Нашенците не знаят как да се защитят, ако ги уволнят

Не си мислете, че в Италия познават онези “известни” и богати българки, живеещи тук, чиито снимки от личния живот гастролират често из българските светски хроники. Ако някой на Ботуша е чувал за тях, то това са единствено хората от обкръжението им или пък българите в Италия.

За сметка на това има три български жени – и трите с имена с буквата Р, които са наистина популярни и уважавани на Апенините заради постигнатото от тях тук.

Първата е Райна Кабаиванска и тя няма нужда от представяне. От години е символът на България – за нея се сеща всеки италианец, който чуе името на страната ни.

Втората е Рене ла Булгара (Рене Българката). Зад този псевдоним стои родената в София Ренета Петрова – тя е най-успешната и популярна жена диджей на Апенините. Стотици хиляди младежи следват проявите ѝ непрекъснато – тя води по-добре от италианците, и то на техния език, най-слушаните предавания за музика по радио М2О, както и най-посещаваните диджей вечери из страната. 

Третата българка, от която много италианци се възхищават, е Ради Петрова. Родената в Пловдив Радослава живее от дълги години в Тоскана, където оглавява първия и единствен женски риболовен кооператив. Ради е носителка на рояк престижни награди за успели жени, на нейната история са посветени много репортажи и документални филми. Почти няма италианска медия, която да не я е интервюирала. 

Ако искате да видите българи, събрани накуп в Италия, има два начина. Първият е, ако отидете на някой от българските празници на киното в Рим или Милано, където се събират любители на българската култура. Вторият е, ако отидете на неделна сбирка на някои от българските общности в Рим – на тях се срещат периодично

работещи като

болногледачки или

домашни помощници

българи.

Според Италианския статистически институт официално регистрираните българи в Италия през 2018 г. са малко под 60 000, което е 1,2% от общия брой чужденци тук. Реалният брой българи е поне два пъти по-голям.

Най-много българи има в северната област Ломбардия – около 10 000, след това в Лацио – 8000, после в южната Кампания – 7700. Българската имиграция в Италия извършва основно нискоквалифициран труд - най-вече в италианските домакинства, в земеделието и строителството. Хиляди българи идват всяка година в Пулия, Калабрия и Кампания като сезонни работници при събирането на реколтата. Много от тях са част от българските малцинства. Те не само че не се организират в асоциации, а и избягват всякакви контакти с италиански синдикати, загрижени за тежките условия, при които живеят и работят. 

Има няколко асоциации на българите из Италия, но никоя от тях не е с изтъкнати лидери или прояви. Ако преди години някои от тях организираха събития тук-там из Италия, сега за подобни прояви дори не се чува. Като изключим живеещите от над 10 години българи тук, много от които са и с италианско гражданство, останалата част от сънародниците ни са в пълно неведение за правата и задълженията си в Италия.

Няма нито

асоциация,

нито синдикат,

който да ги “просветлява” за правата им в Италия в трудовата сфера, за разлика от другите чуждестранни общности.

Или с други думи, българите могат да гледат родно кино в Италия, но нямат понятие какво да правят, ако ги уволнят или не им платят заплатите.

Италия е тяхна цел единствено за да заработят на полето или в домакинствата. Основната част от българите тук не са политически активни – от 60 000 официално регистрирани в италиански общини на последните български избори гласуваха 2500 души.