За 43 г. в хирургията има 13 400 операции и 95 научни публикации. Но не приема титлите, раздавани с лекота

За 43 г. в хирургията доц. Борислав Нинов, който заши сърце, разрязано от циркуляр, има около 13 400 операции - прави обичайно по 300 за година. Не брои спасените под скалпела - много са. През 2004 г. той се нареди сред достойните българи на в. “24 часа”. “Той е хирургът със златни ръце, посветил се на това да спасява човешки живот”, номинираха го признателни пациенти.

Като шеф на Втора хирургична клиника към университетската болница в Плевен и сега доц. Нинов оперира всеки ден, на разположение е нощем, в събота и в неделя. Тези дни заедно с колеги неонатолози той се бори за живота на бебе с вродена аномалия на хранопровода (атрезия). “Новороденото не може да се храни, обречено е, ако не му помогнем", казва хирургът.

Признава, че вече е на пенсионна възраст. Обемът на работа е намален - оперира предимно деца, служители на болницата и техни близки.

“Работя, защото няма нови кадри. Младите предпочитат да заминат в чужбина. Мои студенти казват, че не желаят да облекат бялата престилка в България. В Плевен в курс по немски език половината са бъдещи медици от нашия университет.

При мен има

добър лекар

специалист, но го

изпускаме - стяга

се за Германия”,

тревожи се доц. Нинов. Той е с европейска диплома по детска хирургия. В България от всичките 25 детски хирурзи с престижното признание са удостоени едва 10-15.

“Освен в София, Пловдив и Варна би трябвало във всеки областен град да има по двама-трима детски хирурзи. И тъй като държавата не прави нищо, тенденцията е те да намаляват. Как да ги задържим и увеличим, като у нас за втора специалност “Детска хирургия” лекарят взема 20 лева над заплатата. Затова, вместо да треперят денонощно за детски живот за тия 20 лв., някои млади колеги в петък хващат самолета, отиват в Германия, дават дежурства в събота и неделя и се връщат. За 2 дежурства те изкарват около 1400 евро, а тук за колко време ще ги вземат?”, огорчен е доц. Нинов.

От няколко месеца той вече не ръководи университетската катедра, но остава гост преподавател по хирургия. “Преподаването беше удоволствие за мен, липсва ми, но е нормално да отстъпиш на по-младите”, разсъждава Нинов. Съжалява обаче, че не е описал в учебник по-необичайното в дългата си практика. Въпреки победата над операционната маса хирургът не приема случаите си като уникални, но смята, че доста сред тях са странни, редки, а някои - неповторими.

Вместо учебник

за млади хирурзи

“24 часа” събра по-особени операции на доц. Нинов.

В един късен следобед в университетската Втора хирургия в Плевен докарват 14-годишно момче с разрязано сърце. Както режело дърва под сайванта на село, циркулярът се счупил. Летящото острие разкъсало гърдите му, пробило белия дроб и минало през сърцето. Пораженията са като при инфаркт, можем да загубим детето, произнасят се кардиолозите след ЕКГ.

“Операцията беше изключително рискова, продължи 4 часа. Зашихме сърцето с български конци. След време научих, че пациентът ми е баща на 3 деца и работи тежък физически труд”, доволен е доц. Нинов.

Посред нощ доц. Нинов вкарва в операционната млад мъж, който едва дишал, съмненията били за масивен инфаркт. Скенерът открил възпалена кучешка тения на черния дроб. Огромната киста с диаметър 20 см изглеждала като изопната футболна топка, изпълвала я жълтеникава гноевидна течност.

“Беше пробила

перикарда на

сърцето и то

можеше да спре

всеки момент

Дотогава не познавах подобен случай в медицинската литература. Взех незабавно решение. Когато отворих гръдния кош, сърцето не пулсираше, притискаше го течността в перикарда. След отваряне на перикарда и евакуация на излива там анестезиологът възкликна: “Какво направихте, сърдечната дейност рязко се подобри!”. Изчистихме кистата и човекът се върна в живота, при семейството си, тръгна на работа”, отчита поредния успех хирургът.

