Откритото в сърцето на пустинята Атакама тяло уж трябваше да докаже, че не сме сами във Вселената

Пустинята Атакама изглежда като възможно най-подходящия декор за раждането на легендата за извънземното Ата. Пясъчната ивица между Тихия океан и планинските склонове на Андите е известна като най-сухото място на планетата. Тук често се снимат научнофантастични филми, тъй като повърхността много прилича на марсианската. Изключително негостоприемни и лишени от всякакъв живот земи, които обаче са богати на полезни изкопаеми.

А там, където има въглища, метали или нефт, има и хора. В началото на XIX век неколцина сурови мъже с цената на много усилия проникват надълбоко в пустинята и започват да копаят в земните недра, за да добиват калиев нитрат, известен още като калиева селитра. По това време суровината се използва за производството на барут и се търси изключително много на световния пазар.

Първоначалните добиви на суровината са повече от оптимистични, което привлича още и още чилийци, готови да превъзмогнат суровата природа в името на бърза печалба. Някъде около 1820 г. на това забравено от Бога място вече са построени няколко къщи, църква и кръчма, а местните гордо обявяват раждането на градчето Ла Нория. През следващите десетилетия хората успяват да свикнат с пустинния климат, да изкопаят достатъчно дълбоки кладенци и да повярват, че това е техният дом.

В началото на XX век обаче залежите на калиева селитра започват да изтъняват. През 1901 г. в мината избухва голям пожар, който отнема човешки животи и унищожава голяма част от оборудването. Най-големият удар за Ла Нория са усъвършенстваните методи за производство на барут, които изключват използването на калиевия нитрат. Вече никой не купува добитата суровина, а жителите на пустинното градче просто няма с какво друго да се прехранват.

Свикналите да се справят с всякакви трудности мъже, жени и деца се натоварват по каруците и напускат къщите си, а нестихващите пустинни ветрове неумолимо започват да заличават следите на човешката цивилизация. Хората обаче не забравят Ла Нория. Миньорите са заменени от мародери. Всякаква паплач обикаля тези места, за да ровичка по изоставените къщи в търсене на нещо забравено от предишните обитатели. Безбожници атакуват и местното гробище в търсене на ценности. Ковчезите са извадени, костите на мъртвите са разпилени във всички посоки. Ла Нория се покрива с мрачната слава на обитавано от духове място.

Чилиецът Оскар Муньос обаче не е от хората, които ще се уплашат от историите за черни проклятия и жадни за човешка кръв демони. Виделият какво ли не мъж тръгва на самотна експедиция до Ла Нория с надеждата да открие някоя реликва, която да продаде на колекционерите и така да върже месечния бюджет. На 19 октомври 2003 г. непосредствената му цел е полуразрушената църква на изоставения град. Муньос здравата се е заровил в пясъка, когато вниманието му е привлечено от нещо като пакет, увит в мръсни парцали. Разтваря го и отвътре се показва 15-сантиметрово мумифицирано тяло с конусовидна глава. Фигурата сякаш е излязла от въображението на Джордж Лукас, когато навремето великият режисьор се захваща със сагата „Междузвездни войни“.

Опитният иманяр веднага се усеща, че това не е шега работа и трябва да запази находката. Въпросът е, че в неговото градче няма голям пазар за тела на извънземни. Защото Миньос е абсолютно убеден, че е открил извънземно същество, което по неведоми пътища божии е дошло на Земята, за да намери смъртта си на Синята планета.

Какво показаха изследванията на учените - четете в списание "Космос".