Още акценти от визионерското интервю на президента на републиката в периода 2012-2017 г. пред Кристина Кръстева:

Делението днес не е на леви и десни, а на демократи и националпопулисти

Миграционната криза през 2015 г. е стратегическа грешка, с която Меркел ще остане в историята въпреки нейната мъдрост и огромен принос за Германия и ЕС в трудните години на рекорден брой кризи

Радев вече назначи едно служебно правителство. Каква алтернатива бе то и как то пребори корупцията? За 2 г. не сме чули един негов приоритет, едно решение, една инициатива, дори няма нито едно президентско интервю на живо

Тест за партиите ще са европейските и местни избори догодина. Едва след тях ще се прецени има ли нужда от промяна

Борисов може да мисли за друга обществена роля, включително президентска, след като завърши пълен трети премиерски мандат

------------------------

Европейският съюз е пред трудни и решаващи времена. Той трябва да се справя с няколко предизвикателства едновременно в един разбъркан и несигурен свят.

На 26 май 2019 г. България ще гласува за бъдещия Европейски парламент. През септември чухме последната годишна реч на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер “За състоянието на съюза”. През ноември ЕНП номинира за негов наследник от догодина Манфред Вебер. Водещ кандидат за поста ще направят и от останалите политически семейства.

В новата поредица на “24 часа” каним бивши български президенти и премиери да изложат визиите си за сценариите пред Европа. Говорим с държавния глава в периода 2012-2017 Росен Плевнелиев.

--------------------------

- Г-н президент, очаквате ли националистическите и популистични партии да станат трета, дори и втора сила в следващия Европейски парламент?

- В България и в Европа идва часът на националпопулистите. Те говорят едно и също: “Елитите вече нямат нищо общо с народа. Гласът на хората не се чува. Институциите са превзети и обслужват силните на деня, не обществото. Глобализацията е мръсна дума. ЕС е диктатура на бюрократите. Диктаторът Путин е приятел.” Голямото деление за мен днес в Европа е на демократи и националпопулисти. Демократите трябва да се изправят пред предизвикателството на националпопулизма с кураж, а идващите европейски избори са битка от историческа значимост. Ако демократите победят и имат комфортно мнозинство в Европейския парламент, то ще бъде, защото техните идеи са несравними, тъй като водят до трайна свобода и просперитет. Демократите обаче не бива да сочат само към националпопулистите като опасност, но и трябва да отидат сред хората и да отстояват своите идеи. А хората трябва да знаят, че не силните лидери, а силните институции са важни, че месии и магическа пръчка за мир, просперитет и човешки права няма. Те се отстояват ежедневно и се базират на научените уроци от историята. А тя ни учи, че националпопулисти има още от времето на Римската империя и че за над 2000 г. в нито една държава те не са решили нито един проблем устойчиво.

- Преди 4 години Вие бяхте първият български държавен глава, поканен на президентския панел в Мюнхенската конференция по сигурност, където формулирахте тезата за студен мир в света. Къде сме сега?

- Днес наблюдаваме всичко това, за което говорих преди 4 години. И тогава, и сега не съм съгласен с тезата на всички, които твърдят, че вървим към втора студена война. Тезата за повторение на вече случили се исторически събития води до неразбиране на процесите, които текат днес. За разлика от времето на студената война, днес няма никакво, дори базисно доверие между световните лидери, поради което сме свидетели на рекордна нестабилност и противопоставяне. ООН отчита рекорден брой кризи и конфликти, бежанци и терористични атаки след Втората световна война. Свидетели сме на невиждана нестабилност и противопоставяне. Светът плува в непознати и дълбоки води. В Черно море също ври и кипи. Русия постави в подчинение и дестабилизира трайно много държави в своята периферия - Грузия не контролира 1/3 от територията си, в Украйна се води война, замразени конфликти са инсталирани навсякъде - от Азербайджан, Армения до Молдова и Украйна. В България от президента и парламента до медиите и обществото се избягва дебата по същество за истинските причини за рекордната нестабилност и по-специално ролята на Русия – кибератаки, хибридни действия, пропагандни войни, опити за дестабилизация и бунтове срещу законно избраните правителства. Необходима е адекватна оценка за заплахите и целенасочени действия. Студеният мир е период на преход от един световен ред, създаден като научен урок от разрухата на Втората световна война, който за съжаление изгубихме, към нов световен международен ред в един много по-различен многополюсен свят на 21-и век, в който балансът на силата е все по-труден. Студеният мир е период на пробив и поставяне под въпрос на установените ценности, като сме свидетели на нови опити за възраждане на политиките на велики сили и техните изконни интереси, което е изключително опасно и ни връща поне 200 години назад. Студеният мир е период на трансформация, в който

