Учените все още спорят има ли наполеонов комплекс

Наполеон, Ленин, Сталин, Хитлер, Мусолини и Франко са били диктатори и всички са с нисък ръст.

Според наполеоновия комплекс или синдрома на ниския мъж, в който повече от 80% от хората вярват, по-дребните мъже са по-агресивни, затова и подобни тирани най-често произлизат от тази категория.

Именно чувството за непълноценност, породено от незначителния ръст, по мнението на основателя на индивидуалната психология Алфред Адлер е катализатор на бурни промени в съзнанието, които в крайна сметка изтласкват засегнатия от този синдром до най-високи позиции в обществото.

По мнението на привържениците на тази теория, по лесно обясними причини с особена сила това правило важи за тоталитарните държави.

Самата представа, че дребните хора са по-енергични, идва от дълбока древност. Още Аристотел във "Физиогномика" говори за бързината на ума у много ниските. Преди него тази постановка, и то на същото основание, отбелязва Езоп в баснята си "Зевс и хората".

Но вярна ли е

тази теория?

Научните изследвания по въпроса си противоречат. 

По-точно тези, които се провеждат на базата на хорските представи по чисто теоретични признаци, обикновено подкрепят категорично връзката между

ръста и издигането във властта

На другия полюс са практично ориентираните тестове.

При изследвания, включващи физически изпитания на участници с различен ръст, резултатите говорят, че по-скоро не може

по височината на човека да се съди за характера му,

а камо ли за изявите му на политическата сцена.

В същото време скептиците смятат, че информацията за ръста на най-известните сатрапи в историята се манипулира и се нагласява така, че да обслужва теорията за малкия човек, който се издига над другите.

Едно от обясненията, в които, трябва да признаем, има логика, е, че макар и често да не го демонстрират, най-горещите привърженици на уникалността на дребните мъже са самите те. И действително физическите показатели за някои от историческите личности, давани за пример, са доста несигурни. По правило в различните източници те се колебаят с минимум 2 сантиметра, което е лесно обяснимо с грешки или разлики във възрастта, но при някои по различни причини височината е фалшифицирана дори с по 10 сантиметра.

В тази връзка любопитното е, че историческите данни за ръста на френския император, на когото Адлер е нарекъл този комплекс, се разминават и варират от 158 см до 167,5 см. Парадоксално, но прозвището "малкия капрал" Наполеон е получил не заради ръста си, а заради възрастта си - той става главнокомандващ, когато е едва 24-годишен. Да не говорим, че в годините, когато е живял, средният ръст при мъжете е бил доста по-малък. 

Истината е, че за времето си Бонапарт не е толкова нисък, та чак да страда заради това. В ранна възраст известният корсиканец се чувствал много по-неприятно заради своя нисш произход, силен акцент и неблагозвучно за един французин име.

Но основание да се подозира комплекс у него все пак има, защото през целия си живот се опитва да докаже превъзходството си, да бъде най-добрият от най-добрите. Впоследствие, когато се провъзгласява за император, присъствието му е толкова силно, че никой не обръща внимание на невисокия му ръст.

За възприемането на Наполеон Бонапарт от войнишката аудитория свидетелства Ж. Барал: "Никога пълководец не е бил слушан с такова благоговение! Когато той говореше, а това често се случваше, войската се преизпълваше с ентусиазъм. Той се представяше като античен герой, като личност почти свръхестествена, висок сто лакти, ако и да имаше малък ръст, ми разказваше моят дядо по баща – поручик Барал."

Ленин е бил доста нисък – 164-165 см

Това не пречи на многобройните паметници, издигнати в негова чест, "вождът на световния пролетариат" да е изобразяван като колос.

Всички, които са го виждали приживе, отбелязват неговата огромна енергия при налагането на власт на комунистическата партия.

С още по-скоромен ръст според някои източници обаче е наследникът му в Кремъл.

По принцип истинският ръст на Йосиф Висарионович Джугашвили е голяма загадка.

