Качвам се за презокеански полет на летище "Джон Кенеди" в Ню Йорк. Сменям самолета на летище "Шарл де Гол" в Париж и кацам на летище "Стефан Стамболов" в София.

Така бива ли, ами бива...

Да кацна обаче на летище "Желю Желев" при подобен полет ми е (простете) комично :)

Не отричам заслугите на г-н Желев в някои периоди на живота му. И смятам, че би трябвало да бъде почетен. Независимо от негативните ми лични емоции. Но да бъде наречено столичното летище на негово име не е съизмеримо със значението на г-н Желев в българската история. Вече писах за мащабите....ами ако българската врата към света се нарече "Желю Желев", за да има градация трябва да помислим дали бъдещата българска космическа станция на Луната да не бъде наречена на Александър Малинов, а тази на Марс - на Княз Борис Първи.

Чета днес в "24 часа", че моят приятел Петко Симеонов продължава да развива идеята за летище "Желев".

Петко, правиш Желю за смях с това предложение. А в този случай човекът не е заслужил подобна подигравка. И ако има друг свят...предполагам, че му е терсене там...

Онзи ден Момчил Дойчев написа нещо много разумно във "Фейсбук" : " (...) мисля, че увековечаването на неговия принос за демократизацията на България може да се осъществи като се нарече историческата 65 ауд. в СУ "Д-р Желю Желев", като се преименува гимназията в Шумен на "Д-р Желю Желев" и улица "Чавдар войвода", където живееше сем. Желеви в улица "Желю Желев".