Размисли и страсти преди предстоящите избори за Европейски парламент

Ако си българин и се страхуваш от Европейския съюз, значи не си с всичкия си, обсебен си от някаква гибелна страст, защото ако претегляш всичко разумно, няма как да не оцениш, че ползата за България от Европейския съюз е огромна. И то именно от “дълбокия” Европейски съюз, от брюкселската бюрокрация, благодарение на която имаме малко повече ред в татковината. Благодарение на нейния непрестанен натиск върху легислатурата и магистратурата, благодарение на регулациите, които се налагат автоматично и у нас.

Преди 20 или преди 10 години у нас нямаше евроскептици. Хората разсъждаваха трезво и оценяваха предстоящите ползи - от кохезионните фондове и от свободното придвижване. Благодарение на което много семейства преживяват. Които дори не можеха да си помислят за туристическа виза.

Както казва един мой приятел, избрал гурбет във Великобритания: Преди да замина, никога не можех да си позволя да напълня резервоара на колата си догоре - затова стоя въпреки трудностите на емигрантския живот.

Сега изведнъж социолозите усещат, че има евроскептицизъм. Даже БСП обмисля да сложи за водач на евролистата си изтъкнат евроскептик - Иво Христов (онзи с дебилите), както се научаваме от дописките в “24 часа”.

И всичко това заради цигарите. Забраната за тютюнопушене в ресторантите и кафенетата породи и затвърди сегашния български евроскепсис. Скромното ми мнение на бивш пушач е, че да не се пуши в заведенията е много правилна мярка. Но тя бе хиперболизирана (въпреки че почти никъде не се спазва) като зловещ брюкселски диктат, който посяга на изконното право да пушиш, докато пиеш ракия. Посегателство, равно на това да се забрани хорото в ледени води или не дай си боже “Бяла роза” по сватбите. Не знам дали това стана с руска намеса, или просто порочната българска глава не иска да вдене, че подобни регулации са в обща полза.

Затова смятам, че евроскептицизмът е порок. Някаква форма на обсесивно-компулсивно разстройство, при която смяташ, че изпълнението на някакви дивашки ритуали, като да пушиш цигари, е форма на себеизразяване на личната свобода, а не на принудително пасивно пушене. Което, ако не беше евробюрокрацията, вероятно още щеше да е разрешено у нас, подобно на Сърбия.

Та да завърша - именно заради пушенето в заведенията у нас се появи антиевропейско настроение, което бе непознато допреди 10 години. Другите комични регулации (формата на краставиците, видът на маслото в шоколада), които се използваха за пропагандата на Брекзит, дори не бяха смешни у нас.

Повод за тия мои размисли бе фактът, че бях поканен на рожден ден в събота в квартално ресторантче в преките на бул. “Пенчо Славейков”. Представих си какво щеше да е в същото ресторантче преди 10 години, какъв нетърпим дим щеше да се стеле и се заприказвахме за писмото на нобелистите в подкрепа на ЕС. И реших скромно да подчертая ролята на съюза на съвсем битово равнище. Европейски съюз - да, Съветски - не! Това е лозунгът днес.

Съзнавам, че Европейският парламент е съвещателен орган, от който практически нищо не зависи. Но все пак заради едни цигари да не проваляме най-хубавото нещо, което се е случвало на многострадалното ни отечество. Кое бихте предпочели - да пътувате само с лична карта, където ви е кеф в Европа, или да пушите, докато пиете ракия?