Прокуратурата е поискала запор на 1 млрд. лв. , за които разследващите имат данни, че се намират в швейцарски сметки на Николай и Евгения Баневи. Банката и градът са известни, но засега държавното обвинение не ги съобщава. Парите са в евро и швейцарски франкове, има информация и за сметки в долари, каза участник в разследването.

Зам. главният прокурор Иван Гешев първи съобщи сензационната сума, но заяви, че на този етап българските власти нямат достъп до сметките.

“Затова няма как да знаем дали част от парите междувременно не са изтеглени или прехвърлени”, добави той пред “24 часа”. Чака се решението на Швейцария.

Банковата тайна там падна в края на септември 2018 г. Заради влезлите в сила глобални стандарти за борба с данъчните измами Федералната данъчна служба на Швейцария е започнала автоматично да споделя финансови данни за клиенти на банки в страната с данъчните служби на десетки държави по света. (Виж карето долу).

Адвокатът на Баневи - Христо Ботев, заяви, че няма информация за подобни сметки на Баневи и отказа коментар. Според наш източник парите не са по сметки на UBS Швейцария, а в друга банка.

За наличието на авоарите се разбрало от документи, иззети при претърсванията на имотите на Баневи, които са обвинени в пране на пари, присвояване и укриване на данъци. Свидетели също заявили, че семейството “има над 500 млн. евро в чужди банки”. Тепърва ще се изяснява и дали Баневи не държат ценности в сейфове в чужбина.

Банев и съпругата му Евгения бяха арестувани на 26 октомври в Ница, а на 6 декември бяха екстрадирани в България. В петък спецсъдът ги остави в ареста и тази седмица двамата могат да обжалват. “Профилът на Баневи е такъв, че ако не са в ареста, могат да окажат натиск върху свидетели или да манипулират доказателства. Самият факт, че в сметките, които Баневи контролират, има над 1 млрд. лв., говори, че при евентуалното им пускане те биха могли да преместят тези пари, където си искат”, каза пред Нова тв прокурор Гешев и допълни, че “за пране на пари сумата е безпрецедентна”.

На въпрос дали обвиненията срещу Баневи не са заради разчистване на бизнес сметки, зам. главният прокурор отговори: “Конспиративни теории циркулират всякакви. Не знам каква конкурентна среда създават Баневи, при положение че нямат бизнес. Те само режат на скрап предприятия. Няма бизнес, който е конкурентен на техния.”

Гешев похвали работата на спецпрокурорите. “Специализираните структури функционират от 6 г. и към момента са израснали детската си възраст. Затова и в момента се вижда резултатът от работата им”, каза той.

От 60 дни падна банковата тайна в Швейцария

Швейцария е най-големият център за управление на т.нар. офшорно богатство в света. Парите там вече не може да се внасят без знанието на съответните данъчни служби. Банковата тайна падна в Швейцария преди малко повече от 2 месеца.

Първата размяна на финансови данни става с 28-те държави от Евросъюза плюс още 9 държави: Гърнси, Джърси, остров Ман, Исландия, Канада, Норвегия, Австралия, Южна Корея и Япония.

Кипър и Румъния обаче засега са изключени, тъй като не отговаряли на международните изисквания за поверителност и сигурност на данните. За тях и за още 39 държави се очаква това да стане догодина.

В Швейцария има около 7000 банки, застрахователи, тръстове и други финансови институции с милиони сметки в тях.

На други държави е предадена информация за около 2 милиона сметки. Тя съдържа име и адрес на титуляря на сметката (човек или фирма), в коя финансова институция е тя, неговия данъчен номер, баланс и капиталови приходи по сметката. Така властите вече могат да сверяват дали лицето правилно е декларирало влоговете си в чужбина.

Натискът върху Швейцария да промени режима на банковата тайна е започнат от САЩ през 2006 г. Тогава за хиляди американци се твърди, че укриват от данъчните власти своите печалби, като ги прехвърлят в швейцарски банкови сметки. Пише се и че в тези сейфове има тубички от паста за зъби, пълни с диаманти.

През 2008 г. бе арестуван бившият банкер от UBS Group AG Брадли Биркенфелд. На делото, което разтърси швейцарската банкова система, се стигна до извънсъдебно споразумение. Според него UBS се съгласи да плати 780 млн. долара, за да не ѝ се повдига обвинение, че е помогнала на 17 хил. свои клиенти от САЩ да укрият 20 милиарда долара. Покрай тази афера банките в Швейцария платиха над 6 милиарда долара глоби.

По-късно натискът се подема и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която вече следи как Швейцария се справя с новите си ангажименти. Един от тях е банките ѝ да не приемат необложени с данъци активи. Смята се, че чуждестранните активи в Швейцария възлизат на 2300 милиарда долара. Стига се до сключване на спогодба на 27 май 2015 г. между ЕС и Швейцария за автоматичен обмен на данни за клиентите на швейцарски банки.