Това, че сме бедни не е проблем на Shell, President или Apple, а наш
Отново се върти в социалните мрежи дежурният периодичен колаж от двете снимки на един и същи продукт - една от държава от Западна Европа и една от България. Целта е сравнение на цените, което показва по-ниската такава на Запад спрямо у нас. Коментарите са гневни.
Това е дълбоко манипулативен похват, показващ тотална липса на базисни икономически познания.
Компаниите производители печелят от мащаба. Когато верига във Великобритания им поръча огромно количество от дадена стока и подпише дългосрочен договор, цената пада. Веригите, опериращи в България, не могат да си го позволят, защото пазарът у нас е няколко пъти по-малък спрямо британския. Средният марж на печалба на веригите у нас е точно такъв, какъвто е и на Запад - в диапазона 4-9 процента.
Друго перо, което се забравя, са транспортните разходи. Ако производителят е във Франция, транспортните разходи до Великобритания са едни, а до България - други.
Валутният ефект също не е за подценяване. Макар че сме с фиксирана спрямо еврото валута, трансакционните разходи евро-лев са по-високи спрямо тези евро-паунд.
Нишката се къса най-осезаемо във възприятието, че производителите на дадена стока трябва да си нагодят цените спрямо стандарта на живот в съответната държава - във Великобритания да продават скъпо, защото е богата, а у нас - евтино, защото сме бедни. Частният бизнес не е социална политика или дарителска кампания. Това, че сме бедни не е проблем на Shell, President или Apple, а наш.
*От фейсбук