Преди няколко дни публикувах шеговит по форма, но сериозен като лична позиция статус във фейсбук, в който призовах да се използват женският род на съществителни, обозначаващи женски професии. Развихри се твърде страстна дискусия, в която тонът често преминаваше допустимите граници.

Ще рече човек, че съм предложила да се откажем от идеята, че сме били под турско робство. Тази тема става особено деликатна, когато се онагледи с явно

болезненияизбор между

“колега” и “колежке”,

когато се обръщаме към жена в академичните среди.

Фактът, че още през 2012 година в речника на българския език на БАН “колежка” е включена като равна на “колега”, явно не е достатъчно силен аргумент, когато става дума за традиции. Много дами смятат за обидно, ако към тях се обръщат с женския род на тази дума, тъй като според тях тогава тя имала принизяващо значение.

Според някои обръщението “колега” към жени от академичните среди ги отделя от останалите и подчертава, че те изучават или преподават научна дисциплина. Вероятно във времена, в които жените не са присъствали масово във висшето образование, “колега” е било дори ласкателно.

Но днес жените по-често от мъжете у нас имат висше образование, затова и става все по-нелепо те да бъдат наричани “колега”. Както би било нелепо по тази причина мъжете в науката да бъдат наричани “колежка”?

Встрани от шегата, повечето езиковеди не отричат, че маскулинизацията на съществителните от женски род се опитва

да запази

подчиненото положение на жената

в обществото и отказа й тя да е равна по професионализъм и заслуги на своите мъже колеги.

Съществува, разбира се, и противоположно мнение, а именно, че маскулинизацията е езиковият способ, с който се подчертава еманципацията на жената. Тази теза е особено застъпвана сред руски автори и тъй като немалка част от думите за нови професии в българския език са навлезли през руския език, тя е силно споделяна.

Но българският език чисто граматически ни предоставя големи възможности за словообразуване и аз не виждам защо трябва да се отказваме от тях. Най-често за съставяне на съществителни от женски род се използва прибавянето на суфикс към думата от мъжки род. Такава е и препоръката на нормативната граматика.

След 1989 година българският език претърпява бурни промени, сравними с онези след Освобождението и след 1945 година. Най-големи са те именно при създаването на

нови съществителни

за професии

в женски род

Това се дължи на масовото навлизане на жената в различните сфери на живота – в политиката, науката, икономиката, спорта и изкуството.

На теория чисто граматически няма никакъв проблем почти всички професии, упражнявани от жени, да получат и название в женски род. Но на практика се оказва, че по този въпрос сме във война.

Война

на езиковата традиция срещу граматиката

Тази езикова традиция, която някои според мен погрешно тълкуват като еманципация, де факто отказва да признае, че в живота отдавна имаме полицайки, министърки, композиторки, авторки, поетеси и е крайно време да спрем да се правим, че не съществуват. Защото онова, което не назоваваме, то не съществува.

А при положение че министърка отдавна не е необичайно явление, защо тогава да не използваме думата за това по същата логика, по която я използваме при фризьорка например? Забележете, че колкото по-висока е позицията, толкова по-трудно е да се наложи женският род в названието й.

Има полицайка, но няма генералка. Има депутатка, но няма премиерка. Това води до абсурдни изречения като “Полковник роди момиченце” или “Министър счупи токче".