Остава загадка защо зданието се е срутило, тъй като отломките били разчистени на следващия ден

Сградата на столичната ул. “Алабин” 39 е била пред срутване, не е имало рязане на колони, преди фасадна стена да се сгромоляса върху пежото на две млади жени на 19 септември 2006 г.

Това пише съдия Величка Маринкова в мотивите към оправдателните присъди по делото, публикувани вчера.

На 14 ноември м.г. 3-членен състав на Софийския градски съд, председателстван от Маринкова, оневини 4-ма души, обвинени за смъртта на 26-годишната Деница Ченишева и Петрина Христова, на 24 г. Това са собственикът на сградата Георги Кирчев, управител на фирма “Хрисома”, инж. Петър Петров, натоварен да контролира ремонта на сградата, Николай Симеонов, управител на “А3 - Архитектура и изпълнение”, и строителят Манчо Антонов.

Причината за аварийното състояние на сградата - паметник на културата, строена през 1914 г., било погрешно проектиране и строителство на южната фасадна стена. Сградата била в окаяно състояние и не е била поддържана, сочи съдът, позовавайки се на тройно строително-техническа експертиза.

Според съда не е имало разане на носещи релси или колони по нареждане на собственика Кирчев или инженера Петър Петров.

Експерти твърдели, че

дори да са

махнати

2 преградни

стени, това

няма особено

значение,

защото те били твърде тънки и нямали функция да държат фасадната стена. Според вещите лица извършваните тогава ремонтни работи можело да спомогнат за срутването, но не и да го причинят. Сградата паднала чак когато работниците са си тръгнали.

Няма данни при свалянето на вътрешната дограма - врати с каси, да са махани и закрепващите ги елементи - клепета и щурцове. Експертите посочват, че мазилката, вътрешната дограма, дюшемето и елинсталацията не са конструктивни елементи и отстраняването им не може да доведе до падане на сградата.

Причината за срутването остава загадка, защото след инцидента “сградата не е била огледана, а останките не били заснети от експерти на място”, посочва съдът.

След рухването тогавашният вътрешен министър Румен Петков заедно с министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов и Емел Етем - министър на държавната политика при бедствия и аварии, поискали разчистване на отломките. Последвала заповед от тогавашния зам.-кмет на София Цветан Цветанов. На следващия ден разчистването започнало без разрешение на прокурор, подчертава съдия Маринкова.

На 19 септември 2006 г. подсъдимият Петър Петров посетил сградата към 15,30-16 ч. Разговарял с Манчо Антонов и разбрал, че работниците му пълнят в чували събраните боклуци, които ще извозят до сметище.

Към 18,15 ч по ул. “Алабин” имало задръстване от коли. Деница Ченишева и Петрина Христова пътували с пежо. То тъкмо спряло пред сградата убиец заради колоната от пъплещи автомобили, когато сградата рухнала. Младите жени умират на място от черепно-мозъчни травми.

Съдът казва, че подсъдимият Петър Петров е бил в сградата, след като всички работници са си тръгнали. Той заявил, че

не е имал

никакво усещане

за опасност

Отрича работници да се разбягали, уплашени, че сградата ще падне.

“Петров е специалист, инженер-конструктор, и не би останал вътре, а първи би се махнал, ако е виждал опасност от срутване, след като сам уж е настоял да се разрушават носещи стени”, пише Маринкова.

И добавя: “Това граничи със самоубийствени намерения, каквито не са установени. Петров е напуснал спокойно, при това последен”. Според съда няма никакви доказателства Георги Кирчев да е давал указания на когото и да било, както и да е организирал и контролирал начина на изпълнение на строително-ремонтните работи. За бутане на колони и стени говори свидетелят Николай Александров, но той сменя показанията и версиите си и съдът го приема за ненадежден. (Виж карето.)

От делото не става ясно на базата на какво прокуратурата твърди, че с къртач “Хитачи”, кирки и лостове са бутани вътрешни тухлени стени, се посочва в мотивите. Обвинението било общо, в някои отношения “несъставомерно” и в него не се сочело кои точно стени са премахнати. Според съда прокурорът направил “компилация” от две взаимно противоречащи си експертизи - шесторната и допълнителната строително- техническа, които изследват има ли къртене на колони и бутане на стени. Заключенията били различни, а той ги смесил. “Не са събрани доказателства сградата на “Алабин”, която е паметник на културата, да е съборена умишлено, за да се освободи теренът. Има само недомлъвки, слухове и предположения”, пише Маринкова.

Софийският апелативен съд тепърва ще решава дали да потвърди оправдателните ѝ присъди.

Не знаят дали основният свидетел е манипулиран

Основният свидетел по делото Николай Александров е непоследователен, разказва различни версии, противоречи си, оправдава се с различни мотиви, дори в рамките на един разпит, пише съдия Величка Маринкова. Показанията му не се потвърждават в съпоставка с разказите на другите свидетели. Сред тях съдът откроява 4-ма.

Александров е разпитван няколко пъти, докато трае разследването, включително и пред съдия, и веднъж по време на съдебния процес. ( В. “24 часа” публикува всички показания на Александров на 3 декември 2018 г. - виж тук)

Извън официалните разпити за първи път Александров казва, че има информация по случая “Алабин, пред Станчо П. - близък приятел на роднина по бащина линия на една от жертвите - Деница Ченишева.

Пред него Александров казал, че по случайност е жив, тъй като в деня на трагедията с други работници рязали носещите релси на сградата с флекс, но малко преди срутването бил пратен от другите за кафе и така се спасил. Според съда това не обяснява какво се е случило с другите и как те са успели да се спасят. Той поставя под съмнение показанията на Станчо с мотива, че “преразказва чуто от друг”. Позовава се и на твърденията на друг свидетел, че Александров е “женен за пари”.

Основният свидетел не крие, че е бил подложен на натиск. Александров твърди, че са му предлагали пари и “други различни неща”, но не уточнява какви, отбелязва съдът. Според него е възможно Александров “да е искал да получи нещо, за да свидетелства, но от кого точно и срещу какво е обещавал да свидетелства, е трудно да се установи”. Александров например обяснява, че е чул от бай С., че са дадени пари да се купи жигули на трима работници от Кюстендил, които били на “Алабин" 39 на черния 19 септември. Обещали им още да им намерят работа другаде, за да се махнат от София. Александров говори за “инструктажи”, заплахи и напразни обещания да му намерят работа.

Смяната на версиите създава “абсолютна несигурност в показанията му”, но мотивите да твърди различни неща и да се отказва от тях остават непонятни, пише в мотивите към присъдата.

Възможно е да е оказвано някакво въздействие върху него, но в каква насока, няма как да бъде установено, смята съдът.