50 евроцента на получен глас вземат партиите в Германия, каза в разговора си с премиера Бойко Борисов Слави Трифонов. И попита защо в България субсидиите за партиите са много по-големи. Всъщност субсидиите и в Германия надхвърлят 1 евро на получен глас, но финансирането има строги правила и изискване за пълна прозрачност.

Системата за партийно финансиране в Германия е основана на три стълба – субсидии от държавата, частно финансиране и членски внос.

Най-много пари – една трета от средствата си, те получават от държавата под формата на субсидии.

Идеята зад държавните субсидии е да се гарантират равните шансове на всички политически формации, както и възможността да действат независимо, а не под натиска на лобисти. Това е заложено в член 21 на германската конституция. Държавните субсидии идват от данъците на гражданите. Това означава, че всеки гражданин на ФРГ плаща от джоба си за всички партии, независимо дали е техен привърженик, или напротив.

Парите се разпределят според броя гласове, получени на последните избори. Но те имат и горна граница. Колкото и партии да участват в изборите, колкото и гласове да бъдат дадени за тях, общата сума от държавните пари за финансирането им не бива да надхвърля 165 милиона евро. Последно право да искат субсидия са имали 20 партии.

ХДС на Ангела Меркел получи след последните избори 48,4 милиона евро, а баварският коалиционен партньор ХСС – 11,8 милиона. Социалдемократите взеха 49,2 млн., “Зелените” - 15,8 млн., Левицата - 12,2 млн., либералната Свободна демократическа партия - 11,7 млн. и “Алтернатива за Германия” – 7,5 млн.

Принципът на разпределение е доста сложен. За първите 4 милиона гласа всяка партия получава по 1 евро на спечелен глас. За всеки следващ глас – по 83 цента. Това е сума, която се плаща всяка година.

Отделно държавата допълва и парите, събрани от членски внос и частни дарения, като към всяко подарено или събрано от членовете 1 евро държавата додава 45 цента. Но отново е поставена горна граница – 3 300 евро е максимумът, който тя плаща за отделно дарение. Тоест, ако някой дари на една партия 3 300 евро, държавата плаща 1500 отгоре. Финансирането от държавата обаче не бива да надхвърля събраното от членска маса или дарители. Тоест сумата, събрана от членски внос, дарения, но и предприемаческа дейност на партията, задължително трябва да е по-голяма от сумата, която плаща държавата.

Това е и една от основните слабости на тази сложна система – тя е в ущърб на малките партии. Това принуждаваше нови играчи на политическата сцена като “Алтернатива за Германия” или пък “Партията” да се финансират и чрез бизнес.

Партиите невинаги са принудени да изхарчат всички пари, които имат, за предизборни кампании, конгреси и заплати. Например консервативният ХДС има 164,8 млн. евро в сметките си като имоти и участия във фирми. Още по-богати са социалдемократите. През 2016 г. те имаха 217,5 млн. евро в сметки и недвижими имоти, а за кампании и партийна работа похарчиха само 141 милиона.

Въпреки това в Германия периодично избухват скандали, свързани с незаконно финансиране. Най-големият такъв бе аферата с черните каси на Хелмут Кол. През 1999-а бе разкрито, че ХДС е приемал и незаконни дарения. Аферата лъсна, когато бе издадена заповед за задържане на тогавашния ковчежник на ХДС Валтер Лайслер-Кийп.

Той бе обвинен в укриване на данъци - през 1991 г. взема 1 млн. марки дарение за партията от оръжейния търговец Карлхайнц Шрайбер, без за сумата да са платени данъци. Бившият канцлер Кол в крайна сметка призна наличието на черни каси в партията си. В същото време той отказва да помогне за окончателното разкриване на истината: “Дал съм думата си на дарителите и няма да си я взема назад - няма да назова партийните дарители, макар всеки ден да се чуват най-различни имена”. Вследствие на аферата Кол подаде оставка от поста почетен председател на ХДС и с това започна възходът на Ангела Меркел, която го наследи на този пост.

Тези дни Германия отново е разтърсвана от такъв скандал, макар и в десетократно по-малки размери. Стана ясно, че “Алтернатива за Германия” е получила нелегално 130 000 евро дарение от швейцарска фармацевтична фирма. Разследването може да струва кариерата на парламентарната лидерка на партията Алис Вайдел, която е обвинена, че е приела дарението.