За него обичаха да сипят шаблони от рода на: Той е боец на терена, мъжко момче. Но наистина си беше такъв. Рядко се оплакваше, преследваше успеха до самия край на мача и не се страхуваше да влиза в здрави единоборства. Джанлука Виали постигна много във футбола, но след това не му провървя в треньорската кариера. За сметка на това беше предпочитан събеседник за телевизионни студиа преди напечените дербита заради бързата мисъл и атрактивния начин на изразяване.

Напоследък обаче Виали сякаш се беше позагубил от погледа на спортните фенове. Не че това беше повод за някакво притеснение. В крайна сметка футболните легенди имат навика от време на време да излизат от светлината на прожекторите, за да отдъхват в компанията на красивата си съпруга или любовница. Спечелили са достатъчно пари и слава, за да не се напъват по 12 месеца в годината.

Феновете, ако са се сетили за бившата звезда на "Ювентус", бързо са го поставили в графата ветерани екскурзианти.

Виали не беше на почивка. Не беше и по работа. Бореше се за живота си. Чак тези дни големият италиански футболист призна през какво е преминал през последната една година.

Всичко започва с болки в тялото и един медицински преглед, който уж трябва да излекува физическото страдание. Само че след първото, следват второ, трето и още посещения при лекарите, а новините стават все по-отчайващи. Лекуващият лекар повече не може да крие истината от популярния футболист- болен е от рак.

"Няма как да се обясни как се чувстваш, когато чуеш нещо подобно. Всеки трябва да се справи по свой си начин с подобна новина. Или се бориш, или се предаваш. Аз избрах първия вариант. Нищо друго не ми оставаше", разказва днес за преживения ужас Джанлука Виали. Бившият нападател на "Ювентус" и "Челси" обаче има едно важно изискване към лекарите и най-близките си - никой няма право да пророни и дума за болестта му. Светът не трябва да знае през какво минава футболният ветеран.

"В толкова тежък момент най-малко се нуждаех от съжалението на хората. Ако всички те гледат като неизлечимо болен, ти сам ще повярваш, че си такъв. Важното е не да победиш, а да мислиш като победител. 10% от живота е това, което ни се случва. Другите 90% са как се съгласяваме с това, което ни се случва", категоричен е Виали. В началото на битката му с рака изглежда, че шансовете не са на негова страна. Първо е тежката операция, а след това започва химиотерапията.

"Не се чувствах добре по време на лечението. Отслабнах драстично и се притеснявах, че околните ще забележат промяната във външния ми вид. Налагаше се да си слагам пуловер под ризата, за да приличам на нормален човек. Всичко това ужасно ме тормозеше, но не исках съчувствени погледи. Трябваше да откажа някои ангажименти, но с други продължих да се занимавам. Част от лечението ми беше мисълта, че това е само временно неразположение, което не бива да ме откъсва от ежедневния ми ритъм", спомня си Виали.

След няколкомесечна неравностойна битка изведнъж болестта започва да се отдръпва от тялото, което опитва да превземе. Междувременно Виали е подложен и на лъчетерапия, която отнема още повече от жизнените му сили. Страданието си заслужава, защото лекарите и пациентът им най-сетне имат повод за оптимизъм.

"Не посмях да се зарадвам, когато дойдоха първите добри резултати. Не смея да се радвам и в момента. Опитах се да бъда също толкова хладнокръвен, колкото и в първия момент, когато чух лошата диагноза. Знам, че съм спечелил само първото полувреме на този най-важен мач в живота си", разказва Виали. Той решава да говори за болестта си чак след като получава шанс от медицината наистина да се върне към нормалното ежедневие.

"Хора като мен трябва да си намират с какво да запълват ежедневието си, за да не мислят постоянно през какво са минали и какво може да им се случи. Аз реших да напиша книга. В "Попадения. 98 истории + 1" разказвам историята си и се надявам тя да вдъхнови много хора, които са изправени на ръба в своя живот. Също така искам книгата ми да бъде на нощното шкафче на всеки, за да може хората да прочитат една-две истории от нея, преди да заспят. Ние сме продукт на нашите мисли", категоричен е Джанлука Виали.

Книгата му наистина си заслужава да бъде прочетена. Тя дава надежда, че всичко може да се оправи, колкото и безнадеждни да изглеждат нещата в началото.