Служители на ниско ниво в телекоми най-вероятно са давали информация за телефонни номера и имена на хора, които водят висок стандарт на живот, на бандата мошеници, въртяла финансови измами с интернет телефони у нас. Това заяви пред “24 часа” участник в разследването.

Бандата е разкрита при акция на ГДБОП и спецпрокуратурата в края на октомври, но за действията ѝ се разбра преди ден.

Групата се състояла от българка, израелец и сърбин. Те действали у нас от година с 2 колцентъра и 7 интернет платформи с домейн в Естония. Днес апелативният спецсъд в София ще реши окончателно дали задържаните Михайло Маничич, Давид Менахем и Мария Велчева ще останат зад решетките. Тримата не са осъждани, нямат и криминални регистрации в полицията.

Служители, наемани от групата на работа, били обучавани като оператори. Основно в колцентровете били назначавани ученици или студенти. По указание на “работодателите” младежите

не се представяли с истинските си

имена, а с фалшива самоличност

Набирали “клиентите” си по телефон, който на джиесемите на потенциалните жертви излизал като позвъняване от Великобритания. Предлагали им търговия с акции и злато.

Освен богаташи измамниците прилъгвали и хора от средната класа.

“Убеждаването не е траело дълго. Необходими са им били само няколко телефонни разговора със заучени реплики за бързо богатство и човекът в отсрещната слушалка се зарибявал”, обясни прокурорът по делото Ваня Христева.

Жертвите били 30-ина, но само 17 се решили да свидетелстват. Другите отказали, защото се страхували да не се разчуе, че са били измамени.

Доверчивите клиенти превеждали по интернет платформи различни суми, най-малката била 300 евро. В началото се създавало впeчатление у клиента за печалба, но след известно време под предлог “сриване на борсата” той не получавал очаквания дивидент.

“Зарибяването е продължавало, докато жертвата изпадне в невъзможност да продължи финансирането. При желание за отказ от по-нататъшни инвестиции, се оказвало, че клиентът няма обратна връзка”, каза във вторник зам. главният прокурор Иван Гешев, на когото също преди време се обаждали лъжливи брокери.

Когато ужилен се усетел и пробвал да анулира паричен превод, веднага получавал обаждане от колцентър.

Обикновено тонът на брокера

бил заплашителен

и дори жертвата да затвори телефона, той звънял отново.

Пред разследващите брокерите твърдели, че смятали, че развиват реална търговска дейност, макар и с фалшиви имена. Шефовете им ги уверили, че това е наложително от мерки за сигурност. Когато служител разберял, че участва в измамата, веднага бил уволняван.

Схемата бил хит в Западна Европа. Разследващите обаче не знаят откъде нашенците са почерпали опит.