Който помогне на експлоатираните, ще получи народната любов задълго

Държавата (обществото) е бременна с прогресивна лява партия. Който успее да убеди населението, че е автентично ляв, в същото време да ратува за напредък на обществото, като се грижи за всеобщо благоденствие, ще вземе властта и ще управлява дълго.

Народът е уморен от вечните борби и боричкания вдясно. Всички партии, включително и БСП, се опитват да докажат колко са консервативни. А всъщност обществените очаквания са за някой класически ляв, който да каже членоразделно: бедните у нас са твърде бедни и аз ще ги направя по-богати не чрез помощи, а като принудя богатите да дават повече. Няма да въвеждам квазиданъци, от които - пряко или косвено, ще се облагодетелства олигархията, а ще я принудя да експлоатира по-малко.

Който заговори за експлоатацията открито и честно, ще спечели народната любов задълго.

Най-подходяща за тази риторика е сякаш БСП, която в събота имаше конгрес. Столетницата има и партийна инфраструктура - организации по места, субсидия, активисти. Но има и много неща, които пречат - ролс-ройсовете на общински съветници и изобщо богаташите активисти.

Изобщо прекалената обвързаност на БСП с чорбаджиите пречи да почне да прави това, което подхожда - да стане защитник на експлоатираните.

Тази нова партия трябва да има прогресивни цели - животът в България да става по-добър, населението по-умно, а икономиката по-развита. Това без силен бизнес няма как да стане. Но силен бизнес означава по-голяма добавена стойност от иновативни и високотехнологични производства, а не заради свръхексплоатация.

Трябва да се признае, че равнището на българската индустрия и селско стопанство никога не е било толкова високо, но няма български бранд, който да носи висока добавена стойност и който да бъде локомотив на паралелни бизнеси. Казано просто, няма българския “Епъл”, “Мерцедес”, “Барила”, “Сони” или “Нокия”. Та тази нова партия трябва да брани правата на експлоатираните, но същевременно да се опитва да помогне за раждането на български бранд, който да е от световно значение.

Тези два дефицита - на партия, която брани работниците, и на партия, която иска България да прогресира, се усещат интуитивно от много хора и всякакви форми на гражданска активност напоследък са именно в тези посоки.

Макар Мая Манолова да не е обявила конкретна политическа заявка, нейната дейност напоследък е да брани последователно най-ощетените. Същото се отнася и за теоретичните политически амбиции на Слави Трифонов и разни други активисти като “Спаси София”.

Същевременно конкуренцията сред патриотично консервативните идеи е прекалено голяма, а тя като активатор на политическа подкрепа позагуби значение. Може би преди 2-3 години бе важна, но само здравите семейни ценности не стигат. Победата на Тръмп се дължи главно на защитата на работническата класа. Жълтите жилетки днес искат по-добър живот на бедните и това е темата в европейски и световен контекст. Бежанците и педерастите са второстепенни теми, каквито винаги са били. Помогнете на експлоатираните и те ще дадат властта на този, който го направи.