Голямо клатене тази седмица, прелюбезни! Все едно излязло изпод перото на Трендафил Акациев („Вятърът дървото клати. Ние го гледаме с бати. Егати!”) Или пък от действителната история за един столичен бохем, който замръкнал в Странджанско село и попитал приютилата го баба: „Как е, бабе, има ли нощен живот в селото?” „Ба! Има! – отговорила бабата – Не е да няма, ама днес ѝ се клати зъб”. Клатене, с една дума!

Страстта, с която се клатим взаимно е величествена! Не знам да има друг народ, така виртуозен в тази работа. И наблюдението не е само мое – и бай Иречек го е забелязал, и много нашенски душеведи – от Иван Хаджийски та до Марко Семов. Ако можеше ток да прави това клатене, щяхме отдавна и АЕЦ да сме затворили, и димящите ТЕЦ-ове. Защото това е безкрайно възобновяема енергия.

Разказват за български самолет, приземил се аварийно на висок планински връх. Тръгнали спасителни експедиции, хеликоптери, намерили катастрофиралите и що да видят: пред останките на самолета се скупчили оцелелите и въртят на чеверме един от тях… „Изроди! – изкрещял водачът на спасителите – Какво правите?! Ядете човешко?!!!!”

„Ами… оцеляваме” – смотолевил един от пасажерите.

„Какво оцелявате, бе?! От катастрофата са минали два часа?!!!”

Клатенето на другия е национален спорт, чиито най-високи постижения – вън от съмнение – са в областта на обществените поръчки. Всеки акт на държавната администрация подлежи на обжалване и това е величествено изобретение на демокрацията, което се използва така, защото ЕТ ”Копчета и балтони” от Силистренско да може да обжалва с години железопътен инфраструктурен проект за стотици милиони. Колко пари загубихме или не усвоихме, колко работни места не се отвориха през годините заради това административно клатене, бедно ви е въображението! Има даже нарочни държавни органи, които по длъжностна характеристика се занимават с „клатене”. Комисията за защита на конкуренцията, например. Не е известно да е защитила някого от нелоялна конкуренция досега. Затова пък блокираните и протаканите в нея проекти са безброй.

Дори в разкритията на Елена Йончева за Банов се вижда същата тази страст за взаимно клатене. Чиновници от Министерството на културата записали шефа си, как дава указания да се избегнат санкции срещу фирма, забавила реконструкцията на Сердика-Ларгото с две седмици. Последната ми идея е да защитавам Банов, но и аз да бях министър и аз щях да потърся начин да не глобявам българска фирма. Вероятно е можело да се случи и просто с един протокол, описващ обективни причини за закъснението. Не знам, не съм специалист, но от постоянните скандали в строителния сектор ще се докараме до там, че нито един обект да не бъде възлаган на български фирми!

*Коментарът е от https://dilov.info/