Тежките авиоинциденти заличиха от лицето на земята цели отбори от млади момичета и момчета, когато бяха на върха на славата

Мъката на близките му е толкова голяма, че те просто не желаят да се примирят с очевидното. "Моля ви, не спирайте да го търсите", не се предава и сестрата на изчезналия в океана футболист Емилиано Сала. Аржентинският нападател се качи на частен самолет, за да прелети разстоянието от Франция до Англия, където трябваше да се присъедини към елитния "Кардиф Сити".

По пътя нещо се обърква и машината рязко полита надолу. Часове по-късно е организирана мащабна спасителна операция, която не дава резултат. Корабите се връщат обратно в пристанището, а полицаите съветват семейството да организира погребение с празен ковчег. Любимите хора на Сала не искат да приемат неизбежното. Близките му организират дарителска кампания за набиране на средства, които да финансират нови и нови спасителни акции. Десетки футболисти отделят пари и сумата набъбва до 250 хил. евро. В този случай обаче

чудото е невъзможно.

Емилиано и пилотът нямат никакъв шанс в ледените води дори и някак си да са оживели след катастрофата.

По същото време английски и френски медии не спират да бълват "сензационни" информации около злополучния полет. Сякаш провидението нарочно бута Сала към собствената му гибел. Той първоначално планира да пътува с граждански полет, но негов съотборник от "Кардиф" му предлага да лети с частен самолет, за да му е максимално удобно. След това аржентинецът има нещастието да се качи при пилот, който не е имал лиценз да превозва хора заради малък летателен опит. На всичкото отгоре малкият самолет явно има серозен технически проблем, за което свидетелства самият Сала в последното си аудиосъобщение до баща му.

Някои ще кажат, че това е лош късмет, а други ще заговорят за проклятие. Факт е обаче, че гибелта на Емилиано Сала е поредният епизод в мрачната поредица от самолетни катастрофи, в които загиват известни спортисти.

България никога няма да забрави ужасния авиоинцидент край врачанското село Тлачене, при който

загиват 73-ма души на борда.

Сред тях са и треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова и техните момичета. В огнения ад загиват още момчетата от юношеския отбор по футбол на България и юношеския отбор по баскетбол на Полша.

По-късно около тази катастрофа ще се развихрят какви ли не слухове заради липсата на достатъчно информация какво точно се е случило. Намесена е и петричката пророчица Ванга, която казала навремето, че пътниците във фаталния ТУ-134 са живи и ще се завърнат по вода. Пророчеството не се сбъдва, а официалната версия за инцидента е повреда в електрическата инсталация на самолета.

Не по-малко легендарна, и то в световен мащаб, е самолетната катастрофа на пистата в Мюнхен, при която загиват 8 талантливи играчи на "Манчестър Юнайтед", останали завинаги в историята като "Бебетата на Бъзби". От общо 44 пътници 23 намират смъртта си в трагедията, случила се на връщане от Белград, където "Юнайтед" прави 3:3 с "Цървена звезда" на 1/4-финала за КЕШ. Във фаталния самолет се качва отборът, спортно-техническият щаб, журналисти и фенове.

Машината поднася на заледен участък от пистата

и се удря в стена, а след това и в сграда.

Избухва пожар, а от вътрешността на самолета се чуват човешки писъци. Някои са извадили късмет да седнат там, където огънят не успява да ги застигне. Други нямат този шанс и умират в страшни мъки. Бъдещата легенда на английския футбол сър Боби Чарлтън също губи съзнание, но е измъкнат от горящия ад от свои съотборници. Оцелява и треньорът Мат Бъзби.

От осемте загинали футболисти най-възрастният е на 28, а най-младият на 21 години. Сред тях е и 21-годишната голяма надежда на "Юнайтед" и на световния футбол Дънкан Едуардс, който умира 15 дни по-късно в мюнхенска болница.

Само три години по-късно в бетона на летището в Брюксел се разбива самолет с 72-ма пътници на борда. 34 от тях са фигуристи, треньори и официални лица от националния отбор на САЩ по фигурно пързаляне, както и членове на семействата им и техни приятели. Всички пътуват за световното първенство по фигурно пързаляне в Прага. От Международната федерация по кънки решават да

отменят шампионата в знак на траур.

Същият жест на съпричастност обедини южноамериканския футбол след трагедията с играчите на бразилския футболен клуб "Чапекоензе" през 2016 г. От 77 души на борда загиват 72 - играчи, треньори и журналисти. В този случай обаче можем да говорим за чудо, след като от смачканите ламарини са извадени живи хора. Петима на борда оцеляват. Сред тях са стюардеса, техник и трима от футболистите.

"Не е възможно да бъдем предишните хора, които живееха, смееха се и мечтаеха и сякаш вярваха, че са безсмъртни. В онази катастрофа аз умрях, след това се родих отново и трябваше да се уча да живея", разказва вратарят Джаксън Фолман. Той заедно със съотборниците си Алан Рушел и Нето остават живи след падането от няколко хиляди метра височина. Фолман губи крака си, но това не може да му отнеме вярата, че е избран от една по-висша сила да продължи съществуването си на тази земя.

Бившите му съотборници Рушел и Нето имат още по-голям късмет и след поредица от сложни операции успяват да се възстановят почти 100 процента. Двамата дори започват своето постепенно завръщане към професионалния футбол.

Един-единствен човек оцелява в разтопените от адския пожар ламарини на Як-42, който се разбива на 7 септември 2011 г. В него пътува хокейният отбор на "Локомотив" (Ярославъл). Спасителните екипи изваждат двама оцелели от 45-членния екипаж. Хокеистът Александър Галимов умира по-късно в болницата и така живота си продължава единствено бордовият инженер Александър Сизов. Той е с тежки наранявания и изгаряния по цялото тяло, но някак си успява да прескочи трапа. След това ще разкаже на журналистите, че до последно е останал в съзнание и помни добре всяка една секунда от трагичния инцидент.

"Не знам как ще живея с това проклятие!",

проплаква Сизов.

Историята помни и други също толкова жестоки авиоинциденти, които взимат живота на хокеисти. Още през 1948 г. шестима хокеисти на националния отбор на Чехословакия загиват край френския град Диеп, когато се разбива чартърният им полет до Лондон. Две години по-късно целият руски хокеен тим МВО Москва загива, след като самолетът им пада край Свердловск. След още 4 години същата съдба сполетява трима играчи и двама клубни ръководители на хокейния "Баник" (Хомутов).

Особено смъртоносни за световния спорт са годините между 1970 и 1980-а г., когато едва ли не всяка година има трагични инциденти. През този период (1970 г.) загиват треньорът и всички играчи на тима по американски футбол "Уичита Стейт Юнивърсити", а няколко седмици по-късно същото се случва и с целия отбор по американски футбол на университета "Маршал". След това в авиоинциденти си отиват още ръгбисти, хокеисти, двукратният световен шампион във Формула 1 Греъм Хил, цял един баскетболен отбор от САЩ, както и целият американски национален отбор по бокс за аматьори.

И през следващите години се случват подобни нещастия, макар и по-рядко. От този свят си отиват футболисти, баскетболисти и състезатели в моторните спортове. Голям шум се вдигна и около смъртта на милиардера и собственик на английския футболен клуб "Лестър" Вичай Шривадханапрабха. Той загина

при катастрофа с личния си хеликоптер

в непосредствена близост до стадиона на тима. И до днес феновете на "лисиците" не могат да прежалят боса, който се опитваше да направи от клуба едно голямо семейство, в което цари хармония между шефове, играчи и привърженици.