научните постижения са

по-важни от природните ресурси,

а най-важни трябва да бъдат моралът и ценностите, но къде са те днес? Тръмп, Ердоган, Путин, Орбан – кой от тях днес е символ на общочовешки ценности и служи като морален компас на обществото? Във времето на студен мир наблюдаваме много силни лидери, но дали са мъдри? Преди хората бяха горди да живеят в демокрация, днес мнозина я поставят под въпрос. Националпопулистите претендират, че са демократи и искат да се чуе гласът на хората, но всъщност имат недемократични методи, като атакуват институциите на правовия ред и ограничават човешките права и свободи.

- Къде се провали канцлерът Меркел, която очевидно изгуби ореола си?

- Не е важно как се влиза в политиката, а как се излиза. Когато си на върха като държавен и правителствен ръководител, може да допускаш грешки, да се извиниш и да продължиш напред, но не бива да допускаш стратегически грешки. За съжаление, хаосът, който наблюдавахме в Европа покрай миграционната криза през 2015 г., е именно такава стратегическа грешка, с която Меркел ще остане в историята въпреки нейната мъдрост и огромен принос за Германия и ЕС в трудните години на рекорден брой кризи.

Европейският съюз днес трябва да се фокусира по-малко върху техниката и процедурите и повече върху смисъла. А какъв по-голям смисъл от това да завещаем на следващото поколение траен мир? А той е възможен, когато народите постигнат определено ниво на интеграция, което да направи бъдеща война невъзможна.

Бих наблегнал на ЕС като миротворец, като проект за мир, защото той е създаден именно като такъв и е изключително успешен именно в това - ЕС гарантира траен мир в Европа и е надеждата и за постигане на траен мир на Балканите. Във времето, в което президентите Тръмп или Путин не работят за надграждане на правилата и институциите на международния ред, ролята на ЕС като миротворец и демократичен регулатор на конфликтите по света става незаменима. Второ, бих отстоявал ЕС като морален стожер, като боец за ценности. Днес мнозина поставят под въпрос европейските ценности от конюнктурни съображения. Върховенството на закона, човешките права и свободи, свободата на медиите и демократичните институции трябва да се отстояват от всички. И трето, бих отстоявал единството на ЕС и двигателя на интеграцията на всяка цена.

- Президентът Еманюел Макрон ли е новият лидер на ЕС, или ние всички като държави членки трябва да имаме еднакво силен глас, както ми каза в интервю Манфред Вебер, след като бе излъчен за следващия председател на Европейската комисия?

- През 2016 г., четири дни след Брекзит, президентът на Франция Оланд ме покани, за да обсъдим ЕС след Брекзит. Тогава аз казах: “Немско-френският двигател на обединена Европа трябва да включи на още по-висока скорост, защото, ако се допусне националпопулистки пробив в една от двете водещи държави, ЕС ще бъде в смъртна опасност.” Но много зависи и от всяка една от държавите членки да допринася за европейското единство. Отказът от играта на велики сили и равноправието между страните членки е предпоставка за мир и уникално постижение на България, която векове бе една от най-пострадалите от политиката на велики сили. Затова на нас ни отива да подкрепяме и да работим за европейското единство, а не да го поставяме под въпрос.

- Докато бяхте действащ държавен глава, не нарекохте нито веднъж сегашните “Обединени патриоти”, тогава “Патриотичен фронт”, патриоти. Изказвахте се винаги за тях като за националисти. Каква е ролята им днес - част от темела на управлението ли са, или са прът в колелото на историята?

- Сблъсъкът между демократи и националпопулисти днес е особено видим в България и Европа. Националпопулистите водят битка срещу статуквото, въпреки че в голямата си част са бивши агенти на Държавна сигурност, комунисти, русофили и по правило платени от български олигарси или Кремъл, но са се самообявили за патриоти.

Демократите са

истинските патриоти,

защото те подкрепят принципи, а не интереси, защото градят институции и правов ред, което води до развитие и просперитет. Националпопулистите претендират, но не са патриоти, защото отслабват икономиката и институциите, следователно водят народа към изолация и бедност, гонейки стратегическите инвеститори и предприемачите. Призивът на всички национал-популисти днес за “Европа на суверенните нации”, пропагандирана от Путин, Орбан, Льо Пен, Фарадж и много други, по същество е призив за Европа на националните граници и тясно националните интереси, следователно е покана за нестабилност и конфликти.

