Тайландецът Вичай Шривадханапрабха предизвика чудото в английския футбол, което едва ли ще се случи в следващите 100 години.

Футболистите не можеха да повярват на очите си, а феновете се кръстеха боязливо, когато атрактивният монах дойде на стадиона и започна да вади инвентара си за бърза благословия. Странният ритуал беше посрещнат с недоверие от всички хора, които бяха закърмени с каузата "Лестър".

Това чудо беше за три дни, а след това всички повярваха и обикнаха богаташа, който въведе ритуалите за късмет с участието на тайландски монаси. Милиардерът Вичай Шривадханапрабха си имаше своите странности, но те бяха нищо в сравнение с огромното му сърце. Той дойде в Англия, за да управлява слабака "Лестър" и за 4 години направи чудо, което ще се помни докато го има футболът – добута скромното си отборче до шампионската титла в най-елитното първенство в света, където чудесата не би трябвало да са възможни.

Сега феновете на "Лестър" скърбят за нелепо отишлия си благодетел. Той загина на метри от стадиона, след като личният му хеликоптер се разби. Все още не е ясна точната причина за толкова тежкия инцидент. Машината е управлявана от изключително опитни пилоти – мъж и жена, които са семейство в живота. Именно те в последните мигове от живота си успяват да отдалечат вертолета от стадиона и така да предотвратят много по-голямо нещастие. Предполага се, че задната перка се е повредила и е направила летателната машина неконтролируема. 24 часа след инцидента не се знаеше със сигурност дали босът на "Лестър" е бил на борда. Феновете се молеха той да е предпочел някоя от многобройните си лимузини за пътуването си към дома, но надеждите им останаха напразни.

Трагичната, но и зрелищна гибел на един от най-богатите азиатци със сигурност помогна да се образува ореол около образа му. Но приживе той наистина направи много добрини за града, в който пристига през 2010 г.Тогава феновете посрещат почти враждебно богаташа, който печели голямото си богатство, контролирайки безмитните магазини на тайландските летища. Хората в Лестър се притесняват, че това е поредният разглезен милиардер, който ще дойде да изсипва пари и да унищожава футболни традиции.

Вичай Шривадханапрабха показва съвсем друго лице. Той не бърза с развързването на торбите със злато. Първо си организира срещи с всеки един от отговорните фактори в клуба, който по това време е във второто ниво на английския футбол. Тайландецът иска да разбере какви са настоящите проблеми и как могат да бъдат разрешени по най-успешния начин. След това, разбира се, вади и пачките. Вичай плаща около 110-милионния дълг на тима, натрупан при предишните собственици. През следващите години инвестира и 100 млн. лири в модерна тренировъчна база. Привлича футболисти, които не търсят бързата печалба, преди да хукнат към следващия благодетел.

За 4 години успява да сътвори минисензация, вкарвайки "Лестър" в елита на Англия. Но истинското чудо тепърва предстои. "Лисиците" се възползваха от натрупания опит, от всеотдайността на своя бос, от благоразположението на съдбата и станаха шампиони. Грандовете от Манчестър, "Арсенал", "Челси" и останалите гиганти до последно не вярваха, че наглото тимче на Джейми Варди, Петър Шмайхел, Рияд Марез и другите новоизгрели звезди наистина ще дръзне да наруши хегемонията им.

Когато наистина осъзнаха опасността, беше късно за реакция. Полуделите от радост играчи връчиха шампионската купа на щастливия си президент, а феновете се питаха къде е най-удобното място в града да му бъде издигнат паметник.

И тук е мястото да се подчертае, че Вичай беше обичан в Лестър не само заради грандиозния успех на едноименния отбор. Още с идването си в града той подчерта, че ще поиска от всичките си служители да гледат на отбора като на едно семейство. Това съвсем не бяха празни приказки. Тайландецът, чието състояние възлизаше на повече от 3,5 млрд. долара, намираше време да поговори с всеки един от футболистите, за да чуе лично от тях какви проблеми имат и какво ще им е нужно да се чувстват добре в отбора. Същото отношение той проявяваше и към треньорския щаб, а още по-внимателен беше с феновете. И тук не става дума за някаква пресилена фамилиарност, с която да се хареса на тълпата.

Вичай правеше дребни подаръци на феновете, понякога им покриваше разноските за пътуванията, друг път организираше томбола със сезонни карти. След един мач купил голяма торта и раздал парчетата на ултрасите.

След друг изкупил почти всички шалове от собствения си фенмагазин и ги раздал на дечицата и техните татковци. Най-голямо уважение си спечели с щедрите вноски от по 1 млн. долара за болницата в Лестър. С парите беше закупена модерна апаратура, която да спасява човешки животи. Многобройните жестове се харесаха на иначе хладните островитяни, а някои от тях твърдяха, че един тайландец се е превърнал в нещо като закрилник и духовен баща на целия град. Много рядко някой се сещаше да каже лоша дума за футболния бос. Още повече че той бягаше от светската суматоха и въобще държеше да не се знае почти нищо за личния му живот.

Това едва ли беше голям проблем при наличието на толкова много известни футболисти, които се забъркват в какви ли не лудории, пълнейки страниците на английските таблоиди. Вичай Шривадханапрабха си спечели правото да остане недокоснат от калта и клюките. Никой не каза дума накриво за позьорския му навик да каца в центъра на терена с хеликоптера си преди началото на мача. А след края му пак оттам излиташе към дома. Точно този навик се оказа фатален за 61-годишния милиардер. Сега въпросът е какво ще се случи с неговата империя, в която влиза и футболният отбор от елита на Англия. Съпругата и всяко едно от децата му са заети във фамилния бизнес, така че логиката подсказва те да продължат делото на Вичай. Най-вероятно с клубните дела ще се заеме големият му син Аяват, който е изпълнителен директор на компанията-майка в империята на Вичай - King Power, а също така е вицепрезидент на "Лестър".

След официалното съобщение за смъртта на футболния бос стотици се стекоха пред клубния стадион, за да оставят цветя и да запалят свещ.

Сред тях бяха и много от звездите на клуба, които не криеха сълзите си от мъка по човека, който направи така, че една мечта да се превърне в реалност.