По данни от полицейски документи от 1902 г., ръстът на Йосиф Сталин е бил “2 аршина 4 1/2 вершка” (вершок – руска мярка за дължина, равна на 1/16 от аршина или 4,44 см. – бел. ред.), което се равнява само на 162 см. В годините, когато идва на власт височината му “се увеличава” на 165 см. В друг подобен полицейски опис обаче е посочен ръст за Сталин от цели 169 см. В случая със съветския диктатор за установяване на истинския ръст не помагат и съвместните му фотографии с други дейци, за които се знае с точност колко са били високи, защото на различните снимки разликата във височина с едни и същи хора не съвпада. Впоследствие тези големи несъответствия, които и до ден днешен озадачават историците, се обясняват с използването на двойници - обичайна практика за тираните.

Дребен или не, факт е, че Ленин забелязва Сталин и преценява, че на болшевиките е нужен точно такъв човек. Така бедният грузински семинарист, чийто баща е обикновен обущар, се превръща в един от ръководителите на Октомврийската революция. От 1917 г. е комисар (министър) по въпросите на националностите, както и на държавния контрол. През 1922 г. заема поста секретар на партията, който другите болшевишки вождове възприемат като маловажен. "Секретар" е длъжност канцеларска в техните възприятия на революционери. Затова, за да успокоят Сталин, прибавят думата "генерален" към секретар.

Благодарение обаче на възможностите, които тази длъжност дава, Сталин овладява апарата на ЦК и кадровите назначения на ключовите постове в цялата страна. По този начин от спомагателна служба, секретариатът се превръща в основен политически център.

Но изглежда все пак има нещо вярно в наполеоновия комплекс, тъй като най-ниският член на сталинското Политбюро е и най-кървавият - Николай Ежов, чийто ръст е само 155 см.

Адолф Хитлер веднъж наредил на екип от френолози да правят измервания на собствения му череп. Те заключили, че черепът му е "точно като на Наполеон" и не са виждали "нищо подобно от Фридрих Велики насам".

Но по отношение на наполеоновия комплекс Хитлер е по-скоро изключение, тъй като, когато го приели в армията е документирано, че е бил висок 173 см, което отговаря на среден ръст за мъж. По-късно дори се съобщава, че бил 175 см. При все това германският фюрер вероятно повече заради свирепия си нрав е причисляван към

групата на ниските диктатори

В стремежа си да го нагодят към стандарта на хората засегнати от наполеонов комплекс се появяват и фалшифицирани негови фотографии с други лица, които изглеждат неестествено големи в негово присъствие.

Пример в това отношение е известен портрет с обявения за "свръхчовек" нацистки командос Ото Скорцени. В оригинала на съвместната им снимка се вижда, че разликата в ръста между тях не е чак толкова голяма, колкото на репродукциите, разпространявани по-късно.

Не на последно място масовата представа за Хитлер като дребно човече вероятно е била повлияна и от пародийния образ създаден от Чарли Чаплин във филма "Великият диктатор". Брилянтният комик, който изпълнява ролята на "Аденоид Хинкел", е бил висок само 165 см.

На профила, който е имал предвид Адлер, със сигурност отговаря министърът на народното просвещение и пропагандата на нацистка Германия Йозеф Гьобелс, който

често бил наричан “злобно джудже”

- неговият ръст е 165 см. На всичкото отгоре малкият човек бил и куц.

Вероятно заради това в ранните години от своя живот той изпитва влечение към комунизма и това го отвежда в компанията на радикални среди.

През целия си живот Гьобелс страда от, както той смята, опетняващия факт, че не е могъл да служи на държавата си по време на война. Той винаги чувства уродливостта и физическата си неадекватност. Особено унизително за този нисък сакат човек, със слаба физика и черна коса, "ученик на йезуити и наполовина французин", е да се появява на обществени места и да проповядва добродетелите на стройната, здрава, синеока арийска раса. Той има ясна представа за това, че неговите добре сложени и простовати приятели снизходително го наричат "малкия миши доктор" и се присмиват зад гърба му. Затова с основание някои предполагат, че може би

дълбоко вкоренената у него омраза

се дължи на яда от собственото му физическо състояние.

