Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

lВсъщност целта на моята понеделнишка колонка бе критика към правителството, че не обяснява действията си за избора на F-16, но Слави обвини вестника, че е слугински. Казва го авторът на онова ненадминато интервю с Бойко Борисов!

lСвободната преса е по-важна от някакви изтребители и битки между политици. Не само Папазян помни, че когато Костов свали Слави от екран, този вестник предостави територия на шоуто

lИ един съвет: не гледайте телевизия - от нея се оглупява!

Онази вечер Слави Трифонов посветил предаването си на мойта скромна понеделнишка колонка във вестник “24 часа”.

Причината за това е, защото съм написал, че България няма как да не купи нови изтребители за своите ВВС от Съединените щати, след като на практика Вашингтон ни ги подарява, тъй като е осигурил на българската оръжейна индустрия пазари в самите Щати, Ирак и Саудитска Арабия.

От 2015 година насам износът на нашата отбранителна индустрия надхвърля 1,5 млрд. лв. годишно, като има непрестанен тренд нагоре, което подобрява рязко ръста на икономиката, платежния баланс и държавната хазна като цяло. Очакванията на САЩ са

да им се върне

жестът, като

се купят

американските

самолети F-16

за нашето

превъоръжаване

Така разбрах какво е да си цел на хибридна война, защото очевидно руската агентура е пуснала всичките си пипала с цел да провали евентуална сделка.

Онази вечер съм бил обиждан лично, вестникът ни “съществувал само за да обслужва Цветан Цветанов”, както ме информира бдителният и уважаван мой колега Едуард Папазян. Аз телевизия (с изключение на Netflix и HBO) отдавна не гледам и

горещо

препоръчвам

на читателите

да спрат, че

от нея само се

затъпява, а на

този свят вече

става все

по-важно да

не си тъп

Въпреки това се чувствам длъжен да отговоря на тази клевета.

С Цветан Цветанов не съм говорил от години, когато се бяхме засекли на годишнината на училището на децата ни. Информацията, въз основа на която изградих своето убедено мнение, я получих от двама български дипломати, биографично свързани с БСП и завършили МГИМО.

Според тях след такъв жест от страна на Вашингтон (размерът на износа е публично известен, както и страните, за които изнасяме) да изберем друг доставчик, а не САЩ, ще е много груба проява на неблагодарност и открита враждебност, която не може да си позволим заради съюзническа лоялност и пряк икономически интерес. Думите, които употребиха тези дипломати,

бяха още

по-апокалиптични

от тези, които аз

си позволих в

моята колонка

Те смятат, че дори фактът, че се почва такъв дебат на тема цена, е груба проява на неуважение, който може да струва много повече дори и ако все пак се стигне до сделка. Очевидно целта на хибридчиците е

да се влошат

дълготрайно

българо-

американските

отношения,

а не с какъв точно самолет да се превъоръжи Българската армия. Не е въпросът и в това да продължи да се харчи пара на данъкоплатците за безкрайни ремонти на съветското оръжие. Не е и въпросът в това, че Русия се страхува България да има ефективни самолети и затова настоява за “Грипен”, за който още няма бойна статистика, докато при всичките десетки сблъсъци на F-16 с МиГ през годините на различни места от земното кълбо победата е била винаги за американските машини.

И изобщо аз не съм пилот и никога няма да бъда, вероятно дори няма да се кача в изтребител, така че избягвам да говоря за бойни качества и да сравнявам самолети. Моята военна специалност от флота, където служих преди 31 години, е стрелец зенитчик, така че аз съм обучаван да свалям американски самолети. Имаше едни картончета, на гърба на които бе изрисуван силуетът на разни натовски самолети, които ние, матросите, трябваше да разпознаваме и да съобщаваме на изпитващите техническите им данни, които бяха от другата страна на въпросните картончета. Тогава обаче F-16 бяха в модификацията Fighting Falcon и се приемаха за по-малката заплаха от палубните F-18 Hornet.

Като стар зенитчик аз знам, че колкото и да е съвършен един самолет, лесно може да бъде победен от една добре насочена зенитна ракета. Лично не съм участвал в реален сблъсък със самолет, но на тренировъчни стрелби съм поразявал пряко снаряд. Което е повече от отлично постижение и освен моята лична гордост е показателно колко лесно може да се отговори и на най-съвършения самолет.

Досежно нападките на Слави Трифонов и обвиненията му, че вестникът ни е слугински, ако не беше тъжно, щеше да е смешно, защото идват от автора на онова ненадминато интервю с Бойко Борисов.

Пак повтарям: не гледайте телевизия!, защото от нея се оглупява. И бездруго телевизиите разказват какво са прочели в пресата или какво са туитнали остроумни хора.

Ако не го препишат директно, започват да го хейтят и така си присвояват част от популярността на някоя дописка. Например въпросната моя колонка е прочетена от над 270 хиляди души (и това не е някакъв измислен рейтинг с устройства, които никой не е виждал, а реален брояч, който отчита влизанията от различни айпи адреси). Това е стар трик - ругаеш нещо, към което има отчетливо голям интерес, и така прехвърляш този интерес към себе си - пак го преписваш, но с малко хейт и това е copy-paste “забавление”.

Впрочем да цитирам колегата Папазян, който припомни как преди 20 години единствено “24 часа” подаде ръка на Слави Трифонов, когато го преследваше Иван Костов, и му предостави 2 страници от най-тиражния си брой в събота за т. нар. “24 хъша”. Така че свободната преса е по-важна от някакви си изтребители и разни руски интриги.

Накрая и аз да вляза в обяснителен режим, макар че всеки, който го е правил, винаги е бъркал. Всъщност целта на моята понеделнишка колонка бе критика към правителството, че не обяснява действията си по най-простия начин, а се влиза в публични спорове по тясно специализирани теми. Въпросът не е за модела самолет, а е политически аспект на съюзническа лоялност и дори не е финансов, защото и шведските самолети да бъдат избрани, една немалка сума пак трябва да отиде отвъд океана за дооборудването им с оръжие и навигационни системи. Целият спор изглежда безсмислен, но написвайки това, което написах, може би наруших някаква омерта, споменах името на този, който не трябва да се назовава, и тутакси бях атакуван, а вестникът ни наруган.