Единственото в света 75-грамово откритие най-вероятно е изработено от майстори в Константинопол

Първият в света златен кръст реликварий с частица от Христовото разпятие, който беше открит на Трапезица, е част от уникална находка.

“Безценната реликва! Може да се постави до намерените през 70-те години на миналия век Преславско златно съкровище и кръст реликварий от Плиска, каквито са известни три в света”, обяснява откривателят ѝ проф. д-р Константин Тотев.

Единственият кръст енколпион от чисто злато, намиран досега не само у нас, но и в света, е бил положен източно от стълба на олтарната маса в новоразкрита църква №23 на Трапезица и е лежал в специална малка камера. Там екипът е

попаднал на

още два кръста

- единият е нагръден от бронз, а другият е метален процесиен.

“Достигнахме до малка камера, опакована от хоросан, в единия край на която се подаваше ухото за провесване на въпросния златен кръст реликварий. Изваждането му се оказа доста трудно, защото една от плочите на подовото ниво беше затиснала част от фундаментите на южната страница на абсидата. В рамките на около 3 часа успяхме да освободим и да извадим златния реликвариен кръст”, разказва проф. Тотев.

Сюжетите върху него - от едната страна Разпятие Христово с три медальона на светци, а от другата Богородица - Оранта, го причисляват към кръстове, които се появявят във Византийския свят, най-вече през IX-XI в. по време на Македонския ренесанс, на Комниновия и през Палеологовия период.

“Тази група се свързва с византийските ателиета на Константинопол във втората половина на XII век. Открити са подобни бронзови, а в някои музеи има и сребърни. Понякога тяхната украса е свързана с различни допълнителни ювелирни техники, каквато е украсата с ниело. Ухото за провесване е изключително изкусно направено и е използвана живачна смес, която създава черен контур. На различните стени на тази 12-стенна форма на ухото са представени палмети, кръстове, изключително прецизна е ювелирната украса”, допълва Тотев.

Златният кръст тежи 75 грама. Освен че в света досега няма откриван такъв от злато, той се отличава и със своето място в олтара.

Поставен е като

реликва при

строежа на

самата църква

през XIII в. “Още през VIII в. на Седмия вселенски събор, когато са водили борба срещу иконоборците, се изисква да не може да се строи църква, без да се постави реликва за нейното освещаване”, разяснява ученият. Според проф. Тотев рядък и уникален го прави обаче фактът, че е

открит

непокътнат на

най-свещеното

място

заедно с олтарната маса и други дарове. Скритата от векове под земята на Трапезица църква е запазила непокътната олтарната маса, върху която са гравирани три изображения на патриаршески кръстове с надписи “Исус Христос”. Над тях стои друг надпис на кирилица - “Цар на славата”, както наричат в свещеното писание Исус Христос.

“Това е формула, която е свързана с 24-ия псалм Давидов, където се очаква идването на месията”, обяснява проф. Тотев. Тази находка също няма аналог в България.

“Най-важното е, че кръстът е свързан както със стълба на олтарната маса, така и с надписите върху нея. Имаме един затворен цикъл, който представя богослужението в олтара. Обикновено при поставянето на реликви е ясно, че се използват паметници от по-стари времена, както е в случая”, допълва той. Три са известните в света подобни златни кръстове.

През 70-те години на миналия век е открито разпятие - реликварий край южната крепостна стена на Плиска. Кръстът е украсен с живачна смес, на него са изобразени евангелски сцени, състои се от три части, но е от друга група по-ранни златни кръстове енколпиони, обяснява археологът.

“Кръстът от Трапезица е изработен преди падането на Константинопол. Впоследствие неговите модели започват да се тиражират най-вече в Русия, в манастирски ансамбли, наричат се руски тип кръстове енколпиони, но златен екземпляр нямаме известен”, разяснява Тотев.

Чия е поръчката, дали го е носило духовно или светско лице и кой е бил ктиторът, осигурил реликвата с частица от светия кръст за храма - това са въпросите, на които екипът археолози ще търси отговори. Те се надяват да попаднат на погребения в наоса на църквата, за да разбулят загадката. През този сезон са разкопали 5 знатни погребения със златни накити в притвора.

Новооткритата през септември църква е и първата на Трапезица, в която са намерени стенописни образи и части от библейски сцени. Богатата живопис дава основание на специалистите да

я сравняват с

Боянската църква

Сред около 250 касети фрагменти от стенописната украса се открояват два пласта - от XIII и XIV век.

“На пръв поглед има части от едно изображение на Йоан Кръстител, който държи блюдо с отсечената си глава. Едно изображение на Богородица, което най-вероятно е свързано със сцената Благовещение, други три образа, които смятам, че са от “Вход Господен в Йерусалим”, както и образи на група воини, които, изглежда, са също от сцена от Страстната седмица”, обяснява доц. д-р Диана Тотева от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Има и галерия от миниатюрни образи, които подсказват, че някои от художниците са работили в скрипториуми в Търновград, където са писани илюстровани кодекси.

Учените обясняват, че кацналата на крепостната стена църква чудо им дава възможност да съдят за

живота на

непроучвания

досега квартал в

западната част

на Трапезица

В некропола край нея древните боляри продължават да погребват близките си до началото на XV в. Сред по-ценните находки от некропола се откроява златна монета на Йоан Дука Ватаци, която е орязана в 60-те години на XIV в. Има открити над 200 монети и накити.

“В погребалната площ има и женски погребения, т.е. тя не може да се свързва с военна църква. Това ни насочва, че е енорийски храм, свързан с градската култура”, твърди проф. Константин Тотев.