Не разбирам защо повече хора отбелязват смъртта и гибелта на Левски, отколкото рождението и живота му. Комплекс за вина, че не знаем гроба му, че сме го предали и тогава и днес, че сме далеч от идеалите му. За това е по-"естествено" да отбелязваме края на земния му път, а не вечността да примера и идеалите му.

Дяконът няма нужда от пишни церемонии, държавни почести и високи паметници, а от това вътре в себе си да разберем защо се е жертвал за Отечеството си и защо ние не го правим. Защо се кълнем в него и му обръщаме гръб с делата си на чистата и святата република?

Защо по-високо от неговите паметници стоят памениците на чужди герои, армии и царе? Защо убийците му имат по централни улици, от тези, които носят неговото име и най-вече защо свикнахме с всичко това?

Иначе ритуала ще бъде спазен и партийното и държавно ръководство ще положи цветя, паметници и произнесе слова. Колко сме далеч от Апостола само?!

*От фейсбук