Ние, българите, никога не сме като хората!
Спомняте ли си синеокото бяло тигърче, което според китайския хороскоп трябваше да е символ на 2010 г.? И да не го помните, никой не може да ви се сърди.

Българските политици му разказаха играта. Видя се, че у нас силните тигри и лъвове не виреят. За сметка на това дребните калинки избуяват с пълна сила! И то особен вид български политически калинки - с толкова черни точки, че друго по гърбовете им не остана да се вижда.
Бившата шефка на фонд "Земеделие" Калина Илиева с право може да се счита за "кръстница" на българската политическа година. Но тя не е единствената "калинка". Тайната й уж бременност, фалшивата диплома и
доносите срещу колеги,
та чак дори министър, са впечатляващи черни точки за всяко правителство. Но докато се стигна до Илиева, кабинетът "Борисов" вече беше натрупал достатъчно дълъг списък с подобни "калинки". В него със сигурност трябва да включим бившия вече министър без портфейл Божидар Димитров - сдобил се с прякора "Министър Гаф", злополучната кандидатка за еврокомисар Румяна Желева, която ще се запомни комай само с танцувалните си умения, бившата министърка на здравеопазването Анна-Мария Борисова, която така и не стана ясно какъв вятър я довя в политиката, аферата "Вежди Рашидов-Мишел Бонев", Лъчезар Димитров и парламентарната група "Верту" от лакоми за скъпи подаръци на аванта депутати,

скандалът с имотите на спрягания за кандидат за президент

шеф на МВР Цветан Цветанов и на шефа на Столичния общински съвет.
Въпросът с отговорността за тези назначения имаше само един отговор. Като че ли тази година премиерът Борисов най-после разбра, че политиката е като колективните спортове. Когато отборът печели - победата е на всички. Когато губи -
отнася го треньорът
Затова от него се очакваше да маха на момента състезателите, които не спазват правилата. И за негово добро, и за това на отбора. Борисов се оказа мекушав треньор в решаващи моменти. И тимът му почна да пада в класирането - ако се съди по проучванията за доверието към кабинета. Новината от последните дни е, че министърът без портфейл Божидар Димитров подава оставка заради съпричастност към бившата Държавна сигурност. Спомнете си обаче, че още на 3 януари се наложи "Министър Гаф" публично да се извинява заради скандал, чрез който бе на косъм сериозно да обтегне отношенията ни с Турция. Премиерът тогава го скастри и заяви "при следващ случай просто се разделяме". Само няколко месеца по-късно същият Божидар Димитров сътвори този пореден гаф. Нарече народа си "шибан". Борисов не се раздели с него...
И като че ли това стана нарицателно за политиката на ГЕРБ през изминалата година.

Един ден се говори и обещава едно, на другия второ,

накрая се одобрява и гласува трето.
Гласените реформи
така и не се осъществиха. Правителството допусна това, което се бе заканило да не прави - позволи на синдикати и браншови организации да му извиват ръцете. Държавата заприлича на театрална постановка, в която всеки може да предвиди следващото действие. Решеше ли кабинетът да прави съкращения, да намалява разходи, да закрива нерентабилни звена, още на следващия ден пред Министерски съвет се събираше тълпа от протестиращи, които в крайна сметка успяваха да се наложат. И реформите останаха само на думи. Това като че ли умело бе предвидено от "диригента в сянка" Иван Костов. Синята коалиция така и не даде "безрезервна подкрепа" на кабинета на ГЕРБ. Сега все по-често се държи като опозиция. Прогнозите какво ще излезе от това накрая са различни. В ГЕРБ обвиняват Костов и сие в предателство. От десницата репликират, че правителството е в криза и не могат с подкрепата си да задълбочават това. Истината е някъде по средата.
В същото време не може да се отрече, че едни от малкото сносни законодателни инициативи през тази година дойдоха именно от редиците на "Синята коалиция". Това не бе достатъчно, за да прикрие случващото се в Народното събрание. Или по-точно: неслучващото се. С право или не, но мнозинството от политическите наблюдатели твърдят, че
 

