Куцара - артист от класа и в затвора, но вече не бяга
Излежава наказания по 14 дела, два съда отказаха да го пуснат предсрочно на свобода
Арестанти и затворници често се преструват на болни, за да отърват килията, но за Светломир Нешков - Куцара казват, че е като хамелеон. Ту е парализиран или ням, ту е хрисим и си кротува, ту е пламенен борец за правата на лишените от свобода.
След едно бягство от затворническата лудница обаче вече никой не му се връзва. Откак го хващат, въпреки превъплъщенията му, все е по килиите. Навъртял е в тях почти 19 г. Има присъда от 29 г. и 11 месеца лишаване от свобода. Натрупана е по 14 дела за престъпления от почти целия спектър на Наказателния кодекс - от хулиганство, кражби и грабежи до опит за убийство и незаконно държане на оръжие.
Куцара пуска жалби, за да излезе на свобода, но наскоро съдът попари надеждите му. И пак го върнаха в 12-а група на софийския затвор, но не при строг режим, както някога.
Преди 16 г. във Варна по време на най-големия съдебен процес срещу него Куцара проявява завидно самообладание и последователност.
Заключва си
устата от мига,
в който снемат
самоличността
му, до края
на делото. Мълчи дори когато му дават последна дума. Демонстрира пълна незаинтересованост към всичко в съдебната зала и през цялото време си гледа обувките. Излиза от вцепенението само в една от почивките - обръща се и спокойно заплюва в лицето психиатър, говорил за него в съда.
В един октомврийски ден двама мъже го внасят на ръце в залата. Краката му са увиснали, сякаш не може да ходи. Дрехите му са съдрани, на главата има червена скиорска шапка. Седи безучастен на пейката и от време на време си разтрива раменете. Но лекарите са непреклонни - симптоми за парализа на краката няма.
По онова време Куцара е обвинен за 4 престъпления - опит за убийство на 2-ма полицаи, незаконно държане на оръжие, опит за кражба на кола и склоняване на друг да му осигури фалшива шофьорска книжка и талон. Отнася присъда от 25 г. затвор само по това дело.
При последната си поява в Софийския градски съд през декември 2018 г. казва: “Ако ме питате дали съжалявам (за стореното - бел.ред.), естествено, че съжалявам”.
Но въз основа на досието съдията отбеляза, че “е склонен да прехвърля вината си на други”.
“Той е
съобразителен,
би се възползвал
от всяка удобна
ситуация
Зад привидната маска на спокойствие и улегналост бдят напрежение и изострена сензитивност”, казва инспектор, следил поведението му сред лишените от свобода.
Докладните с характеристики от затвора се оказват решаващи за два последователни отказа за условно предсрочно освобождаване. Първото решение е на Софийския градски съд от 4 декември 2018 г., а по Коледа в закрито заседание то е потвърдено и от 3-членен състав на апелативния съд. Основните мотиви са, че Нешков не е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание, както изисква законът, и няма доказателства за поправянето му. Рискът от рецидив все още бил висок - оценен е със 71 точки в скала от 1 до 100.
“Голяма част от престъпленията, включително и най-тежките, Нешков е извършил след
успешна
симулация на
психическо
заболяване
и последвало бягство от психиатричната болница, където е бил “за лечение”, пише в мотивите към най-тежката от присъдите му.
Куцара бяга от психиатричната болница на 13 декември 2000 г. като използва линейка. Там е пратен за експертиза във връзка с разследване на грабеж, която да покаже дали има психопатия. Крие се до март 2002 г. Търсят го полицаи от 5 области заради грабеж на златари и други престъпления. Ченгетата са предупредени, че може да е въоръжен и да се разхожда с полицейска униформа. А също, че
често използва
перуки
Медиите съобщават, че при ударите си издирваният се дегизира като Елвис Пресли, Робърт Редфорд и Чарли Чаплин, но днес никой не се наема да говори за това.
Куцара е задържан след гонка в нощта срещу 7 март 2002 г., когато той и 2-ма негови съучастници решават да задигнат “Опел Кадет” на ул. “Братя Миладинови” във Варна. Тримата са с ръкавици, за да не оставят отпечатъци, имат и пистолет ТТ с 9 патрона. С отвертка къртач крадците отварят предните врати на колата. Отдръпват се за малко, за да видят дали някой не ги е забелязал.
Единият остава
да пази отстрани,
докато Куцара сяда зад волана и издърпва кабелите на контактния ключ, а третият мъж заема седалката до него. Така и не разбират, че в самото начало са забелязани от майка и дъщеря. Мъжът в къщата моли съсед да се обади в районното, а той самият остава да наблюдава. Плафонът в купето светва, а после и “нещо червено” на таблото. Но в тъмното тихо, на бавен ход и без светлини приближава патрулка с дежурен екип на СОД при РДВР-Варна.
Куцара и съучастникът му я виждат в последния момент. Хукват въпреки виковете: “Стой! Полиция! Ще стрелям!”.
Шмугват се в неосветената улица “Янкул войвода”. Гонят ги 2-ма униформени, а малко по-назад тича трети. Тъй като всеки момент крадците ще да се измъкнат, един от полицаите стреля предупредително във въздуха със стоп патрони от “Макаров”. Гонката продължава, но
Куцара се
обръща рязко
и стреля от
10-15 метра
Старшият на екипа успява да се прикрие зад дърво. Извиква и на по-младия си колега да се пази. Куцара пак гърми, но по сержант, който отвръща на изстрелите. Един от куршумите изсвистява покрай лицето на третия полицай.
