България е една от страните с най-висок процент на ромско население в Европа.

Ромското малцинство в Европа е между 8 и 10 милиона души. Повече от 80% от него живее в Централна и Източна Европа. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия. С присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз ромите станаха най-голямото малцинство в ЕС.

Но откъде все пак са се появили те по нашите земи?

Всъщност циганите идват у нас по различно време и от различни места. Точно това е причината днес да съществуват множество ромски общности, различаващи се една от друга. Исторически факт е също, че от цяла Европа през вековете у нас те са намерили най-толерантна среда. Смята се, че за първи път

Херодот споменава за циганите

Бащата на историята описал как те плячкосвали след походите на Александър Велики в Азия.

Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) от района на днешна Индия, Пакистан и Иран. В V-VI век от новата ера техните племена напускат родните си места и се насочват на Запад. Наскоро генетичен анализ на 13 европейски групи цигани потвърди, че техните предци са напуснали Индия в една емиграционна вълна още преди около 1500 години.

В историческите извори от Средновековието са запазени многобройни свидетелства, които най-вероятно се отнасят за циганите. Оказва се, че плененият от хан Крум император Никифор IІ дори бил техен почитател. В своите "Летописи" Теофан Изповедник (ок. 760-818) пише:

"[Император Никифор I Геник (802-811)] беше горещ приятел . .. на атинганите, които живеят из Фригия и Ликаония близо до родните му места. Той с радост ги използваше за различни гадания и церемонии. Когато патрикият Вардан въстана срещу него, императорът ги извика при себе си и с помощта на техните магии подчини метежника . . . Атинганите се разселваха по време на неговото царуване, необезпокоявани живееха по своите обичаи и с нечестивите си суеверия развалиха вярата на мнозина от по-глупавите..."

Славата на циганите като предсказатели и гадатели във Византия се потвърждава и от Йоан Зонара (ХII в.):

"Произхождал [бъдещият император] Михаил [II (820-829)] от Аморион, град в Горна Фригия, където се били настанили атингани, юдеи и множество други безбожници... Та този Михаил, който в младостта си бил крайно беден, отбивал военната си служба и веднъж отишъл при стратега да го моли за нещо. А пък до

стратега се оказал един атинганин,

който му прошепнал тайно:

- Ще царува над ромеите този, който сега се обръща с молба към теб.

Веднага щом чул предсказанието, стратегът взел в дома си Михаил и го сгодил за дъщеря си."

Официалната църква в Цариград обаче не е гледала с добро око на тях. Патриарх Никифор (806-815) например в “Гадателна книга на сънищата” казва: “Ако [насън] видиш... атингани - смятай го, все едно си видял демони.”

Счита се, че у нас циганите са дошли именно от Византия, като първите запазени сведения за тях по нашите земи са от ХІІІ-ХІV век. Някои автори приемат, че циганите пристигат по-рано в България - в началото на XIX век в Тракия, където заедно с павликяните се заселили "атцингани" или "атцинганои" (от гръцки - опасен, недокосваем) от Мала Азия.

Доказателство за принадлежността им

към манихейската секта е фактът, че основното им занимание е правенето на магии и гадателство. Заради това някои изследователи свързват споменатите еретици, за които се говори и в Бориловия синодик, с циганите.

Според Константин Иречек циганите по всяка вероятност са се появили в България към средата на XIV в. Рилската грамота (1378) на цар Иван Шишман споменава "Агупови клети" (колиби). Акад. Иван Дуйчев свързва това "с името "агупци", давано у нас на циганите". Среднобългарският превод на житието на св. Варвар Охридски също разказва за множество "египтяни" в околността на Драч. Тази подробност, която не присъства в гръцкия първообраз на житието, също най-вероятно касае цигани, достигнали през XIV в. брега на Адриатика.

След турското завоевание на Балканите циганите често биват записвани в османските данъчни документи.

Най-ранното такова споменаване е от 1430 г. - в тимарския регистър на Никополски санджак. Султан Сюлейман I издава нарочен Закон за циганите във вилаета Румели, според който циганите - както християни, така и мюсюлмани, са длъжни да плащат поголовен данък. Явно нашите земи и

толерантността

на българите

са се харесали на ромския етнос. Според данните от османските регистри те са били най-много именно в териториите, населени с българи. На практика днешните български земи са били главното предмостие за разселването им на Запад.