Грамадна киста, но в яйчника едва не убила ученичка на 16 г. Тийнейджърката изумила медиците - първо помислили, че е бременна поне в 8-ия месец, после скенерът видял 6-килограмова киста. Фаталният изход щял да настъпи за минути, ако образуванието се спука в корема. С перфектната операция доц. Нинов дал шанс на момичето да стане майка.

Под скалпела на хирурга Нинов във втория си живот влезли още няколко деца. Като онова 5-годишно момченце, доведено посред нощ в клиниката. Превивало се от болки и често повръщало, а незабавният рентген показал преплитане на червата. Състоянието било тревожно - червото можело да загине и за часове да стане най-лошото. Оказало се, че малкият ял сушени сливи, но май не ги сдъвкал както трябва и плодовете се слепили в монолитна сплав с големината на кокоше яйце. Топчето запушило тънките черва. Изваждането криело риск, затова лекарят избутал твърдата спойка в дебелото черво да си замине по естествен път.

Подобно премеждие преживяло и 6-годишно хлапе. "Беше глътнало батерия за дистанционно. Опасявахме се, че ако се разпадне в червата, ще настъпи отравяне. Проследихме я - спуснала се в сляпото черво, но си стоеше цяла. Отрязах апендикса, през отвора изтиках батерията и я изхвърлих.

С един куршум

уцелихме 2 заека

- хем махнахме чуждото тяло, хем със съгласието на майката имунизирахме детето срещу апендицит”, описва доц. Нинов.

Както въртяло педалите на велосипеда си, 10-годишно момче паднало в река. След опасния скок малкият бил изваден от водата с прерязана предна коремна стена, а всичките му тънки черва излезли навън.

“За нас детето беше с двоен късмет - не се е удавило, а нараняванията му бяха “щастливи” - въпреки разкъсаната коремна стена нямаше поражения по червата и черния дроб, мина без кръвозагуба и перитонит. Прибрахме червата, зашихме го и детето си замина по живо, по здраво”, обяснява хирургът.

Преди време ортопеди сложили 3 игли, дълги между 12 и 18 сантиметра, в счупената раменна кост на възрастна жена. На 40-ия ден лекарите обаче установили, че едната игла я няма. “Сякаш електрически ток минава през мен”, оплакала се жената.

“Скенерът

показа, че иглата

се е забила в

черния дроб

По чудо нямаше разкъсвания. Направих малък разрез, улових иглата и я измъкнах. Операцията не беше проблем, но си остана загадка как иглата се е провирала, без да дупчи”, чуди се доц. Нинов.

Той е автор на 95 научни публикации, достатъчни за професура. “Не желая да подавам документи, защото съм разочарован от начина на хабилитация - високи титли, а се раздават с лекота. Обидно е”, мотивира отказа от професура доцентът.

“Хирургията за мен е начин на живот”, призна през 2011 г. доц. Нинов пред “24 часа”. Днес обаче той смята, че животът не е само хирургия и като човек има право на лични преживявания. Понякога ходи на лов.

Наскоро повалил

два глигана

с един изстрел

“Стана случайно - глиганите бяха много, нямаха преброяване. Прицелих се в един - падна, гледам и този отзад не мърда. Бяха 70-килограмови, оказа се, че куршумът минал през единия и убил и другия. В ловуването обаче по̀ ми допада да бродя из природата. Харесвам и разтоварващата атмосфера на авджийските лакърдии около масата”, казва Нинов.

---

Кои са нашите съвременници, направили добро, спасили човек, проявили жестове на внимание към страдащите - идеята да ги покажем, да разкажем техните истории започна с кампанията “Достойните българи” на вестник “24 часа” през 2003 г. Оттогава до днес повече от 500 българи, а и чужденци станаха носители на високото звание. В големия отбор на достойните има най-различни хора - ученици и студенти, спортисти, лекари, архитекти, журналисти, многодетни родители, свещеници, политици, банкери, строители, компютърни специалисти, юристи, земеделци, пенсионери, войници и пожарникари, полицаи и планински спасители, шофьори, машинисти на влак, кондуктори и ватмани. Общото, което ги обединява, е, че са хора с големи и смели сърца, които не се страхуват да се раздават. Днес ви припомняме историята на един от достойните българи.