Тя осъди деветима от своите мъчители на 500 000 лв. в София

Нася Ненова – една от петте медицински сестри, чула смъртна присъда в Либия по т.нар. СПИН дело, осъди в София 9-има свои мъчители, подложили я на изтезания - телесни повреди, болки, страдания и морални вреди.

Шефът на Главното следствено управление в Либия Харб Абер Дербал, полк. Джума Мишри и други 7 трябва да платят общо 500 хил. лв. на медицинската сестра.

Трябва да

броят и

26 617лв. -

толкова тя

щяла да

получи,

ако от 9 февруари 1999 г. до 24 юли 2007 г. е работила, а не е била задържана.

Решението е от 28 декември м.г. на състав на Софийския градски съд, оглавяван от Вергиния Мичева-Русева. Доскоро тя бе зам.-министър на правосъдието, когато институцията се оглавяваше от Христо Иванов и Екатерина Захариева.

Делото срещу деветимата либийци се води от 2012 г. по Закона за задълженията и договорите. Градският съд в София има компетентност да разгледа иска на Ненова срещу чужденеците.

Либийците са призовани по реда на Кодекса на международното частно право. Адвокатът им, назначен от българския съд, оспорва иска. Твърди, че срещу нея има влязла в сила присъда на Върховния съд на Либия. Подчертава, че ответниците в качеството им на служебни лица са изпълнявали заповеди на по-висшестоящи.

Съдия Мичева-Русева обаче установява друго. Ненова заминала за Либия през 1998 г., когато започнала работа като медицинска сестра в педиатрична болница в Бенгази. На 30 септември същата година либиец подава жалба до прокуратурата, че 14-месечният му син е заразен с ХИВ по време на престоя в болницата, в която работи Ненова. 12 дни по-късно прокуратурата започва разследване.

На 9 февруари 1999 г. Ненова и други медицински сестри били арестувани от либийската полиция. Били със

завързани зад

гърбовете

ръце,

запушени усти

и не виждали

нищо

Не знаели и защо ги арестуват. По-късно в полицията на Ненова било съобщено , че е обвинена в убийството на 393 деца с вируса на ХИВ в болницата в Бенгази.

В ареста Ненова е заедно с другите български медицински сетри Кристияна Вълчева, Снежана Димитрова, Валя Червеняшка, Валентина Сиропуло и палестинския лекар Ашраф ал Хаджудж. Шестимата били подложени на изтезания, за да направят самопризнания по обвинението за убийство на децата.

По свидетелски разкази съдия Мичева-Русева установява, че един от ответниците ги извеждал от килиите и ги биел с тояги. Карал ги да стоят часове на един крак във фоайето на полицейския участък.

Кристияна Вълчева обяснява, че всички арестувани били завързвани на един прозорец за ръцете, така че да не докосва с пръстите на краката си пода. Мажели в устата им прах от изгорели дървета. Хранели ги с парче хляб и “буламач”. Можели да пият вода само при хранене, и то от обща бутилка, казва Вълчева пред съда, който приема показанията ѝ.

Медицинската сестра подчертава, че Харб Дербал бил генерал в полицията и той ръководел разпитите и изтезанията. Полк. Джума Мишри изпълнявал заповедите му, но имал активна роля в съветването му. Друг от ответниците бил преводач и говорел много добър български език.

Съпругът на Кристияна Вълчева – Здравко Георгиев, обяснява, че

Ненова си е

прерязала

вените от

ужас

само като чула гласа на Джума Мишри. “Харб Дербал е “луд генерал”, на когото е било възложено да ръководи следствието”, казва Георгиев. Джума Мишри описва като “инквизитора”, на когото му доставяло удоволствие да удря, да бие, да разполага с власт. Хвалел се, че държавата е негова и че ще направи с арестуваните това, което реши. Георгиев казва за Абделмаджид Шол, че го наричали “химика” и според него той е стоял в основата на инквизициите. Мустафа Талаха е бил “доброто ченге” и се опитвал да манипулира Георгиев и да го настройва срещу сестрите.

Вълчева обяснява още пред съда, че изтезанията с ток се извършвали на руска машина – завързвали кабели на палците на краката им и пускали по тях ток.

Тя си спомня още, че Салим Джума Салим бил началник на школата за полицейски кучета и участвал в изтезанията с ток. През повечето време именно той пускал машината с ток.

След поредно издевателство Ненова била върната в школата за кучета, където били другите арестувани, с посинели крака и ръце. Тогава Снежана Димитрова я попитала какво са ѝ направили. “Няма да ти разказвам нищо. Те на теб няма да ти направят същото. Ти си слабичка, няма да издържиш”, отвърнала Ненова. По-късно Димитрова разбрала, че Ненова била вързана като агне, както го пекат, и удряна по стъпалата.

При завръщането си у нас на 24 юли 2007 г. Ненова не се прибрала в родния си град Сливен при семейството си. Останала да живее в София. Заедно с Вълчева записали да учат рехабилитация. Заживяла в студентско общежитие. Наскоро след това бракът на Ненова бил прекратен. Имала син, който вече бил пораснал и учел във Франция.

Роднини на медицинската сестра казват пред съда, че Ненова нямала желание да разговаря с никого. “Когато замина за Либия, изпратихме

едно младо,

мило, плахо

и енергично

момиче,

с ужас посрещнахме една трудноподвижна, смазана, променена физически и психически жена”, разказват брат ѝ и снаха ѝ.

Месеци след завръщането си от Либия Ненова не можела и да спи. След 2 г. започнала нов живот.

На 31 март 2009 г. Ненова и другите медицински сестри са сезирали Комитета по правата на човека към ООН с жалба срещу Либия за нарушаване на Международния пакт за граждански и политически права. Организацията е приела, че те са били изтезавани. Комитетът е изискал от Либия до 180 дни информация за мерките, които са предприети в изпълнение на становището му. До днес такива сведения на сайта на организацията липсват.

За да осъди мъчителите, Мичева-Русева се позовава и на решение на съд в Хага. По него Ашраф ал Хаджудж осъжда същите ответници за 750 хил. евро за материални щети и 250 хил. евро за болки и страдания. Това решение на съдия Мичева-Русева е безпрецедентно и на него могат да стъпят и другите медицински сестри, които водят дела у нас срещу мъчителите си. Засега 2 от производствата са прекратени заради процесуални неуредици. Другите три обаче продължават да се гледат в съда.

Дали и кога Нася Ненова ще получи обезщетение, е спорен въпрос. Теоретично тя би могла да се надява, че един ден, когато Либия е демократична и правова държава, тази присъда би могла да послужи като правен довод тя да потърси правата си и чрез международните организации.

На този етап обаче от този съдебен акт не произтича нищо повече от частично морално удовлетворение. Още повече че решението, с което Ненова осъжда либийците, не е окончателно и може да се обжалва пред Софийския апелативен съд.