Така западноевропейски пътешественици, виждали цигани по своите родни места, ги срещат и в османските земи. Според Мартин Груневег (1562-1618?) "там има

много цигани, които работят занаятите си

на улиците под малки палатчици, в които те живеят заедно с жените и децата си. Циганите, които иначе на нас, гданчани, не са непознати, макар и получерни, са все пак хубав народ. В Турция те се прехранват с ковачество или са музиканти, сиреч гъдулари, иначе казано фокусници. Придържат се към турската носия. През 1553 г. Антон Вранчич разказва: "Когато започнахме да прекосяваме реката (Морава), пред нас се изпречиха други турци, между които един беше по външност и облекло по-високопоставен от другите. След тях вървяха петима египтяни, които сега наричаме цигани или цингани, вързани за шията с една верига и влачени в една редица. Те издаваха жални викове и окайваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са тези и каква е причината, за да бъдат те оковани във вериги. Отвърнаха ми, че са събирани вместо данъци, които могат да се състоят както в пари, така и в малолетни деца."

Гоненията срещу този етнос в цяла Европа също имат много дълга предистория.

Така или иначе през ХІV и ХVI век ромите вече са стигнали до Бохемия, Германия, Франция, Италия, Испания и Португалия, а от ХVIІ век и Русия, Дания, Шотландия и Швеция. Сблъсъкът на ромите, които имат характерен начин на живот, с европейската цивилизация показва доста смесени чувства - от даването на специални привилегии до дискриминация, преследване, изселване и дори избиване на големи групи от този етнос.

Още около 1200 г. Атанасий, патриарх на Константинопол, инструктира византийските духовници да забранят на своите енориаши да се свързват с "атингой", защото те учат дяволските неща".

Въпреки че през 1417 г. Сигизмунд, императорът на Свещената римска империя, подписва официален договор с ромския войвода Ладислас, че ще гарантира безопасността им, нерядко се стига до робство и гонения.

Една година след откриването на Америка през 1493 г. италианските власти прогонват роми от Милано. Три години по-късно, през 1496 г., германският райхстаг обвинява ромите, че са шпиони, носители на бубонна чума и предатели на християнството. Вероятно заради това през 1500 г. император Максимилиан заповядва всички роми да напуснат Германия до Великден. По подобни обвинения през 1557 г. на ромите е наредено да напуснат Полша и Литва.

От 1385 г. са запазени

сведения за продажба на роми

като роби във Влашко и Молдова. Със съдебни решения или специални закони циганите са били изселвани от Франция през 1504 г., Каталуния през 1512 г. и Швеция през 1525 г. През 1510 г. пък е заповядано всеки циганин, намерен на територията на Швейцария, да бъде убиван. Подобни правила въвеждат Дания през 1589 г. и Швеция през 1637 г.

През 1530 г. в Англия е издаден акт, който забранява роми да влизат в страната, и изисква тези, които живеят в страната, да я напуснат в рамките на 16 дни. Неспазването на това изискване може да доведе до конфискация на имущество, затвор и депортиране. Актът е изменен със Закона за циганите от 1554 г., който осъжда ромите да напуснат страната в срок от един месец. Несъгласните са били екзекутирани.

Но първото истинско антициганско законодателство е създадено през 1538 г. в Моравия и Бохемия, които тогава са били под властта на Хабсбургите. Три години по-късно след поредица от пожари в Прага, за които са обвинени ромите, Фердинанд І наредил те да бъдат експулсирани от владенията му.

През 1545 "Диета на Аугсбург" постановява, че "който убие циганин, няма да бъде обвиняван в убийство". Все пак масовите убийства, които последвали, подтикват правителството в крайна сметка да се намеси и да "забрани удавянето на ромски жени и деца". Явно католическата църква също не е гледала с добро око на мургавите пришълци. Папа Пий V през 1586 г. призовава за експулсиране на всички роми от Свещената Римска империя.

През 1661 г. синът на Оливър Кромуел - Ричард, нарежда транспортирането на ромите в Англия и Шотландия до плантациите в Ямайка и Барбадос, за да се подложат на "принудително подчинение за вечни времена."

