2 декара земя до пътя за Южното Черноморие се превръщат в последна и трагична сделка за собственика на могъщата бургаска компания “Гранити”, изнудван да ги купи на огромна цена

Милка, майката на отвлечения и убит бизнесмен в Бургас Стоян Стоянов, вече е убедена, че и тя няма да дочака справедливост от съда.

Тихо на 30 ноември 2018 г. Варненският апелативен съд оправда 2-ма от подсъдимите, а за другите 3-ма отреди затвор - между 18 и 20 г.

Това се случи 10 г. и 8 месеца след отлагания, отводи и прехвърляне на папките от съдия на съдия и от град на град. Делото стигна 2 пъти до втората инстанция, но развръзката му все така предстои.

Стоян Стоянов не дочака раждането на дъщеря си Стеяна - когато го отвличат и убиват, приятелката му Мария е бременна в четвъртия месец. Синът му, който бе първолак през 2008 г., днес е умно 18-годишно момче, пълен отличник и първенец на математически олимпиади.

Милка живее в Сливен с внука си - единствената ѝ радост и утеха. Жената се въздържа да говори за момчето, защото знае колко тежко изживява всички беди, сполетели семейството му от 2008 г. насам. Майката на детето умира от рак, когато е на 4 г., баща му е отвлечен, когато е първолак.

Съпругът на Милка - Господин Господинов, следял изкъсо съдебния процес за убийството на сина им, но умира, преди Бургаският окръжен съд да обяви присъдите при второто разглеждане на делото. Той и Милка чакали доживотен затвор за убийците на сина им, но надеждата вече е угаснала.

“Още в хода на всичко, което стана, се виждаше, че тия хора си имат хора.

Полицията си

свърши работата,

но от съда не

дочаках

справедливост, казва Милка.

Единият осъден за отвличането и убийството - Станислав Михайлов, бивш шеф на Агенцията за държавни вземания (АДВ), е беглец от правосъдието и е в неизвестност. Той се изплъзва още при арестите и не е открит въпреки европейската заповед за задържане.

Осъден е задочно на 20 г. затвор като поръчител на убийството. Толкова години затвор е определен и за Стоян Петров-Авренския, един от преките извършители.

С 2 години по-лека е присъдата на стария му съкилийник във варненския затвор Стоян Колев, известен с прякорите Левскито и Леслито.

Апелативните съдии потвърждават оправдателната присъда за частния съдебен изпълнител Галин Костов, разследван като подбудител. Оневиняват и сочения за посредник Нено Стоянов. Така отменят присъдата му от 17 г. затвор, наложена през 2015 г. от Бургаския окръжен съд.

Преди почти 11 години Стоян Стоянов е известен предприемач, само на 35 години, учредител на ГЕРБ в Бургас.

Управител и съдружник е във фирмата за строителни материали “Гранити” - една от най-големите в бранша по Черноморието. Офисите и складовете ѝ са в южната промишлена зона на Бургас. Бизнесът му просперира, но проблемите му започват заради 2 декара съседен до “Гранити” имот недалеч от пътя за Южното Черноморие.

Земята първоначално е на фирма, която заради непогасен банков кредит е обявена в несъстоятелност на 14 май 2002 г. После е купена от офшорка, регистрирана в САЩ, зад която според разследващите стои един от подсъдимите за убийството. Сделката е за 22 хил. лв., но парите не били преведени навреме на ликвидатора и това става причина по-късно той да заведе гражданско дело.

След още едно прехвърляне на имота

при Стоянов отива

пратеник, за да

му предложи да

купи парцела за

200 000 евро

(по 100 евро на кв. м). Двамата с посредника се срещат на бензиностанция до хотел “Мираж” в Бургас. Според прокуратурата присъствал и Станислав Михайлов, който се интересувал от парцели, обявени за продан от синдици в открити производства по несъстоятелност. Михайлов обаче през цялото време мълчи. До преговори за цена не се стига, тъй като Стоянов иска само номера на нотариалния акт след последното прехвърляне на имота. Обещават да му го пратят с есемес.

На втората среща в офиса на “Гранити” пратеникът пристига с оранжев джип “Инфинити” и вече иска по 200 евро за кв. м. За Стоянов цената е много висока, разговорът върви нервно и трудно десетина минути.

Накрая бургаският бизнесмен казва: “Ти “голяма оферта” ми направи! Ако искаш, направо да си оставяме обувките, да взимаш мястото и да си тръгваме”.

Стоянов споделя пред приятел, че някакви хора, занимаващи се с изкупуване на метали, го изнудват да купи имота. Дори го заплашват. Междувременно се оказва, че продажната цена на парцела не е платена навреме, и Стоянов поема разноските по делата, които води ликвидаторът. Предполага се, че по този начин се надявал да развали прехвърлителната сделка и да купи директно имота от ликвидатора.

Нещата се объркват. На 6 март 2008 г. след края на работния ден Стоянов се обажда на приятелката си Мария. Казва ѝ, че е уморен и се прибира, но може да се чуят по-късно.

Стоян Петров - Авренския, известен и като Казашкия, и Манол Хаджиев-Индианеца, чакат край дома му.

