Врати и стари камери спъват България за Шенген
"Нe са осъществени всички условия за присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство" - обявиха преди седмица вътрешните министри на Германия и Франция пред Европейската комисия.
Притесненията им са, че страните все още не са се справили с корупцията и организираната престъпност. Оказва се, че далеч по-дребни детайли спъват България да покрие всички условия за влизането в Шенген.
Държавната администрация мотае фирмите, които работят по техническите изисквания, месеци наред. В същото време от Министерството на финансите
бавят плащанията
Шефове на дружества, които имат договори за работа по Шенген, споделиха пред "168 часа", че тънат в бюрокрация и информационно затъмнение.
"Нищо не са ми платили още. Имам свършени обекти, които не са приети, защото минават през 20-30 дирекции в МВР и Министерството на финансите. Докато се разпише всеки, минават 2 месеца. В Гранична полиция не знаят какво искат, а тези, които знаят - въобще не разбират. Оттам идва страхотно забавяне" - казва Владимир Вълков, управител на димитровградския консорциум "Кивиа Табаков и сие". Дружеството печели
два крупни договора
Първият е за изграждане на хангари за съхранение и места за кацане, а другият е за ремонт и текуща поддръжка на сградите и помещенията на Гранична полиция. Договорите са за общо над 4 милиона лева и са пряко свързани с Шенген.
"С хангара за кацане в Елхово нямам проблеми. Но в Гранична полиция е пълна мъгла. Другият договор е за реконструкция на техни сгради. Не знаят дали вратата да се отваря наляво или надясно и въобще дали да има врата. За такива проблеми губим по 2 месеца. На обекта казват: "Вратата ще се отваря наляво, а не надясно." Готвим проекта, носим го в главната дирекция в София и научаваме, че на това място
не може да има врата
Нито едните са доволни, нито другите. В крайна сметка се оказва, че тези, които одобряват проектите в Гранична полиция, въобще нямат такива права" - продължава разказа си Владимир Вълков. В началото на декември 2009 г. фирмата, в която е управител "Кивиа - Табаков и сие", печели договора в надпревара с други 10 кандидата. Въпреки че никоя от загубилите не обжалва конкурса, договорът е подписан
чак след три месеца
В това време от МВР и Министерството на финансите бързат със сключването на договори, за да успеят да усвоят парите за покриване на изискванията за влизането на България в Шенген.
"Никога отново не бих участвал в конкурс за обществена поръчка по Шенген - категоричен е Вълков. - Нямаме нито авансово плащане, нито частично, а свършената работа е 90 процента. Пускам документи за одобрение поне на частично плащане, 2 месеца няма отговор. Това е прът в колелото на всички фирми, които работят по Шенген. Всичко е навързано. Ако ти забавят плащането по един проект, следва
забавяне на следващия
Сега например имам 100 процента свършен ремонт на "6-ти септември". Не можем да издадем проекта, защото има непредвидена корекционна сметка в количествата и вече втори месец не можем да я уточним."
Въпреки проблемите на фирмите, които работят по обществени поръчки за Шенген, от МВР са категорични, че парите са преведени. Преди месец Бойко Борисов потвърди, че 100 процента от парите за Шенген са усвоени. Общата сума е 89 милиона евро. Голяма част от нея неясно защо все още не е преведена на фирмите.
"Не само от обществени поръчки по Шенген, но и от строителството ми иде да се откажа - категоричен е пред "168 часа" Пламен Атанасов, шеф на консорциума "МСН - Строй". - Банките
не ни обръщат внимание
като чуят, че ще работим с европейски пари. На нас ни трябват банкови гаранции, защото първо работим, после издаваме обекта и накрая ни извършват плащанията, а те се бавят месеци наред. Обектът ни е готов на 95 процента, платени са ни само 40. Да не говорим за бюрокрацията. Книжата, които се разнасят между институции, не може да ги носи жена. За целта трябва мъж, и то доста трениран във фитнес залите."
"МСН - Строй" печели обществена поръчка за реконструкция на дома за временно настаняване на чужденци в гр. Любимец. Договорът е за
10 милиона лева
Проектът за ремонта е от далечната 2006 година, но е възложен за изпълнение в началото на 2010-а. Това се оказва повод за абсурдни ситуации с изискванията отпреди 4 години и реалностите днес.
"Сградата е завършена, но срещаме голям проблем с видеонаблюдението. В проекта от 2006-а е заложена видеокамера, която се е произвеждала тогава. Но техниката напредва с огромни темпове. Такава камера вече няма на пазара и в Третия свят, но те си държат на нея. Често се шегувам, че с тези темпове на работа в институциите и бюрокрацията, Турция ще влезе преди нас в Шенген. Да не говорим, че в Министерството на финансите масово си вземат
натрупаните отпуски
и няма кой да разписва протоколи за плащане. Чудо!" - разказва за премеждията си изпълнителят на проекта Пламен Атанасов. Той разказва и за друг появил се в процеса на работата проблем. Оказва се, че в района на Любимец няма достатъчно вода през лятото, защото стопаните поливат дините си. Налага се да се проектира водохранилище за сградата, което отнема месеци за набавяне на необходимите разрешителни в бюрократичната джунгла на институциите.
Отворено общество контролира присъединяването
Изпълнението на критериите по влизането ни в Шенген има и граждански контрол.
Той се осъществява от Институт "Отворено общество" по договор с МВР от март тази година.
Преди два месеца от института пишат междинен доклад за напредъка по изпълнението на критериите. Изводът от него е, че подготовката върви в срок. Становището на експертите на Отворено общество и Цветан Цветанов е, че ще сме готови с реализацията на проектите към март 2011 г. Сред малкото слабости по работата, които констатират "Отворено общество", са:
- не е осигурена система за контрол на превозни средства за откриване на укрити лица;
- все още не е доставен интернет в някои от сградите на Гранична полиция по външните граници на България;
- все още не е реконструирана административната сграда на ГКПП "Връшка чука";
- няма нови инструкции за реда на издаване на визи по ГКПП-тата;
- няма доставено и инсталирано техническо осигуряване на Националната визова система.
Спонсор на ГЕРБ доставя софтуер
Сред изпълнителите на договор по изискванията на Шенген е фирма, която е официален спонсор на ГЕРБ.
През 2007 година, когато все още законът позволяваше юридически лица да спонсорират партии, компютърният гигант "Сиенсис" дава на партията 25 хиляди лева. Така фирмата се нарежда сред най-щедрите официални дарители на партията, която тогава е вън от властта.
Явно за мощния бизнес на "Сиенсис" управляващите не са от значение, защото преди ГЕРБ да дойде на власт дружеството печели десетки обществени поръчки за доставка и поддръжка на компютърна техника в държавни учреждения и институции. След като Бойко Борисов съставя правителство, "Сиенсис" продължават да печелят обществени поръчки от Министерството на финансите, фонд "Земеделие", МВР. В началото на тази година започват и работа по Шенген. С тях е сключен договор за 11 милиона за доставка на техническо и софтуерно осигуряване на Шенгенската информационна система.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха