Трябва да се направи реална оценка на боеспособността и ефективността на българските въоръжени сили и да се приоритезира какво да се запази и какво да се подмени

В интервюто си за в. “24 часа” министърът на културата Боил Банов съобщава за възхитителната идея остров Свети Кирик и Юлита на пристанището на Созопол да стане музеен остров с помощта на парижкия Лувър.

Но покрай това съобщение се сетих за нещо от близкото минало. Преди военните да зарежат острова и той да пустее десетилетия, там бяха базирани ракетните катери на БМФ, вероятно най-мощното оръжие, с което някога българските въоръжени сили са разполагали. Освен масивните възможности за отбрана - те бяха способни да отблъснат атака със самолетоносач или мощни фрегати, малките и скромни катери бяха спиращ фактор, защото можеха да ударят градове като Истанбул, Новоросийск, Севастопол, Солун, Констанца, Букурещ и може би дори Белград, Техеран, Баку и Дамаск. За минути стигаха до Босфора, обслужваха се от десетина матроси и наистина пазеха България от евентуални нападатели.

Вероятно заради международни договори за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег в Европа те бяха унищожени. Но и проруските лобита също не ги искаха, защото бяха сила, макар и съветско производство. Българските въоръжени сили, които вероятно са на първо място в света по брой генерали и адмирали на череп, не направиха оценка на ефективността на въоръженията, а се впуснаха в подмяна на бившите СКР-и (стражеви кораби за разузнаване) с фрегати, за да имат с какво да излизат по паради. Въпросните фрегати са нападателни оръжия с малка ефективност. Ние не можем да нападнем никого, даже като бяха задържани българските медицински сестри в Либия, тези кораби не се разходиха в Средиземно море, за да покажем готовност да защитим отвлечените българки. Имаше готовност, но българско корито така и не се включи в блокадата на Триполи.

Сещам се и за подводницата ни “Слава” (бивша “Ленински комсомол”). Макар и произведена през 1959 година, тя също бе високоефективна и опасна. Днес практически е невъзможно и срещу много пари да си купиш подводница. Дизелови почти не се произвеждат, а за задвижвана с атомен реактор е твърде екзотично дори да мечтаем.

В светлината на случващото се в Керч очевидно е, че България има нужда от ефективен флот и изобщо от оценка на ефективността на отбраната ни. Войските ни са разположени като част от един голям фронт, насочен на юг. Вароятните ни противници - Гърция и Турция, отдавна са съюзници, нямаме бойни единици, които да ни пазят и от север, и от изток, и от запад. Все едно все още сме част от Варшавския договор и чакаме силите на Одеския военен окръг да се разгърнат.

Разговорът за отбрана обикновено върви за едни пари, които трябва да бъдат похарчени за самолети, и за това колко малко са кашиците днес. И двете теми са тотално неадекватни. И двете въоръжения - самолети и пехота, служат за завладяване на нова територия, нещо, което не трябва да правим. Но трябва да имаме достойна военна сила, която да ни пази в един все по-несигурен свят. Смятам, че министър Красимир Каракачанов, който понякога е критикуван несправедливо много, трябва да строи безбройните шапкари и да се направи реална оценка на боеспособността и ефективността на българските въоръжени сили и да се приоритезира какво трябва да се запази и какво да се подмени. Разбира се, мястото на такова обсъждане е освен в Генералния щаб и в Народното събрание, а не във вестникарски колонки. И стига плач за пехотинците, ние няма да завладяваме никого. Да живее мирът между народите, но все пак трябва да сме готови.