438 милиона лева за партиите за 16 години - а има ли смисъл?
Хубаво нещо е благотворителността, но защо политиците да си правят имидж с парите на държавата
Има ли смисъл партиите да получават от държавата толкова огромна субсидия? Този въпрос отново е на дневен ред, след като преди дни премиерът Бойко Борисов обеща на Слави Трифонов да намали размера ѝ.
438 444 059 лева са взели основните политически играчи у нас за последните 16 г. Това показа груба сметка, направена от “24 часа” въз основа на получените гласове от различните партии на всички избори от 2001 г. насам и размера на субсидията, който се е променял неведнъж през годините.
Сумата е плашещо голяма, особено като се отчете фактът, че основната част от нея са си я разпределили едни и същи 5-6 партии. (Виж инфографиката.)
Дори политиците не оспорват, че държавните пари за партиите са нереално високи, но за толкова години не намериха политическа воля да предложат по-разумен и приемлив за хората вариант.
За първи път субсидиране от държавата за партиите се въвежда от правителството на ОДС през 2001 г. То влиза в сила от следващата година и е в размер левче за глас. С приемането на закона за партиите през 2005 г. цифрата скача на 1% от минималната работна заплата (тогава 150 лв.) и расте заедно с нея. От 2007-а е увеличена на 2%, от 2009 г. - на 5% от МРЗ (вече 240 лв.).
През 2011 г. партиите си заковават твърдата сума в закона от 12 лв. През 2014-а правят “жест” към народа, като намаляват субсидията с левче и тя става 11 лв.
Оттогава насам в края на всяка година, когато наближи обсъждането на бюджета за следващата, дебатът за държавните субсидии се отваря с нова сила. И всеки път партиите “обещават” орязването им, но накрая тихомълком и по тъмни доби или ранни зори (когато обикновено се приемат последните текстове от бюджета) си гласуват все същите високи суми.
Същото се случи и сега. Само ден след обещанието на премиера нито един депутат от ГЕРБ не предложи намаляване на субсидията при обсъждането на второ четене на бюджета в ресорната комисия. Да видим дали ще го направят в сряда в пленарната зала, или отново ще се разсеят.
Държавна субсидия за партиите трябва да има, за да не попадат те в “обръчите от фирми”. Но дали не трябва да се помисли за намаляването на сумата? Нека не забравяме, че всяка година по-големите партии отчитат спестявания в банки - т.е. могат да оцеляват и без тях.
Важен момент е и за какво партиите харчат парите от субсидията си. От отчетите им пред Сметната палата става ясно, че освен за чисто партийна дейност (издръжка на централите, подпомагане на местни структури, организиране на обучения и семинари) и за предизборни кампании партиите даряват немалка част от парите.
302 хиляди лева от субсидията си е дала например за дарения през миналата година управляващата ГЕРБ. БСП пък е отчела 28 хиляди лева по това перо. Единствената извънпарламентарна сила след последните избори през 2017 г. - партия “Възраждане”, също е дарила половината от субсидията си за годината.
Благотворителността е хубаво нещо. Но не и когато с държавни пари се прави партиен имидж. Тогава става много резонен въпросът, а какъв е смисълът от тези високи държавни субсидии?
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха