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицината, пощите. Именно от управата на Временното руско управление се свиква

Учредителното събрание,

което започва своята работа на 10 февруари и продължава до 16 април 1879 г. То е свикано на основание на чл. 4 от Берлинския договор. Състои се от 229 народни представители, избрани от населението и назначени от Временното руско управление. Сред тях има и няколко излъчени от обществени организации - Рилския манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество “Напредък”, Българското книжовно дружество и Кишиневското българско общество. Задачата му е да изработи и приеме основния закон на Княжество България – неговата Конституция.

В Търново, където в бившия турски конак се провежда Учредителното събрание, пристигат избраници и от откъснатите територии – Одринско, Северна Добруджа и Македония. Това е тогавашния елит на нацията - 60% са с висше образование, 2/3 владеят френски език, а половината по два чужди езика, 70 души са участници в националноосвободителното движение.

Първите заседания са неофициални

и се провеждат в черквата “Свети Никола”.

На тях присъстват и дошлите от откъснатите области (45 души), затова съвсем естествено на тези заседания се води разгорещен спор как да се постъпва спрямо останалите извън Княжество България територии. Създава се стновище, че не трябва да се провежда Учредително събрание, защото, ако това стане, ще се покаже, че се приемат несправедливите решения на Берлинския конгрес.

Неофициално тази теза се подкрепя и от княз Дондуков, защото той смята, че по този начин ще се удължи временното руско управление, но правителството в Петербург не го подкрепя.

Стартът

Той е даден на 10 февруари 1879 година от имперския комисар за България княз Александър Дондуков-Корсаков в сградата на бившия турски конак в Търново в присъствието на представители на всички държави, участвали в Берлинския конгрес и много гости. Трябва да се отбележи, че

сградата е дело на Кольо Фичето

(тя е напълно изгорена от пожар на 18 декември 1906 година и после възстановена).

За председател на Учредителното народно събрание е избран екзарх Антим Първи, а за подпредседатели Петко Каравелов и Тодор Икономов.

Пристъпва се към приемането на Органическия устав,

както първоначално се нарича Конституцията. Проектът за него е изработен от комисия под ръководството на началника на съдебния отдел при Временното руско управление Сергей Лукиянов.

За основа на документа са използвани конституциите на съседните ни страни – Румъния и Сърбия. (Неизвестно защо се смята, че такава е била белгийската.) Лукиянов предлага документа за предварително обсъждане, като го изпраща на видни български общественици за мнение и някои от техните съображения са взети предвид. Почти единодушно се приемат постановките за задължително и безплатно начално образование, неразделянето на обществото на съсловия, забраната на мъченията, свободата на печата, размера на цивилната листа на княза и др.

Опонентите

По редица въпроси обаче в Учредителното народно събрание възникват остри противоречия между двата основни опонента. Това са Либералната партия, водена от Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков и Консервативната – с водачи, д-р Константин Стоилов, Григор Начович, Тодор Икономов, Марко Балабанов.

Такива спорни въпроси са дали да има или няма сенат, църковният, отношението към Високата порта, самоуправлението на общините и др. В повечето случаи надделяват либералите, защото те са мнозинство. Събранието е закрито от неговия председател екзарх Антим Първи на 16 април 1979 г. с думите : “Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури, слава Богу, тоз кораб достигна пристанището. Можем да кажем че направихме закони от Народа за Народа.”

Любопитни подробности

Колкото и учудващо да е на пръв поглед, като се има предвид практиката в другите страни, но изказванията на Учредителното народно събрание не се стенографират, поради липсата на стенографи. Едва през есента на 1879 г. в София идва словенецът Антон Безеншек, който основава стенографско бюро към Народното събрание.

Протоколите са писани на ръка от избрани секретари, многократно поправяни и коригирани, като в тях се отстраняват особено острите нападки и обиди (а такива е имало много, употребявани са думи като мекере, измекярин, кьопек). Събрани са в архив, съдържащ 267 листа, който се съхранява в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

Малко известно е, че

Стефан Стамболов получава мандат за народен представител

от Македония, но не участва в Учредителното народно събрание.

Отначало документът, който трябва да се приеме от Учредителното събрание, е наречен Органически устав, но впоследствие се променя. За наименованието на приетия документ да се нарича Конституция на Българското княжество гласуват 118 души, а за Държавен устав - 6.

Петко Славейков

е една от най-колоритните

личности, дошли в бившия търновски конак и несъмнено прави силно впечатление със своите своеобразни изказвания. Така например той не приема необходимостта от създаването на комисии към Учредителното народно събрание, защото според него “нашите комисии се някак разкомисват”.

Чл.61 от Търновската конституция гласи: “Никой в Българското Княжество не може нито да купува, нито да продава человечески същества. Всеки роб от какъвто пол, вера и народност да бъде, свободен става, щом стъпне на българска територия.”

Създават се само седем министерства – на външните работи, на вътрешните и обществените работи, на народното просвещение и вероизповеданията, на финансите, земеделието и търговията, на правосъдието и военно.

Двете течения, представени в Учредителното

народно събрание, отначало се наричат стари хъшове и чорбаджии, после непримирими и умерени, както и простички даскали и учени.

Едва накрая се оформят като либерали и консерватори.

От избраните 229 народни представители

само 65 участват в дебатите, другите са т.нар. “мъртви души”,

което говори, че в това време българите, които имат активно отношение към политиката, са доста малко.

Приетата конституция, наречена Търновска, е суспендирана от княз Александър Батенберг през 1881-1883 г, но след това възстановена и действа до 4 декември 1947 г. (в продължение на 68 г.), когато окончателно е отменена и заменена с Димитровската, с която България става република.