Зад националпопулистите

по правило стоят олигарси

и чужди геополитически

интереси, което в никакъв

случай не е патриотично. Дори една Марин льо Пен се оказа финансирана от руски банки. Не бива да допускаме патриотичното да бъде монополизирано от национал-популистите. Това ще бъде историческа грешка за България. За това се борих през целия си мандат. За съжаление, президентът Радев прави точно обратното, което ще има тежки последици за българската демокрация.

- Вие сте сред най-яростните критици на действащия президент. Защо? Не ви ли притеснява, че биха ви упрекнали в липса на уважение към институцията?

- Основополагащата идея на демокрацията е респект към всички. Обединени в различията си и представителството на всички обществени групи и партии е важен принцип, заложен в конституционните основи на президентската институция. Радев е първият български президент, който публично и системно не спазва този принцип и се държи като класически популист и опозиционер, а не като президент на всички българи. Ако погледнем неговия мандат - вече минаха 2 години - отвъд рейтинга и думите,

посочете ми един резултат,

едно свършено нещо от

Радев за две години.

Той атакува постоянно правителството и институциите. Според него парламентът е нотариат, правителството е корумпирано, алтернатива няма и той дава заявка да бъде такава. Но каква е алтернативата, която той представлява? Какви са неговите идеи и решения? Дотук не видяхме нито една негова инициатива, не пое никакви публични ангажименти и приоритети, облечени в работещи решения. Няма никаква външнополитическа тежест и инициативи. Отвъд претенциите на президентската институция какво е съдържанието? Радев вече назначи едно служебно правителство. Каква алтернатива бе то и как то пребори корупцията? “Дела трябват, не думи”, бе казал Апостола. Но днес в президентството думи много, дела по същество никакви. Ще се надяваме това да се промени, защото многократно съм казвал, че неуспехът на българския президент не е успех за никого.

- Вярвате ли, че Румен Радев иска да бута властта? А Слави Трифонов? И дали има връзка между тях?

- И Радев, и Слави Трифонов, и сценаристите зад тях, които громят статуквото и се представят като хора от народа, трябва да покажат, че уважават демокрацията и нейните принципи, като се определят и спрат да мълчат по въпроси от съществено значение. Скандално е мълчанието на държавния глава например по въпроса за комунистическото минало, тоталитарния режим и неговите тайни служби, по въпроса за руската окупация на Крим и дестабилизацията на държавите в региона, по въпроса за налагания от Русия олигархичен модел и ендемична корупция. Не сме чули неговото мнение за влизането на България в еврозоната, за лелеяния от олигарсите и Кремъл модел на налагане на президентска република в България. За мен няма никакво логично обяснение за последния назначен конституционен съдия от президента - личност, която системно критикува парламентарното устройство на държавата и подкрепя идеите за президентска република,

освен ако Радев наистина

не планира промяна на

системата чрез налагане

на президентска

република в България

Той дължи конкретни отговори на много въпроси от стратегическа важност за България, и то незабавно.

Изминаха вече две години, но не сме чули един приоритет, едно решение, една инициатива, дори едно президентско интервю на живо. Радев е първият държавен глава, който системно атакува народните представители и не стъпи в Народното събрание след инагурацията. Или го е страх от неудобни въпроси и няма какво да каже по същество, или съзнателно принизява тази най-важна институция, с оглед обслужването на бъдещ сценарий за смяна на системата.

- Защо не приехте явните аванси на така наречената стара или градска десница да я поведете? Как виждате своята роля там, а също и тази на Христо Иванов?

- Бях независим, равно отдалечен от всички, но и държах отворена вратата за всички, отстоявах принципи и давах решения по наболелите въпроси. Ще продължавам да действам така и за в бъдеще - надпартиен, но лоялен и посветен на зададената посока за европейско и демократично развитие. Ако се наложи, за това ще ходя и на барикадите, както неведнъж посочих. Защото днес сме свидетели на геополитически сблъсък в България и, за съжаление, много хора работят за това страната рязко да се отклони от зададената правилна посока и да се превърне отново в лесна плячка и троянски кон на чужди геополитически интереси.

- Бихте ли препоръчали на Бойко Борисов да подаде оставка, за да търси реализация без патриотите?

- Не виждам такъв вариант.

