Да си припомним как виждахме Левски:

Вчера бях в Пловдив и чух как дъщерята на Даскала каза на жената на Даскала:

- Да си направим едно Левски? - и двете се разсмяха сърдечно. Попитах ги защо се смеят, те ми разказаха и ето, седнах и записах тази поучителна история така, както я чух.

Даскала правеше винаги помен на 19-ти февруари, дори и да нямаше пукната пара. Все успяваше да изкопчи отнякъде някой лев за този ден, а понякога караше и на вересия. В зависимост от финансовата рамка, както се казва днес - Даскала би казал звонк - поменът биваше многолюден или по-скромен. Обикновено това се случваше в евтин, неугледен ресторант, където ракията е наливна, а виното - кисело. Такива места имат официално име, да речем „Ривиера", или пък „Пролет", но всички ги наричат описателно - при Вальо Агронома, в Тенекиите, нещо от този род.

Там се събират отритнати от обществото хора: интелектуалци, пияндета и други почтени граждани. Даскала ги черпеше за Бог да прости, но се ядосваше, ако някой почне да плющи лакомо, все пак панахида е, не банкет. Разговорите бяха за история (Значи брат му умрял в немотия след освобождението? Наистина ли искал да утрепе Евлоги Георгиев? Не знаех, че е спал у Хаджипенчович в Цариград!), за литература (Ботев като Байрон в стихотворението за смъртта му; гарванът ясно откъде е; Цветан Стоянов във ,,Втората част на разговора" и т.н), за пиене (Е как да не е къркал? Той човекът ти пише - дърво и камък се пукат от студ, а той пее. Как ще пееш в такъв студ, ако не си се нажмулил, бе курти?), всички слушаха и кимаха, пиеха. И сега ви казвам случката:

Даскала, гаджето му- тя се казва Тони - и брат му са седнали за помена, малка група поради несъстоятелност в момента. Сервитьорът обаче бил немарлив, неуважителен. Даскала почнал да се дразни, да се мръщи и Тона рекла:

- Що се мусиш, бе Стоиле?

- Тоя левак ще ми развали Левскито! - отвърнал Даскала.

Сега спрете да четете, отпуснете се и пробвайте да си представите: как точно и колко много трябва да почиташ паметта на някого, за да те ядоса нехайството на един простоват келнер в някаква си дупка?

Това е случката. На тази дата понякога отивам в магазина и взимам алкохол в малки бутилки - четвъртинки, стограмки, каквито има. Тръгвам по улицата надвечер, да не ме зяпат много, докато срещна клошар. Давам му бутилка и казвам:

- Вземи за помен, панахида е днес.

- Твой човек ли умрял, шефе? - пита клошарят.

- Не баш мой, ама пак така...пийни за Бог да прости - отвръщам.

- Бог да прости, на теб здраве да дава - обикновено подвиква след мен той, защото аз вече съм тръгнал по улицата, за да раздам другите бутилки. И съм доволен, защото са малки, тихи улички, няма как да срещна ония с факлите и тениските, със зачервени от крещене лица и изцъклени погледи. Дето вместо панахида, правят цирк.

Няма да ми развалят Левскито, Даскале.

Та така, ако ви е на път църква, влезте и кажете една молитва за Васил Кунчев, за упокой на душата му. А ако можете, раздайте на бедни и несретни, за Бог да прости.

*От фейсбук