Бенито Мусолини също не се отличавал с висок ръст - 169 см, но често в различни публикации височината на фашисткия водач се "закръглява" на 160 см. Вероятно причината е, че водачът на фашистите постоянно се стремял да изглежда по-висок, отколкото е в действителност, ходел с обувки с високи токове, а когато изнасял речи, често се покачвал на специална табуретка. Иначе по всички други показатели италианският диктатор си е заслужил да бъде сред най-лошите.

По-типичен пример за Адлеровата хипотеза, със своите 163 см, е Франсиско Франко. Каудилио произхожда от семейство на военен и е голям оратор, но освен че бил изключително нисък, и гласът му приличал на женски.

Но това явно не е проблем за амбициозния испански офицер, който след като завършва Военната академия,

израства много

бързо в службата

През 1916 г. Франко е на 23 години и вече е капитан. Показва кураж на бойното поле и е ранен смъртоносно в битка с берберите. Неговото оцеляване обаче му е дало статута на "щастливец". Скоро става най-младият командир на пехотата в историята на Испания, а през 1926 г. и най-младият генерал (едва 33-годишен). Споровете за историческата роля на Франко, дали е бил кървав диктатор или “необходимото зло за избавянето на Испания от червената заплаха”, продължават и днес, но на практика управлява еднолично в продължение на 36 години - от 1939 г. до смъртта си през 1975 г.

Най-ниският известен държавник обаче е мексиканецът Бенито Хуарес. Височината му е само 135 см. Доколкото обаче той се води демократично избран държавен глава, макар и цели 5 пъти като президент на Мексико, не би трябвало да го причисляваме към диктаторите. Въпреки това има сведения, че през 1867 и 1871 г. за преизбирането си е използвал служебното си положение за привличане на гласове.

Обратният феномен, с “порастването”, се забелязва и при други от най-известните диктатори. Дълго време Ким Чен Ир, предишният лидер на Северна Корея, е наричан най-ниският действащ диктатор - с височина 160-162 см. Според неофициални източници, за да докара дори този скромен ръст, той носил обувки с неестествено високи токове. Така скривал явно неприятния за него факт, че в действителност е висок само 157 см.

Явно ръстът има огромно значение за династията, която управлява Северна Корея. Затова и когато преди година Ким Чен Ун обяви надпревара, за да избере съпруг на сестра си, тогава 28-годишната Ким Йо Чен, по информация на в. "Сън" той наблегнал на тази важна характеристика.

Базовите изисквания за кандидат-зетя

на диктатора са височина поне 1,78 м, да е завършил или да учи в Пхенянския университет "Ким Ир Сен", както и да е служил в армията. Любопитно е, че самият Ким Чен Ун е 1,75 м висок, а средният ръст в Северна Корея за мъжете е 1,71 см.

Убеждението, че ниските мъже са по-конфликтни, отколкото високите, е вкоренен до такава степен у хората, че те сякаш постоянно търсят злонрави джуджета на висши длъжности, за да им припишат всички най-лоши качества.

По този повод като пример често се дава и една от най-радикалните политически фигури от втората половина на ХХ век - Ясер Арафат. Палестинският лидер също е джудже, тъй като ръстът му е бил в рамките на 155-157 см.

А за да обосноват теорията си привържениците на наполеоновия комплекс при диктаторите посочват като аргумент, че при демократично избраните лидери тенденцията е точно обратната .

Като класическо доказателство за значението на ръста, особено когато става дума за избор, се сочат резултатите от президентските кампании в САЩ от 1904 г. насам. В 21 от 26 случая при изборите за президент на САЩ е бил избиран по-високият кандидат. По-ниски от конкурентите си са, но печелят: Франклин Д. Рузвелт през 1940 г., Ричард Никсън през 1972 г., Джими Картър през 1976 г. и на два пъти Джордж Буш – през 2000 и 2004 г. Съотношението дава основание да се приеме, че ръстът е едва ли не почти непреодолимо

предимство в борбата за президентския пост в САЩ

В психологията наполеоновият комплекс се разглежда като "унищожителен социален стереотип". Но в действителност мъже, а и жени с необичайно нисък ръст пробиват и на много други поприща и изобщо не е задължително да са диктатори.