41-вият парламент е най-слабият

от 10 ноември 1989 г. насам. Законите, ако не бяха откровено лобистки, се приемаха без дебат, обсъжданията в комисиите бяха проформа. Мнозинството налагаше това, което реши. И то по начина, за който вече стана дума - днес едно, утре друго. Нещо повече - дори дебатите по внесен от опозицията вот на недоверие се проведоха в отсъствието на премиера! В края на годината министър-председателят и "подгласникът" му Волен Сидеров започнаха да сипят хвалби по адрес на Тодор Живков. Като се замисли човек - неформалната управленска коалиция ГЕРБ - "Атака" до такава степен се прехласна по времето на Тато, че започна да работи по неговия маниер. Няма свободно мислещи депутати, а само бутончета за гласуване. Фасулска работа! Досущ като любимия на Тато прост фасулец за софрата...
Не може да не споменем, че сериозна роля за това имаше и опозицията. Смешните напъни на Станишев, Масларова и прочее министри на някогашната Тройна коалиция да бъдат морален съдник на ГЕРБ  будеха само съжаление. Това, което БСП и ДПС реално можеха да свършат, беше сериозна работа по законодателната част. В това отношение обаче опозицията се оказа повече от ялова - няколко законопроектчета с далеч не толкова съществени предложения или поправки. Истината е, че през годината

опозицията бе заета повече със себе си.

Лидерът на БСП Сергей Станишев се бетонира на поста. Проведеният в началото на есента конгрес на столетницата бе чиста загуба на време. Никой не се заинтересува от него. Част от висшите червени кадри си го спестиха, други се прозяваха и едва дочакаха края му. Станишев декларира, че целта на БСП била червената партия да се утвърди като алтернатива на сегашното управление. На тези думи се присмяха дори студентите-първокурсници по политически науки.
За социалистите по-интересно беше не на "Позитано" 20, а на "Дондуков" 2. Президентският проект АБВ най-после видя бял свят - като звучен шамар върху лицето на Сергей Станишев. Докато лидерът на БСП твърдеше по медиите, че Първанов
не би направил такова нещо
държавният глава не само го направи, но и привлече в редиците си лица, считани за едни от най-успешните кадровици на левицата - бившия външен министър Ивайло Калфин, кмета на Благоевград Костадин Паскалев. Дали Първанов ще успее да разцепи БСП окончателно, е трудно да се каже. Скандалът с агентите на ДС - дипломати може сериозно да разклати позициите му. Факт е и че който и да се е отделил от соцпартията със собствена формация, не е прокопсал. Но през последните години и

тези, които останаха в БСП няма на какво да се радват.

Що се отнася до другата опозиционна партия - ДПС, там нещата за пореден път се въртяха около лидера й Ахмед Доган. Разбра се, че той е получил милиони като хонорар, защото бил консултант на проекта "Цанков камък". Прокуратурата започна разследване, Бойко Борисов люто се заканваше, десницата надигна свиреп вой. Кадровиците от ДПС кършеха пръсти и се чудеха какво да ръсят, за да защитават шефа си. Самият Ахмед Доган мълчеше. Както в предните години, продължи да не стъпва в парламента. Народното събрание, издържано от данъкоплатците,
продължи да си му плаща заплата
Накрая Доган излезе чист като момина сълза. Сега от партията му лансират приказки, че щели да правят "завой надясно", да цепят електората на Синята коалиция. Наясно са, че няма кой да се върже на това. Но пък успяха да влязат в новините с нещо различно от поредното разследване или обвинение към ДПС лидер за далавера. Лютви Местан дори се напъна да хвърли медийна бомба, като заяви, че Доган щял да проговори - "за доброто на всички". Истината е, че вече на никой не му пука какво ще говори Доган. Наслушахме се достатъчно на приказките му през последните години, обобщени от фразата "аз контролирам, аз раздавам порциите". И не само се наслушахме, но и се нагледахме на делата му в тази линия. Така че - вместо да говори, Доган е най-добре да вземе да почне да ходи на работа, както правят хората в тази държава,

които с данъците си му плащат заплатата.

Когато става въпрос за ДПС, не може да не се сетим и за "Атака". Сидеровци окончателно се кротнаха. "Безусловната подкрепа" към ГЕРБ е в сила до ден днешен. Е, случи се веднъж-дваж лидерът на "Атака" Волен Сидеров пак да
облече коженото яке
от митингите и да позасили интонацията, но партията му така и не си позволи да се противопостави сериозно на ГЕРБ. Социологическите проучвания показаха, че ако в момента има избори, то "Атака" не би минала 4% бариера за влизане в парламента. В края на годината един от депутатите на Сидеров се "отлюспи" и стана независим. За редовите атакисти това не беше кой знае каква новина. За тях споменатият депутат така или иначе си беше непознат човек, спуснат отнякъде в листите им.
Тъй като не намериха достоен за това политик, българите дадоха червената точка за 2010 г. на волейболиста Матей Казийски, обявен за Мъж на годината. Да покажем все пак, че у нас има и нещо различно от калинки...