На този ден обявиха свалянето на Тодор Живков. Това беше вътрешен преврат в БКП, но причините за него бяха външни.

Беше Рейгън, който обяви война на Империята на злото, както нарече Съветския съюз, и я спечели. Москва вече не можеше да крепи режимите в Източна Европа.

Бяха хората от протестите на Екогласност и неформалите от зараждащата се опозиция, които преодоляха страха и излязоха на улицата. Които се опълчиха публично на режима.

Беше Солидарност, която вече се яви на избори в Полша и помете полските комунисти. Oще през юни те спечелиха всички места в парламента и 99% от сената, за които можеха хората да гласуват.

И най-вече бяха дисидентите, политическите затворници и борците срещу комунизма, които през дългите години на терор и преследване не се огънаха, не се уплашиха.

Ако днес можем да пишем това свободно, то е заради всички тези хора. Онези, които отказаха да живеят в лъжа, както каза Солженицин. Да ги помним и почитаме.

*Коментарът е от фейсбук