На улицата има коли и хора, но за късмет никой не е ранен. Мъже и жени са наизлезли по терасите на близките блокове, за да разберат какво става. Полицаите съобщават по радиостанциите си за стрелбата на дежурния офицер в РДВР-Варна. Той преценява, че е опасно и колегите му рискуват живота си и им разпорежда да спрат. Праща подкрепление. Отиват и водачи на 2 служебни кучета. Те намират падналите ръкавици на съучастника на Нешков, които после се оказват важно веществено доказателство.
По мириса от предната седалка на набелязания за кражба опел
кучето Рекс
тръгва след
бегълците
Стига до ул.“Родопи” и се насочва към изтървания къртач, а после към храстите в края на ул. “Неофит Бозвели”.
На земята полицаите виждат да лежи мъж с описанието на Куцара и с черни ръкавици на ръцете. Той не мърда и не говори, но под леко повдигнатото му яке се вижда дръжката на пистолет. Един от полицаите се хвърля върху него, притиска го към земята и взема оръжието. То се оказва заредено.
Куцара не реагира и полицаите викат Бърза помощ. Медиците казват, че е добре и не е засегнат от стоппатроните. За всеки случай Куцара е откаран за по-обстоен преглед. Назначават му изследвания, включително и ЕКГ, но нищо не показва причина за тревога.
Лекарското заключение е, че нежеланието на задържания да говори е “симулация, а не индикация за болест”.
На 10 март 2002 г. съдът във Варна нарежда Куцара до остане в ареста. След около 3 месеца (на 4 юни 2002 г.) по време на преместване от един арест в друг заради друго разследване, Нешков прави нов опит за бягство. За миг отключва белезниците, които го държат вързан с друг арестант, и
скача през
прозореца
на влака
Плевен-Варна
точно при спирането на жп гарата. Служител на Транспортна полиция и един от конвоиращите го гонят по перона, събарят го и го залавят. Заради бягството Куцара си докарва ново дознание за бягство, осъден е на 2 г. и 8 месеца затвор.
На 19 юни 2002 г. е преместен в затвора. Изпълнението на присъдата му започва от 1 септември 2005 г., след като са му приспаднати 3 г. 4 месеца и 28 дни предварителен арест, става ясно от съдебните решения.
Куцара минава през килиите на 4 от 12-те затвора в страната. Бил е във Варна, Враца, Белене, София. Докато е във варненския затвор, не искал да говори с когото и да било, отказвал да се подчинява на разпореждания и често бил наказван.
“Тогава обаче варненският затвор не беше ремонтиран. Сега всички се натискат да са в него, защото в сравнение с другите е като хотел с 3 звезди”, казва служител с опит в съдебната охрана.
Куцара се променил, като го преместили във Враца през април 2006 г. Там се изявявал като “неформален лидер”.
6 г. по-късно дори е избран за председател на груповия съвет. Почва да спортува, да чете закони и да пуска жалби. Но постепенно между него, администрацията и други затворници възниква напрежение и на 23 май 2014 г. го местят в Белене. След време и там се замесва в конфликт. Местят го в друга група. Той обявява, че няма да се храни и отказва да комуникира с другите.
47-годишния си рожден ден посреща в софийския затвор, където е преместен от 25 август 2015 г. Първо
работи като
чистач в психо-
терапевтичен
кабинет,
а от 20 септември 2016 г. е назначен за отговорник на фитнесзалата при затвора. Куцара обаче се оплаква в съда, че не го информират за всички възможности да работи, да спортува и да участва в турнири.
Според експерти той има висока самооценка за себе си, въпреки че е едва с основно образование. Израсъл е в село Мартен и Русе, но не поддържал близки отношения с по-малкия си брат. Бил бивш спортист и жокей. Навремето баща му Никола, пенсиониран старшина от речния флот, разказва, че като заминал на конни състезания,
синът му получил
припадъци преди
стартовете
Не отишъл на лекар, въпреки че чувствал “че има някаква болест”.
За първи път за Куцара се разчува пред 1996 г., когато името му попада в справка за бандити с 3 и повече висящи дела, известен като списъка “Начев”.
След затворниците в последните години Куцара се отличава с “интелект над средния за общността”. Експертите казват, че е остър ум, проницателен и
интуитивен, но
също прикрит,
потаен
и непредвидим. Трудно могат да се доловят нюанси в настроението му. Куцара следи изкъсо околните, преценява и анализира поведението им. Умее да манипулира. Според психологичното изследване той е обидчив и неспокоен, а при противопоставяне и критика реагира остро. При разговорите е хладен, ироничен, стреми се да доминира.
“Когато се отключи неговата раздразнителност, става агресивен и е способен да създава напрежение”, пише в една от докладните за затворника.
При първото разглеждане на молбата му за предсрочно освобождаване съдия Николай Николов посочи, че в затвора Куцара проявявал враждебни нагласи към хомосексуалисти и роми.
Постоянно търси “своята истина”, като пише жалби и активно пледира по дела. Преди 3 г. той осъди държавата в Страсбург за лоши условия в ареста. Води още поне 10 дела, повечето срещу управата на затворите. Едни са за бездействие, други за неоснователни мерки срещу него.
При последната си поява в съда в София според юристите Куцара е “твърде обстоятелствен”, но ползва добре юридическата лексика. Оплаква се, че в затвора му пречат да има деца от приятелката си Валя. Удължените свиждания са до 4 часа, но камерите не се изключват. Присъстват и надзиратели и осъдените не могат да се усамотят с жените си. В момента стаи за секс в затвора няма, въпреки че тази идея се обсъжда от години. На Куцара не му давали и отпуски.
“Правилата са такива, има възможност лишени от свобода да бъдат включени в програми за инвитро. Куцара и приятелката му също могат да пробват, ако искат”, обясни инспектор от софийския затвор.
Пред журналистите Куцара не отронва дума по обратния път към затвора, но за разлика отпреди ходи изправен и уверен. Скоро ще се върне в съда с нова молба.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха