До 2021 г. продажбата на сънотворни ще скочи до 11,9 млрд. долара годишно

“В София например, в центъра и на другите големи градове всички билбордове и уличните лампи, които в повечето случаи не са поставени по правилен начин, пречат на човешкия сън”, казва Венцислав Димитров, който е част от Националния институт по астрономия към БАН. Силното светлинно замърсяване се отразява неблагоприятно на човешкото здраве, като ни прави по-неспокойни и не дава възможност за достатъчно пълноценен сън. Токио е най-осветеният град на планетата и там хроничното безсъние е нещо обичайно. Около 40% от японците спят по-малко от 6 часа на нощ. Дрямката на публично място като ресторант или закусвалня е обичайна гледка за населението на Страната на изгряващото слънце. В САЩ ситуацията не е много по-различна. Американците спят с 2 часа по-малко, отколкото преди век, и така средната продължителност на съня им е по-малко от 7 часа. Това кара пазара на сънотворни да расте. За 2016 г. населението на Щатите е похарчило 9,4 млрд. долара за лекарства за сън и се очаква продажбите до 2021 г. да нараснат до 11,9 млрд долара, сочат центровете за контрол на заболяванията в САЩ.

“Лягането със смартфона също може да се счита за някакъв вид светлинно замърсяване. Синята светлина така влияе на мозъка, че пречи на хормона мелатонин да се секретира, а това пък пречи на мозъка да заспи”, разказва Димитров. За съвременния човек е традиция да се заспива с телефон или таблет в ръце. Синята светлина, която се излъчва от екраните, залъгва мозъка, че е ден, той стои по-дълго буден и по-трудно навлиза във фазите на дълбокия здравословен сън. Мелатонинът е хормон, който играе ролята на антиоксидант и липсата му увеличава риска от сърдечносъдови заболявания, депресия и рак. Вече модерните технологии предлагат решение и на този проблем, без да се отучваме от вредните навици. Телефоните, таблетите и компютрите имат нощен режим на екрана. Той прави светлината по-мека, като отстранява синия цвят и засилва червения.

Но освен да оставим телефоните настрана преди лягане или да им включим нощния режим, трябва да обърнем внимание и на уличното осветление. “Когато се конструират уличните лампи, те трябва да сочат надолу. Има много в България, които не са ограничени отгоре и отстрани. Така се получава светлинно замърсяване. Те светят нагоре и не са толкова ефективни”, казва Венцислав Димитров. Най-правилният възможен начин е лампата да има форма на конкус и да осветява само пространството надолу.

От 2012 до 2016 г. светлинното замърсяване в градовете е нараснало средно с по 2% на година. Причина за това е навлизащото LED осветление. То е по-икономично, но по-лошо от гледна точка на светлинното замърсяване. Затова инженерите търсят алтернативи. Все повече в употреба навлизат т.нар. Amber LED светлини. Те са изградени от светодиоди, които излъчват максимално близо до червената част на светлинния спектър. По този начин по-малко осветяват небето и щадят очите.