Зад съвременна Русия и нейните агенти на Балканите и в Европа не се спотайва нищо друго освен банални империалистически мечти

На 25 ноември 2018 година в Русе бе свикан протест, целящ създаване на нов Съветски съюз, а именно ССДР, включващ независимите държави Русия, Беларус, България и Македония. Което аз тълкувам като опит за идеологическо опаковане на т.нар. протести за цените на горивата.

От подобна акция кухата откъм идеи протестна дейност в Европа кънти още повече. При всичките си недостатъци СССР бе модернизационна идея и благодарение на нея човечеството дължи успехите си в Космоса. Докато зад съвременна Русия и нейните агенти на Балканите и в Европа не се спотайва нищо друго освен банални империалистически мечти.

Русия не е СССР

и опитът да се

пришива

величавото

минало

прави жълтите жилетки и други хибридни акции на континента още по-лишени от смисъл.

Социалистическата идея, станала основа на СССР, имаше добри намерения. Факт е, че сатанинският конструкт, който се получи, меко казано, не е за хвалба. Но това, новото, е по-зле. В съвременна Русия

никой няма

за цел

освобождение

на човечеството

и всеобщо

благоденствие,

а само да си продава газта по-скъпо.

Впрочем ходил съм в нявгашния Съветски съюз два пъти. Втория път напуснах страната на 19 август 1991 г. - деня, когато тя практически престана да съществува (проваленият опит за преврат срещу Горбачов) и след това веднъж в съвременна Русия.

Разбира се, старият Съветски съюз бе идиотско място, но когато попаднах в нова Русия, почувствах зловеща хладина. Нещо, което не бях усещал някога. Общество, построено на есенциалния егоизъм. Усетих го на Сенатския площад в бившия Ленинград, пред паметника на Петър І(Медний Всадник, за по-дъртите читатели на Пушкин) стояха просякини на кон. Те приближаваха, като не можеш да разбереш дали ще те посекат, или просто стъпчат, и искаха пари за зоб.

Това е националната доктрина на съвременна Русия и да пазим светлата памет на Съветския съюз, който имаше, макар и лицемерна, все пак хуманна риторика.

Глупаците, които изпълняват нарежданията на Кремъл, нека не смесват това със социализма.

Това днес е

завършен

арогантен

империализъм и

нищо повече

Всъщност реализираният СССР е днес Европейски съюз. Стремежът към благоденствие за всички, т. нар. кохезионни политики, и съчетаването с всякакви форми на ограничен суверенитет силно напомнят доктрината “Брежнев”.

Неслучайно Орбан и другите критици на либерализма по брюкселски казват “Ние не се дадохме на Сталин и Андропов, сега няма да се подчиним на Меркел”.

А т.нар. Македония си е чисто сръбски продукт, чиято цел е само една - да не се наричат жителите на Скопие и Охрид българи. В това Белград бе подкрепян от Москва, която от времето на Иван Грозни гледа на сърбите като аванпост на славянството на Балканите, а на българите и гърците - като конкурент в борбата за титлата нов Рим (наследник на Константинопол). Затова е тая неистова борба Скопската република да не влезе в НАТО и да се откъсне от Белград.