И при патриотите, и при реформаторите проблемът е, че двама са малко, а трима са много. Особено когато всеки един от тях иска да е “най-”

“Аз как да уцеля трите минути, в които са си говорили Валери, Волен и Краси?” Това попитал депутат от “Обединени патриоти”, когото и двата лагера обвинили оня ден, че казал нещо, с което взривил тънката паяжина разбирателство в миникоалиция на макситурбуленции.

Да се чуди човек дори не им ли е неудобно, че имат “обединени” в името си. Даже и Бойко Борисов, дали съзнателно, или не, ги нарича с доброто старо име от миналия мандат “Патриотичен фронт”. Тогава Красимир Каракачанов и Валери Симеонов бяха само подкрепящи, без да са в лодката на властта.

В миналата лодка на властта се возиха шумно със скандали и реформаторите.

И двете “малки

коалиции” се

състояха от

по трима

големи лидери

Такива, които искат нонстоп да се доказват кой измежду тях е не по-по-, а само най-.

И двете малки коалиции не са нито за миг единни. В най-добрия случай са двама срещу един. И в РБ, и в ОП крилата не се събираха в една стая на парламентарната група.

Реформаторите имаха важни каузи, за които се бореха в един глас - съдебна реформа, електронно гласуване, анти- АЕЦ “Белене”.

Колкото и да се караха, каквито и подмолни номера да си въртяха, от тези теми никой не се пусна - нито Лукарски, нито Радан, нито Кунева. Иначе реформаторите се наричаха “опортюнисти” (в неформални разговори това звучеше в по-нецензурен вариант) и “опозиционери” (Христо Иванов и Радан Кънев).

Днешните партньори на ГЕРБ отдавна не са говорили в един глас за какво се борят. Напротив - от парламентарната трибуна и насред контрола единият попита другия защо не разваля концесии.

Което, от друга страна, е някакъв напредък - същата пленарна зала, преди да се обединят около ГЕРБ, се е червила от не една цинична реплика помежду им. Действително обаче е самоунищожително, че тримата патриоти заговориха за различни цели - един за доходите, друг - за проверките по хотели, трети - за самолетите.

И забравиха пенсиите, които ги вкараха в парламента. От друга страна, патриотите хем са родолюбци, хем за едните постоянно се говори, че са към Путин (тоест за двама от тримата), а за третия - че е прозападен. Той затова и си хареса за партийна централа знаковата сграда на “Раковски”. Така че

днешните

патриоти са

си чисти

интернацио-

налисти

Иначе поне не правят грешката, която допусна Веселин Марешки тези дни - окрилен, че го е посетила Льо Пен, се самопровъзгласи за “европейски патриот”.

Така, както всички части на реформаторите пристъпиха във властта с благородни намерения, по същия начин влязоха пълни с добронамереност и светла визия за държавата и патриотите.

Някъде по пътя, и то още в първата му половина, обаче и двата съюза се пречупиха.

Вероятно от свръхнапрежение кой да изпъкне повече пред премиера и пред публиката, а може би по други, те си знаят какви съображения, но

и двете коалиции

забуксуваха в

един и същи

критичен период -

след края на

първата година

Патриотите нямат претенцията за елитарност и изключителност на реформаторите. Те не делят медиите на добри и лоши и не им менторстват (разбира се, с изключение на старата вражда между “Алфа” и СКАТ). Просто като стане напечено, тримата спират да си вдигат телефоните. А вторият ешелон е по-отзивчив към журналистите, но пък разиграва, че не знае какво прави първият.

Иначе ОП по-малко открито се топят и издават, но пък подмолната им подривна дейност чрез близки им сайтове тече като Амазонка. Освен това, макар и да е пълен нонсенс, в ОП уж са партньори, а гледат да се свалят от високите клони - единият иска оставката на другия, който му отвръща със същото.

Много е различен и начинът, по който слизат от сцената на “Дондуков” 1. Христо Иванов си даде сам оставката - от раз, след като депутатите не приеха члена за Висшия съдебен съвет в конституцията във вида, в който настояваше той.

Валери Симеонов се забави месец, преди да го направи. Освен това Христо Иванов не посочи своя наследник, за разлика от лидера на НФСБ. Иванов си тръгна заради Народното събрание, Симеонов - заради натиска на улицата.

И още две прилики.

И двете коалиции са майстори на целия филмов спектър - от политическа комедия през драма до трилър та чак до хорър. При сегашните обаче лентите са по-зрелищни.

Общото е и че двете “малки коалиции”, с още по-малки изключения, се успокояваха само след посещение при Борисов.

Премиерът е единственото свързващо звено, което държи цялото това многообразие в малките коалиции. В предишното му правителство конструкцията, в която имаше двама коалиционни партньори (ГЕРБ и РБ), а “Патриотичният фронт” само подкрепяше, без да участва във властта,

конструкцията бе

наречена с

часовникарския

термин “Ос

на баланса”

В този мандат тя си няма име, но пък премиерът много по-често говори за нея. Преди да си тръгне Валери Симеонов от правителството, на няколко пъти Бойко Борисов повтори, че не го подканва да излиза, понеже това ще счупи конструкцията. Симеонов излезе, а фундаментът се запази. Засега като че ли пробойни няма.

Иначе на границата на бента, преди опасно да избие напрежението между “малките” партньори, спасението е посещение в правителствената резиденция на премиера. Но никога заедно - или само едното течение, или другото.