Оставката не би следвало

да стои на дневен ред днес

Търпението е добър и много ефективен инструмент за тези, които го владеят. Търпение и постоянство. Правителството постигна немалко и в икономиката, и в модернизацията, и в регионалното развитие. България стои добре на фона на останалите в региона. Имаме исторически постижения - успешно председателство на Съвета на ЕС, Договор за приятелство и добросъседство с Македония. Благодарение на мъдрата външна политика България днес стои добре като доверен партньор и приятел за всички в региона. Резултатите от тази политика са видими - например признаването на българско малцинство в Албания, поставянето на историческия дебат с Македония на принципна основа и много други. За тези постижения на правителството целият свят дойде на крака, за да ни благодари и поздрави, а единствените, които ги оплюха по балкански, бяха президентът Радев и Корнелия Нинова.

- Докога прогнозирате, че ще продължи мандатът? Добре ли е да има избори 2 в 1?

- Като сериозен демократичен тест за баланса в обществото и силата на политическите партии ще се явят предстоящите догодина европейски и местни избори. Чак след това би следвало да се прецени как да се продължи напред.

- А бихте ли препоръчали на Бойко Борисов да се кандидатира за президент? И кой в този случай би бил подходящият му заместник начело на изпълнителната власт?

- Предпоставка за

потенциалното поемане от

министър-председателя

Бойко Борисов на друга

обществена роля е

успешното завършване

на третия мандат,

още повече в контекста на незавършените изцяло предишни два мандата. Добре е за обществото да видим на следващите президентски избори демократичния сблъсък на идеи и визия за България на повече от един силни кандидати. Иначе не се съмнявам, че ГЕРБ има достатъчно кадри, които да могат да поемат една или друга държавна и обществена роля.

- Справедливостта изисква да отбележа факта, че първо на "24 часа" съобщи приоритета Западни Балкани на българското председателство на Съвета на ЕС, и то месеци преди старта му. Научихме за това най-напред от вас. Спомням си разговора ни в края на миналата година, когато вие разкрихте, че премиерът Бойко Борисов ще се облегне на опита на царя и на вашия, като членове на Съвет на мъдреците за европредседателството. И в този съвет именно вие първи посочихте приоритета Западни Балкани, за който сега говори не само ръководството на ЕС, но и чак премиерът на Япония. Защо е толкова важно целият Балкански регион да бъде приобщен и каква е ролята на България в този процес?

- Достойният и позитивен начин, по който днес България стои в региона е постижение на не един и двама държавни ръководители, а колективен и неоспорим успех на българската държавност. Радвам се, че председателствах като държавен глава Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, където заявих: "България иска границите на Балканите да падат, а не да се местят." Днес доверието и очакванията към България са големи в региона. България е незаобиколим фактор и дава решения, а това е предпоставка за

българска икономическа и

политическа експанзия

в съседните държави.

- Членувате във всички водещи клубове на планетата редом с президентите на Щатите и с големите умове като Фукуяма. Сред тях е Световното правителство в сянка, чийто член сте. Какво печели България от всички тези безспорно най-високи позиции?

- Продължавам да представлявам България и да работя за България. Където и да ходя по света, оценката е за един успешен мандат, посветен на европейското и демократично развитие на страната. Световните лидери ме възприемат като равен, доверяват ми се, търсят моето мнение. Продължавам да работя за доброто име на България по света.

- Вие винаги наблягате на младите. Ако трябва да перифразирам Мартин Лутер Кинг с неговото прословуто “Имам една мечта”, каква е вашата?

- Мечтая за траен мир, за един свят, който е постигнал синхрон между природата и цивилизацията, в който възходът на технологиите ще доведе до просперитет и справедливост за всички. Мечтая за една просветена и отворена към света България, в която постиженията на модерния свят и индустриите на бъдещето са достъпни и са се превърнали в ежедневие за българите. В света има само два типа богати държави – тези, които имат петрол и газ и тези, които имат работещи институции. Ние не сме в първата група, следователно единствената рецепта за бъдещето на България е да надграждаме институциите на демократичната държава по примера на Швейцария, Естония, Германия и десетки други прогресивни и модерни държави.

ВИЗИТКА

Роден на 14 май 1964 г. в Гоце Делчев

Завършил Техническия университет - София

От 2007 е член на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците. От 2008 е член на борда на директорите на Американската търговска камара. Шеф на “Линднер - България”, създател на Бизнес парка и на София Тех парк

През 2009 става министър на регионалното развитие в кабинета “Борисов”

На 30 октомври 2011 г. е избран за президент на Република България. Напуска “Дондуков” 2 на 22 януари 2017 г., след като сам отказва да се кандидатира за нов мандат.

Не спира да пътува по света, за да откликва на покани като водещ лектор на престижни форуми. Член е на Трилатералната комисия, известна като Световното правителство в сянка

Женен, с три деца