Реципрочна емпатия или агресия, какво избираш, братко?

Сълза – студено ми е в топлата ти сфера.

Къде съм? (Може би във мярката доколко

си моя – смъртно моя – чужда болко.)

Христо Фотев, “Книга за свободата”

Основан през 1974 г. във Вашингтон, Институтът за наблюдаване на света (The Worldwatch Institute) представя “визия за устойчив свят”. Всяка година публикува книги, озаглавени “Състояние на света” (State of the World). Ако някой иска да опише “Състояние на света 2018-2019”, може да започне с думите, произнесени от Уилям Фокнър в нобеловата му лекция на 10 декември 1949 г. в Стокхолм:

“Трагедията на нашето време се състои в чувството за всеобхватен, физически страх, поддържан в продължение на толкова дълго време, че ние даже се научихме да го понасяме. Вече не се мисли за духа. Съществува само един въпрос: Кога ще бъдем взривени?”

Седемдесет години по-късно продължаваме “да търсим съпричастния човек” (Homo empathicus quaero). И пак съществува само един въпрос: “Кога ще бъдем взривени?”

Да ти взема болката (цавът данем), казват арменците на човек, който е угрижен – научих това от големия режисьор Крикор Азарян. Притесни ме откровеността на този мъдър човек, изречена шест месеца преди да си отиде завинаги (14 декември 2009 г.): “Много е красиво, но не е истина. Човек не може да вземе болката на другия. Може да съчувстваш, но не можеш да го съпреживееш”.

Това е трогателен глас от “интимната акустика на човешката душа”, мисли със съществено значение в пулсиращата материя на моралната философия. На cante jondo – дълбоката андалуска песен:

Майка ми има тревоги и аз имам моите. Аз чувствам тревогите на майка ми – не моите.

Емпатията и алтруизмът са профилът на духовно богатите личности, апатията и егоизмът - на бездушните. Емпатията, Санчо, е един от най-скъпите подаръци, които небето е дало на хората - както казва Дон Кихот за свободата. И както Йордан Радичков я илюстрира с рисунка към разказа “Да имаш и да нямаш” в книгата си “Ние, врабчетата”.

След болестите, войните и природните бедствия няма по-опасно явление за хората от липсата на емпатия – с радостите и болките на другия. От локалните личностни до глобалните политически прояви тази липса продължава да трови човека и обществото.

Да си Нарцис - апатичен и егоцентричен, е отвратително и опасно. Когато това става политика на великите, нарцисизмът се превръща в локални войни и създаване на нови “демократични” държави. Нарцистична политика – нейното ехо е с вековна хронология.*

Едуард Лоренц (1917–2008) беше професор по метеорология в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, щата Масачузетс, САЩ. Той установи, че крайният ефект във всяка динамична система зависи от “минимална необходима промяна” (minimum necessary change) в началото.

“Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?” е заглавието на лекцията на Лоренц, изнесена на конференция на Американската асоциация за напредък на науката през 1972 г. във Вашингтон.

Като метафора пеперудата присъства и при поетите. “Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата Вселена”, написано от Борис Христов. Подобно на Едгар Алън По, който в лекцията си “Вселената”, изнесена на 3 февруари 1848 г. в Ню Йорк, казва, че дори простото движение на ръцете (hand-waving impulse) може да повлияе на атмосферата в цялата планета. Пеперуди има и в нашето “Денят се познава от сутринта.”

И особено много - в “Перуанският евреин, който стана индианец”, където Марио Варгас Льоса разказва за Саул, който казва за индианците: “Най-важното при тях е самообладанието, братко. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на Природата и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство селото може да изгори от светкавица”.

През 1859 г. в “Произход на видовете” Чарлз Дарвин създаде основите на еволюционната биология – оцеляването на една социална група в голяма степен зависи от емпатията и сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи.

Емпатия или агресия, какво избираш, братко?

Един от отговорите е в теорията на счупените прозорци (broken windows theory). Той гласи: малките нарушения на реда не са само показател за криминогенната обстановка – те са “пеперудите”, влияещи на нивото на престъпност като цяло. “Счупените прозорци” са описани през 1982 г. от американските социолози Джордж Келинг и Джеймс Уилсън в книгата им “Счупени прозорци. Полицията и безопасността на съседите”.

Заглавието идва от примера, който авторите анализират: “Ако на една сграда е счупен един прозорец и никой не го ремонтира, то след време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец”. Това означава, че когато обществото и политиците не обръщат внимание на малките нарушения на реда, например побоища в училищата и дрогиране-и-шофиране, се провокират други хора към извършване на подобни или по-големи нарушения.

Дългосрочната работа по предотвратяването на малките нарушения и наказването на нарушителите създава атмосфера на нетърпимост към всички нарушения, така наречената нулева търпимост. Тя няма нищо общо с пропагандираната “политическа коректност” на неолиберализма.

Моралом – рак на морала

Съвременният свят спешно се нуждае от възстановяване на парадигмата на хуманизма, от изграждане на антропоцентрична демокрация. В „Бунтът на масите” Хосе Ортега-и-Гасет пише: “Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал”. Това е преди 89 години – сега за мен то звучи така: Същността на въпроса е, че светът страда от моралом – злокачествен тумор на морала. Богатите са хиляди пъти по-богати от бедните, бедните са по-болни, по-необразовани и по-репродуктивни.

Цветове на морала

Организацията на европейските метеорологични служби чрез “Метеоаларм” информира за състоянието на времето, като за това използва цветна система от кодове върху картата на Европа: червено – най-висока степен на опасност, преминавайки през оранжево и жълто, до зелено – без опасност. Синият цвят не е включен в системата.

Любомъдри читателю, на картата на света с кои цветове на морала ще оцветиш територията на всяка страна? Аз оцветявам в червено някои страни от Г-7, ЕС и НАТО.*

––––––––––––––––––––––––––––––––

България от векове е мишена на правото на силния (might is right), на right to do so. На 13 юли 1878 г. в Берлин Великите сили най-безцеремонно разкъсват България. През 1945 г. страната е разпъната на кръста на СССР, Англия и САЩ, през 1944-1989 г. – на Съветския съюз. През последните 29 години – на САЩ, ЕС, НАТО и Русия.