Лидерът на НФСБ Валери Симеонов не е дискриминирал ромите с изказването си, че са се превърнали в "нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки“.

Това реши окончателно Върховният административен съд (ВАС), който отмени първоначално наложената на Симеонов глоба от 1000 лева, съобщи самият Симеонов пред "24 часа".

Той направи изказването си от трибуната на пленарната зала на 17 декември 2014 г. след поредица от нападения над лекари. Заради думите му Асен Асенов от Шумен подаде жалба в Комисията за защита от дискриминация (КЗД). С мотивите, че Симеонов е осъществил дискриминация спрямо цялата ромска общност и конкретно срещу него като неин представител. Асенов посочи, че се чувства обиден, защото не се е превърнал в нагло самонадеяно същество и озверяло човекоподобно, изискващо право на заплата, без да полага труд, изискващ помощи по болест, без да бъде болен, и че не иска детски надбавки за деца, които си играят с прасетата на улицата, а неговата майка и съпруга нямат инстинкт на улични кучки.

В отговора си на жалбата Симеонов обясни, че изказването не е насочено към цялата общност, а само към онази част от нея, която престъпва законите и нормите на общуване, не се грижи за децата и бъдещето им, злоупотребява с техните помощи и върши престъпления. Лидерът на НФСБ изтъкна, че политиката, която критикува, дискриминира големи части от малцинствата и ги превръща в изолирани и декласирани групи без възможности за развитие, достойнство и самочувствие.

Комисията за защита от дискриминация прие жалбата за основателна и наложи на Симеонов 1000 лева глоба за това, че е осъществил дискриминация под формата на тормоз. Освен това настоя в занапред той да се въздържа от изявления, които засягат честта и достойнството на личността по признак "етническо положение". Решението бе потвърдено от Административния съд в Бургас, напомни lex.bg. Сега с решението си ВАС отменя и решението на последния, и това на КЗД.

Върховните съдии Йовка Дражева (председател на състава), Анна Димитрова и Емил Димитров (докладчик) посочват, че дискриминацията под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация и е дефинирана в закона като всяко нежелано поведение, изразено физически, словесно или по друг начин с цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда (чл. 5 във вр. §1, т.1 от Закона за защита от дискриминация).

ВАС постановява, че в конкретния случай обаче целта на Валери Симеонов не е била да засегне достойнството на Асен Асенов с мотивите: "При внимателен прочит както на конкретизираната част (извадка), така и на целия текст от процесното изказване на Валери Симеонов, се установява, че в същото не се съдържат словесни изрази, насочени срещу конкретен субект (в контекста на възприетата от законодателя персонална обособеност на този субект чрез въведената дума в §1, т.1 от допълнителните разпоредби на Закона от защита срещу дискриминация), а именно - "лицето"), т.е. Асен Асенов."

"Този персонален субстрат налага извода, че волята на законодателя не цели санкционни последици спрямо поведение (в случая словесно изразено), обективирано в изявления – вербални, писмени или др., които по своя характер са абстрактни, и са насочени към неопределен кръг субекти, включително когато тези субекти са част от определена раса, пол, група по интереси, религиозна, етническа или друг вид социална общност", цитира още lex.bg мотивите, с които ВАС постановява, че лидерът на НФСБ е невинен.

Според ВАС Валери Симеонов не е целял настъпването на негативни последици за Асен Асенов, нито пък накърняване на достойнството му и създаване на нежелана среда по отношение на представителя на ромската общност.

"Тълкуването на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация води до извод за изисквана от законодателя кумулация между нежеланото поведение, целящо накърняване на обекта и създаването на негативната среда. Тази среда като вид социум следва да е с конкретно обособима топография – частен или търговски обект, работно място, учреждение, университет, училище, религиозен храм, дом и др., а в процесния случай такава среда спрямо Асенов липсва", категорични са още във ВАС.

Освен това върховните магистрати изтъкват, че КЗД е подходила с "агресивна морализаторска експресия". И предупреждават и за риска "антидискриминационната защита да се превърне в средство за ограничаване, потискане или контрол на гражданските свободи, в частност правото на мнение".

ВАС недоумява от извода на комисията, че "негативното стереотипизиране и агресивно представяне на ромската общност като цяло, от една страна, и посочването на лица от българския етнос, от друга страна, като жертви на поведението на ромската общност представлява нежелано поведение, изразено словесно, и основано на признака "етническа принадлежност", създава враждебна среда."

"С този извод КЗД, като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, по недопустим начин, в разрез с правомощията си по чл. 47 от Закона за защита от дискриминация и с установените факти по делото, въвежда противопоставяне на два отделни етноса, чрез имагинерна забрана не конкретно, а изобщо дадено лице - жертва на престъпление, именно затова, че е представител на конкретна етническа общност, да предостави публична информация на обществото, че е обект на престъпление от лица, принадлежащи към различна от неговата етническа, религиозна или друга социална общност", анализира ВАС.

Върховните съдии са категорични не само, че изказването на Валери Симеонов не е насочено към конкретно лице, в случая Асенов, и затова доброто име на ромския представител и неговите права не са накърнени, но и че мнението на депутата и доскорошен вицепремиер не подкопава устоите на демократичния режим и не цели разпалване на вражда, ненавист или омраза, което е видно от цялото му изказване. Изразните средства и стила на изразяване са въпрос на свободата на личността като цяло, коментира още тричленният състав.

Той напомня и върху правото всеки да изразява мнение, уредено от чл. 39, ал. 1 на конституцията, като отбелязва, че се има предвид мнението като възглед, схващане и отношение по някакъв въпрос. "В този смисъл обект на защита не са определен вид мнения - коректни, добронамерени, угодни, правилни, възпитани, нерасистки, нексенофобски, особени или други, а възгледите на индивида изобщо. Дали дадено мнение е морално, благоприлично, похвално или друго, е предмет на оценка на обществото, към което това мнение е адресирано. Да се приеме обратното би означавало налагане на цензура - пряко или косвено (чрез съответен орган), от страна на държавата, което е недопустимо в демократичното общество", заключава ВАС.

Върховните съдии посочват, че изказването на Валери Симеонов не е насочено към конкретно лице, в случая Асенов, и затова доброто име на ромския представител и неговите права не са накърнени. Мнението на Симеонов, продължава ВАС, не подкопава устоите на демократичния режим и не цели разпалване на вражда, ненавист или омраза и това е видно от цялото му изказване. А изразните средства и стила на изразяване не са мнение, а начин, по който това мнение е доведено до знание на обществото и е въпрос на свободата на личността като цяло, коментира още тричленният състав.

Той разсъждава и върху правото всеки да изразява мнение и разпространението му, закрепено в Конституцията (чл. 39, ал. 1), като отбелязва, че се има предвид мнението като възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос. Според ВАС разпоредбата в основния закон не конкретизира, не обобщава, не извежда пред скоби или раздробява мнението като родово понятие. „В този смисъл обект на защита не са определен вид мнения – коректни, добронамерени, угодни, правилни, възпитани, нерасистки, нексенофобски, особени или др., а възгледите на индивида изобщо. Дали дадено мнение е морално, благоприлично, похвално или друго, е предмет на оценка на обществото, към което това мнение е адресирано. Да се приеме обратното би означавало налагане на цензура пряко или косвено (чрез съответен орган) от страна на държавата, което е недопустимо в демократичното общество", аргументират се от ВАС.