Едва ли има някой, който да не знае, че Дани де Вито е един от най-ниските актьори в Холивуд. Със своите 152 см той е по-нисък дори от Джо Пеши, който се извисява с цели 10 сантиметра над него, а когато Кайли Миноуг е с обувки на висок ток - и от австралийската дива, която иначе е висока точно колкото него. За дребен между най-големите кинозвезди минава и Том Круз, въпреки че досега не е известно актьорът да се е оплаквал от своите 173 см.

Както вече споменахме, в науката няма единно мнение по въпроса, а проведените проучвания често водят до коренно различни резултати.

Така например в хода на изследването за програмата на BBC „Разкарай се, аз съм дребен“ Университетът на Централен Ланкашир предложил на 10 мъже с ръст, по-малък от 5 футов (150 см) и 10 мъже със среден ръст да минат проверка за физически способности, скорост на реакциите и координация на зрението и работа на ръцете.

Всъщност мъжете участвали в експеримент за изява на агресия, така наречената “Игра с пръчки - първият в света опит да се провери съществува ли наистина наполеоновият комплекс. Разделили на двойки участниците с различен ръст и им дали задание – да се фехтоват с пръчките през маса. Преди това на единия от участниците било казано нарочно да провокира съперника си, като го удря с пръчката по пръстите.Въпреки очакванията, свързани с наполеоновия комплекс, кардиомониторите на участниците показали, че високите мъже реагирали по-агресивно.Доктор Майк Если, психолог, водещ изследването обобщава: “Резултатите потвърждават мнението, че “синдромът на малкия мъж” е мит. Когато хората видят, че

дребен човек проявява агресия,

те обикновено го приписват на ръста му защото именно ръстът се набива на очи.”

До напълно противоположен извод пък са достигнали американски учени. Според публикация в "Дейли телеграф" те са установили, че синдромът на ниския мъж наистина съществува.

Тяхното изследване показва, че представителите на силния пол без самочувствие са три пъти по-склонни да извършат насилие в сравнение с чувстващите се удобно в кожата си.

Учените, които са от Американския федерален център за контрол и профилактика на заболяванията в Атланта, твърдят, че мъжете могат да страдат от стрес за несъответствие, когато смятат, че се разминават с традиционните норми за пола им. Изглежда това ги прави по-склонни към агресивност и насилие. Така, макар и да се смята, че мачовците са по-склонни към агресия, всъщност не по-малко опасни са аутсайдерите, които не отговарят на стереотипите за пола. За изследването си учените са анализирали отговорите на 600 мъже на възраст от 18 до 50 години. Връзка между стреса от несъответствието и употребата на алкохол няма, се казва в същото изследване.

Изводите им се потвърждават и от проучване на Оксфордския университет година по-рано, в което се стига до извода, че дребните хора са

по-недоверчиви

и параноични

и са по-склонни да мислят, че другите ги зяпат или говорят за тях.

Възможно е, особено когато говорим за диктаторите в миналото, прекалено различните представи за височината им да се обяснят и с чисто психологически причини.

Изследване от 1992 г., проведено сред канадски гласоподаватели след федералните избори, също илюстрира връзката между ръста на човека и реализацията. Спечелилият кандидат им изглежда по-висок, отколкото им се е виждал преди изборите, и обратно,

загубилият им се струва по-нисък, отколкото преди изборите.

Освен всички "за" и "против" имат ли значение особеностите на дребните хора специално в политиката, трябва да се съобразим и с факта, че проблемът е до голяма степен относителен. Заради акселерацията в отделните исторически епохи височината на хората е била различна.

Освен това народите имат свои специфични особености и затова в наши дни средният мъжки ръст варира в много големи граници в различните краища на света. В Боливия например за такъв се приема 160 см, докато в Хърватия, Холандия, Норвегия, Швеция и Чехия той е над 180 см. А в България, както и в Германия, Испания, Канада, Финландия, Швейцария, САЩ средният мъжки ръст е 179 см.