Издебват го,

докато

паркира

своя лексус в

подземния

гараж,

пресрещат го до входа и с пистолет го принуждават да се качи в колата им. Бизнесменът е закаран на хотелски паркинг в Обзор, където чака черен джип с 4-ма души. Стоянов е завлечен при тях, но след 10-15 минути пак се оказва в колата на похитителите. Явно не е направил това, което се очаква от него, защото на Индианеца и Авренския е дадено указание “да оправят” бизнесмена, а “парите ще получат по канала”.

Според разследващите за отвличането и убийството

поръчителите

обещали общо

60 000 евро

Преките изпълнители взели 2000 евро предплата. Как точно са разпределени останалите пари, не е ясно. Знае се, че 20 хил. евро са били скрити в село Неофит Рилски.

Авренския и Хаджиев потеглят с жертвата си към Дюлинския проход. Близо до село Паницово Стоянов моли да спрат, за да отиде по малка нужда. Докато уринира, единият вади пистолет и

стреля в главата

му. Куршумът

излиза над

дясната вежда Трупът е завлечен в местността Горска нива и е заровен под дърветата. Дупката не била достатъчно дълбока и единият крак на жертвата останал да стърчи, но бил затрупан с клони и храсти.

Късно вечерта Авренския съобщава на Стоян Колев-Левскито, че “работата е свършена”. В механа близо до Първо районно във Варна Левскито обяснява на познат: “Сега ми се обадиха, че адаша от Бургас са го оправили”.

На 7 август 2008 г. Манол Индианеца излиза от дома си и повече не се връща. По-късно става ясно, че е убит, а трупът му е увит в завивки и заровен в дере близо до Провадия. Манол имал слабост към чашката. Дали от пиянство, или от гузна съвест, той се хвалел, че е участвал в акции с убийства и отвличане, става ясно от делото. Жена му Неджие първоначално разказва пред полицията, че една вечер пиян, мъжът ѝ признал, че с двама-трима “изкарали някакъв мъж от града, ударили го с желязо по главата, сложили го в багажника, а след това го заровили”.

Като изтрезнял, разправял, че само са го пребили. Пред съда Неджие се отмята от думите си. За смъртта на мъжа ѝ са разследвани Стоян Петров и серийният убиец Недялко Димитров - Момата, който умря от инфаркт в затвора през 2016 г. Пред следовател Момата казвал, че само е помогнал да се укрие трупът, а пред медии - че е натопил Петров, защото искал и той да лежи.

Близо година и половина издирването на Стоян Стоянов не дава резултат. Криминалистите проверяват версии за конфликти в бизнеса или с бившия съпруг на приятелката му. Роднини и приятели на изчезналия обявяват награда за достоверна информация за отвличането, но обажданията не довеждат до нищо.

Един ден в МВР се получава информация, че

двама от Стара

Загора имат

сведения за

съдбата на

шефа на “Гранити”

Мъжете насочват полицията към приятел на Левскито от затвора. Той бил навиван да отвлече Стоянов, но отказал поръчката. Така стигат до Стоян Колев. Говорят и с други свидетели, използват СРС и нареждат пъзела.

До мястото, където е заровен шефът на “Гранити”, ги отвежда Стоян Петров-Авренския, който по това време е обвинен по друго дело за убийство. Той и Колев правят признания, но по-късно заявяват, че са жертви на “нагласена схема” и че признанията им били “изтръгнати с психически тормоз” и с обещания за по-леки обвинения. Според съда това са голословни твърдения.

Трупът на

Стоянов е

открит в ямата

със свити крака

и ръце

Идентифициран е чрез сравнителен ДНК анализ на част от дясната бедрена кост с проби от родителите му.

За Милка, майката на Стоян, съдебната система в България не носи справедливост за жертвите.

Майката: Част от доказателствата са пренебрегнати

“Има СРС, има и други доказателства, от които се вижда участието на всеки от подсъдимите. Част от показанията на свидетелите са пренебрегнати”, казва Милка Господинова, майката на убития Стоянов. Измъчила се, докато 8 месеца чакала мотивите към присъдите на първата инстанция - Бургаския окръжен съд. Писала писма до президента и други институции.

“От инспектората на Висшия съдебен съвет отговориха, че съдът е закъснял само 125 дни. Това как до го разбирам?! Били много ангажирани, с много дела, не го направили съзнателно. Останалите институции отговарят, че много ми съчувстват и препращат писмата пак в инспектората. А те казват - ние сме отговорили на госпожата”, обяснява Милка.

Според нея съдиите са пренебрегнали част от доказателствата. “Сега, като отиде делото във ВКС, те не разследват, работят по това, което е написано”, въздиша майката. Благодарна е само на полицията. “Ако те не работеха, ако се бяха отказали, досега и нашият случай като много други нямаше да бъде разкрит. Друг, който да си е свършил работата, няма. Най-неправилното беше, че след отводите на бургаските съдии от София разпределиха делото да се гледа във Варна. Върховният съд пише, че причините са, че подсъдимите са оттам. Е, точно затуй, защото са от Варна, трябваше да го пратят на друго място. Имаше вариант и за Пловдив, но не го изпратиха там”, казва Милка.