Да се късат ризи против детския карнавал е същото като да обереш банка, намазан с лимонов сок, вярвайки, че няма да те видят охранителните камери

Не мога да разбера защо някои се опитват да противопоставят Хелоуин на Деня на народните будители. Хелоуин си е една комерсиализирана Задушница, даже и съвпада по време с българската мъжка Задушница, която бе в събота. Това, че се набляга на карнавалното, е следствие на комерсиализацията. Но и дядо Коледа си е комерсализация. Никога не разбрах защо е дядо, а не баба Коледа, но това е друга тема. Народните будители не е някакво мухлясало почитане на брадати възрожденци, а е празник на светлината, ден на вечния стремеж към свобода и съвършенство.

Това са три различни неща. Хелоуин, Народните будители и Задушница дори не съвпадат като дата и трите заслужават нашата почит. И можем съвсем безконфликтно да ги отбелязваме и трите. Задушницата, почит към починалите ни близки, ми се струва, че се неглижира малко на ниво семейство. Има военна церемония и толкоз. Семействата го отбелязват малко сконфузено, все едно да имаш починал близък е позорящо обстоятелство. Народните будители - ясно, това е празник на светлината, чудесно измислен и дори заслужава повече да бъде национален празник, отколкото т. нар. Независимост. Хелоуин, макар и вносен, стана чудесен повод за карнавални веселия, който очевидно допада на подрастващите и не виждам причина да ги лишаваме от него, водени от неясни антизападни мотиви.

Да се късат ризи против Хелоуин ми напомня на поведението на прочутия Макгрегър Уилър, банковият обирджия, който намазал лицето си с лимонов сок, воден от вярата, че така става невидим за охранителните камери. Той бил чувал, че ако пишеш с лимонов сок, това е т. нар. симпатично мастило. Неговата история кара двама учени от университета Корнел - Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, да извлекат психологическа теория за метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава своите грешки. Теорията им става популярна като "Ефект на Дънинг-Крюгер" и обяснява защо глупаците имат високо самочувствие. Та и с Хелоуин имаме подобен ефект. Без да познават същността на явленията, много хора изграждат категорично мнение и размахват пръст. За съжаление, не само по тази тема много се мажат с лимонов сок.

Даже видях във фейсбук колаж на малко момченце с надпис: "Ше празнувам Хелоуин, когато американците си сложат мартеници." Моят житейски опит е показал, че всякакви чужденци с удоволствие си слагат червенобял конец и този наш празник се възприема добре от всякакви хора. И може би не е проблемът в празниците, а в мирогледа на хората. Любовта към родината и вярата не може да се изразяват чрез омраза към празниците на другите. Тъпо е много, пак набюдаваме ефекта на Дънинг-Крюгер. Щото, ако се задълбочим, мартениците са по същество празник, останал от Римската империя и запазен само в Дунавските провинции до ден днешен - България, Румъния, Молдова, Сърбия, Северна Македония, Албания и Гърция.

Легендата за прабългарския му произход е съчинена от писателя Николай Райнов и няма нищо общо с историческата истина. Райнов е талантлив и сладкодумен, така че е по-лесно да се повярва на нея, отколкото в ползата от лимоновия сок, но е същото. Войнстваща некомпетентност. В тая връзка какво лошо има и в празнуването на 8 март (в съветската му версия) като ден на колежката. Събитията напоследък показват, че жените имат нужда от уважение и да го бойкотираме само защото руснаците окупираха Крим е също толкова тъпо, колкото да мразим Хелоун, щото не харесваме бай Дончо или пък Хилъри Клинтън. Думата "бойкот" идва от името на капитан Чарлз Бойкот, който управлявал именията на някой си граф Ърн в Ирландия. Бойкот бил зъл и местните решили да го накажат, като го игнорират, и успели.

Изобщо животът е кратък, да му се радваме, а от лимоновия сок полза няма!