През 1710 г., император Йосиф I наредил "всички възрастни мъже роми" да бъдат обесени без съд и присъда, докато жените и младите мъже да бъдат бити и прогонени завинаги. Освен това, „на тези от тях, които живеят в кралство Бохемия, трябва да се отреже дясното ухо, а на тези в Моравия - лявото".

В Германия, курфюрст Георг II Саксонски поръчва "цигански лов" като средство за

унищожаване на това население

През 1721 император Карл VІ нарежда унищожаването на всички роми в Германия.

През 1722 г. пруският крал Фридрих Вилхелм направо обявява всички роми на възраст над осемнадесет години за престъпници. Недоволни от чудовищния законодателен акт, хиляди въоръжени роми се вдигат на бунт, но са победени от германски войници и измъчвани до смърт.

Към 1685 г. Португалия окончателно депортира всички роми от своите земи в Бразилия. През 1660 г., не от кого да е, а от "Краля слънце" Луи ХІV, е било забранено на ромите да пребивават във Франция.

През 1758 г. в Австрия Мария Терезия поставя началото на мащабна програма за асимилация на ромското население. За целта правителството построява специални хижи, които да заменят циганските палатки. На "новите унгарци" е забранено да пътуват, а не са редки и случаите, когато

насилствено са отнемани деца

от родителите им, за да бъде насърчено "неромското" им развитие.

В Унгария през 1782 г. двеста роми са арестувани и изтезавани, докато накрая не се признават за виновни по фалшиви обвинения в канибализъм.

Извън този черен списък, все пак в историята има примери и за по-добро отношение. Английски статут от 1596 г. им дава специални привилегии, които липсват за останалите скитници. Подобен закон приема и Франция през 1683 г. В Русия Екатерина Велика обявява ромите за "роби на короната" - статут, който превъзхожда този на крепостните селяни. В същото време обаче някои специални мерки държат ромите далеч от големите руски градове. Макар че циганите във Влашко, Молдова и Трансилвания се продават в робство чак до ХІХ век, роденият в робство ром Стефан Разван успява да стане княз на Молдова. Във Влашко робството е отменено със закон през 1847 г., в Молдова - през 1844 г.

У нас, въпреки по принцип по-толерантното отношение, също има примери за разправа с роми.По време на Априлското въстание отношението към циганите във въстаналите селища е различно. В село Мухово, по думите на Захари Стоянов, циганите (с изключение на един) "не само били добри майстори, но и

направили много ножове и пушки

на българите, без да издадат една дума на турците". Според историците Георги Димитров и Димитър Страшимиров клисурските цигани били заподозрени, че със своите шпионства подпомогнали или даже причинили разоряването на това градче от башибозука. Явно за да предотвратят подобно събитие в Копривщица, тамошните въстаници избиват през нощта на 27 срещу 28 май 1876 г. около 70 мъже местни цигани.

След Освобождението с приемането на Търновската конституция циганите у нас формално се ползват с равни права като останалите български граждани. На 20 февруари 1901 г. обаче идва на власт правителство с министър-председател Петко Каравелов. Първата работа на новия кабинет е да изготви Закон за изменение на избирателния закон. В него е записана поправка, с която се забранява на циганите да гласуват. Мотивът - техните гласове се купуват най-лесно. С малки поправки тази рестрикция е действала у нас в продължение на цели 35 години. Параграфът с тази забрана е заличен в избирателния закон напълно чак през 1937 г. по волята на цар Борис III.

Може би най-опустошителното преследването на цигани е по време на Втората световна война, когато те са били сред първите жертви на нацистките зверства. Общо около 2 милиона цигани загиват в концентрационни лагери или чрез други средства за масово изтребление, включително и антихуманни медицински експерименти.

В следвоенния период на много места ромите си остават потисната група, особено в Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор. Дори през 1980 г., ромските жени в Чехословакия са били принуждавани да се подлагат на стерилизация за ограничаване на ромското население.

На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда

Първият

цигански конгрес

Целта му е била да се обединят и систематизират усилията на международното циганско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на намиращите се в малцинствена позиция цигани: образование, бедност, сегрегация. На срещата са приети общ цигански химн и знаме. Химнът е песента "Джелем, джелем" на Жарко Йованович от 1969 г. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и червеното колело на постоянното движение.